Вътрешни правила

Заповед и правила за организацията и дейността на Главния инспекторат към МС по прилагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и вътрешни правила на Инспектората

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

З А П О В Е Д

№ В-153

София 2 ноември 2018 г.

На основание § 2, ал. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чл. 10 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси и чл. 10, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. и като взех предвид доклад на ръководителя на Главния инспекторат от 2 ноември 2018 г.

Н А Р Е Ж Д А М:

Утвърждавам Вътрешни правила за дейността на Главния инспекторат по прилагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Ръководителят на Главния инспекторат към Министерския съвет да създаде необходимата организация за прилагане и спазване на вътрешните правила по т. 1.

Препис от заповедта да се изпрати на ръководителя и служителите от Главния инспекторат към Министерския съвет за сведение и изпълнение.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКО БОРИСОВ

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОРАТ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С вътрешните правила се определят организацията и реда за извършване на проверка на декларациите по Закона да противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и за установяване на конфликт на интереси.

Чл. 2. (1) Главният инспекторат извърша проверка на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ на следните лица, заемащи висши публични длъжности:

заместник-министрите;
областните управители;
заместник областните управители;
председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници, които се избират с решение на Министерския съвет или се назначават от министър-председателя;
5. инспектор от Държавна агенция „Разузнаване“;
6. главния секретар на Министерския съвет;
7. ръководителя на Главния инспекторат;
8. началника на политическия кабинет на министър-председателя;
9. оправомощени длъжностни лица в администрацията на Министерския съвет, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства;
лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от министър-председателя, които са задължени лица по същия закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите;
началниците на политическите кабинети на заместник министър-председателите.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1-10, подават декларациите на хартиен и електронен носител пред министър-председателя по утвърден от него образец, в едномесечен срок от избора или назначаването на длъжността, съответно настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.

(3) Лицата по ал. 1, т. 11 подават декларациите на хартиен и електронен носител пред съответния заместник министър-председател по утвърден от него образец, в едномесечен срок от назначаването на длъжността, съответно настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.

Чл. 3. (1) Главният инспекторат извърша проверки на декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ и за установяване на конфликт на интереси на следните лица от администрацията на Министерския съвет и от политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите:

ръководителя на Звеното за вътрешен одит;
служителя по сигурността на информацията;
финансовия контрольор;
директорите на дирекции от общата и специализираната администрация на Министерския съвет;
началниците на отдели;
служителите, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции;
служителите, заемащи експертни длъжности със спомагателни функции;
парламентарният секретар, ръководителят на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическия кабинет на министър-председателя;
парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на заместник министър-председателите.

(2) Извън обхвата на контрола по ал. 1 са служителите, назначени на длъжност „изпълнител“ в основния щат на администрацията на Министерския съвет и тези, назначени по реда на ПМС № 66 от 1996 г.

(3) Лицата по ал. 1, т. 1 – 8 подават декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ на хартиен и електронен носител пред министър-председателя по утвърден от него образец в едномесечен срок от назначаването на длъжността, съответно настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.

(4) Лицата по ал. 1, т. 9 подават декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ на хартиен и електронен носител пред съответния заместник министър-председател по утвърден от него образец, в едномесечен срок от назначаването на длъжността, съответно настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.

(5) Лицата по ал. 1 подават декларациите по чл. 35, ал. 2 и 4 от ЗПКОНПИ на хартиен и електронен носител пред министър-председателя, съответно пред заместник министър-председателите по образец, одобрен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имуществото (КПКОНПИ), както следва:

в едномесечен срок от заемането на длъжността;
ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
в едномесечен срок от настъпване на промяна в декларираните данни в частта за интереси и за произход на средствата при предсрочно погасяване на кредит.

Чл. 4. (1) Подадените чрез отдел „Организация на заседанията на правителството“ в дирекция „Правителствена канцелария“ декларации се регистрират от инспектори от Главния инспекторат, определени от министър-председателя и от заместник министър-председателите.

(2) Оригиналите на декларациите за имущество и интереси и на декларациите за промяна на декларациите за имущество и интереси на лицата по чл. 4, ал. 1 се съхраняват в служебните/трудовите досиета на служителите.

(3) Декларациите по чл. 35 от ЗПКОНПИ, както и представените или събраните служебно във връзка с тях документи се съхраняват в срок от 5 (пет) години от прекратяване на правоотношението. Данните в регистъра по чл. 5, ал. 1 се заличават в едномесечен срок от прекратяване на правоотношението.

(4) Приемането на декларациите, съхранението, обработването на данните от тях, въвеждането на данни в регистъра по чл. 5, ал. 1, поддържането му и публикуването на информация и декларациите в него, проверката им, унищожаването на информационните носители, както и производството по установяване на конфликт на интереси се осъществяват при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).

(5) Декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ, подадени от лицата по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет в раздел „Администрация“, подраздел „Достъп до обществена информация“, секция „Декларации по ЗПКОНПИ“ в едномесечен срок от изтичане на сроковете за подаването им.

(6) Декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗПКОНПИ (част ІІ интереси), подадени от лицата по чл. 3, ал. 1 и списъкът на лицата, които не са подали декларации в срок се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет в раздел „Администрация“, подраздел „Достъп до обществена информация“, секция „Декларации по ЗПКОНПИ“ в двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 3, ал. 5.

(7) Достъп до декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно до информацията в тях, която не е публична, имат инспекторите от Главния инспекторат, на които със заповед на министър-председателя и на заместник министър-председателите е възложено приемането, съхранението на декларациите, обработването на данните от тях и унищожаването на информационните носители, въвеждането и обработването на данни в регистъра, публикуването на информация в него, извършването на проверките на декларациите и по установяване на конфликт на интереси. Достъп до декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно до информацията в тях, която не е публична имат и служителите от отдел „Човешки ресурси“, които съхраняват служебните/трудовите досиета на лицата по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1.

(8) Фактите и данните, извън случаите по ал. 7, съдържащи се в декларациите и станали известни във връзка с изпълнението на правомощия или функции по ЗПКОНПИ, по Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси (НОРИПДУКИ) и по тези правила, не може да бъдат разпространявани, освен когато в закон е предвидено друго.

Глава втора

ДЕКЛАРАЦИИ

Раздел І

Регистри на декларациите

Чл. 5. (1) Главният инспекторат поддържа регистри на декларациите за несъвместимост и на декларациите за имущество и интереси по чл. 41, ал. 1 и § 2, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, по отношение на:

лицата, заемащи висши публични длъжности, на които орган по избора или назначаването е Министерския съвет/министър-председателят/заместник министър-председателите – за декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ;
служителите от администрацията на Министерския съвет, парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите – за декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗПКОНПИ;

(2) Регистрите се водят и съдържат информация за:

трите имена и длъжността на лицето, подало декларацията;
входящ номер, датата и вид на декларацията;
декларираните данни, водещи до несъвместимост, съответно предприети действия за отстраняване на декларирана несъвместимост;
декларирани данни от декларацията за имуществото и интереси в частта интереси, съответно предприети действия за промяна;
информация за лицата, които не са подали декларации в срок.

(3) Регистрите се поддържат на електронен носител от инспектор, определен със заповед на министър-председателя, съответно заместник министър-председателите.

(4) В нормативно определените срокове Главният инспекторат представя на дирекция „Правителствена информационна служба“ информация от регистрите по чл. 5, ал. 2 за публикуване на интернет страницата на Министерския съвет в раздел „Администрация“, подраздел „Достъп до обществена информация“, секция „Декларации по ЗПКОНПИ“.

Раздел ІІ

Проверка на декларациите за несъвместимост

Чл. 6. (1) Главният инспекторат осъществява контрол за спазване изискванията на чл. 36 от ЗПКОНПИ от:

лицата, заемащи публични длъжности, на които орган по избора/по назначаването е Министерският съвет/министър-председателят/заместник министър-председателите;
служителите от администрацията на Министерския съвет и от парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва чрез проверка за:

срочно подаване на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ;
спазване на срока за отстраняване на несъвместимост в случай, че такива обстоятелства са декларирани;
достоверност на декларираните факти;
представяне на доказателства за отстраняване на несъвместимост, в случай че такива обстоятелства са декларирани.

(3) Проверката по ал. 2 се осъществява от инспектори, определени със заповед на:

министър-председателя – за лицата, чийто орган по избора/по назначаването е Министерския съвет/министър-председателят;
заместник министър-председателите – за лицата, чийто орган по назначаването са заместник министър-председателите.

(4) Проверката по ал. 2 се извършва:

в едномесечен срок от подаване на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ;
при подаден сигнал за несъвместимост;
когато в хода на друга проверка се открият нови факти и обстоятелства, които не са били известни при извършване на проверката по т. 1.

Чл. 7. (1) Проверка по чл. 6, ал. 4, т. 1 приключва с доклад на ръководителя на Главния инспекторат до министър-председателя, съответно до заместник министър-председателите със заключение за неподадени или неподадени в срок декларации от задължените лица и за наличие или липса на несъвместимост с изискванията, предвидени в нормативни актове.

(2) Когато в хода на проверката по чл. 6, ал. 4, т. 1 се установи наличие на несъвместимост в доклада до министър-председателя, съответно до заместник министър-председателите се предлага предприемане на действия за прекратяване на правоотношението на допусналото нарушение лице.

Чл. 8. (1) В случаите по чл. 6, ал. 4, т. 2 и т. 3 проверката се образува със заповед на министър-председателя или на съответния заместник министър-председател.

Заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице, което може да направи възражение и да представи доказателства в 7-дневен срок.
Проверката приключва с доклад до министър-председателя или до съответния заместник министър-председател. Към доклада се прилагат декларацията/ите и носителите на информация, получена по реда на глава втора от НОРИПДУКИ.
Когато в хода на проверката се установи наличие на несъвместимост в доклада до министър-председателя, съответно до заместник министър-председателите се предлага предприемане на действия за прекратяване на правоотношението на лицето, допуснало нарушение.

Раздел ІІІ

Проверка на декларациите за имущество и интереси

Чл. 9. (1) Главният инспекторат осъществява контрол за спазването на Глава пета от ЗПКОНПИ от служителите от администрацията на Министерския съвет и от парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва чрез проверка за:

срочно подаване на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗПКОНПИ от служителите от администрацията на Министерския съвет и парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите;
достоверността на декларираните факти в декларациите за имущество и интереси;
спазване на ограниченията след освобождаване от длъжност;
спазване на разпоредбите за защита на подателя на сигнала.

(3) Контролът по ал. 2 се осъществява от инспектори, определени със заповед на:

министър-председателя – за служителите от администрацията на Министерския съвет и за парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическия кабинет на министър-председателя;
заместник министър-председателите – за парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на заместник министър-председателите.

Чл. 10. (1) Проверка на достоверността на декларираните факти в декларациите за имущество и интереси на лица по чл. 3, ал. 1 се извършва:

в случаите на установен завишен корупционен риск на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, съгласно Методологията за оценка на корупционния риск, приета от КПКОНПИ. Проверката се извършва в срок до 6 месеца от изтичането на нормативните срокове за подаване на декларациите;
при подаване на сигнал за корупционно нарушение или конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ;
когато се открият данни за корупционно нарушение или конфликт на интереси при образувано дисциплинарно производство;
в хода на друга проверка.

(2) Проверката по ал. 1, т. 2 – 4 се извършва в срок до два месеца и протича независимо от производството за установяване на конфликт на интереси или от дисциплинарното производство срещу същото лице. За сигнал се приема и предаване в електронна медия или публикация, които отговарят на условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 – 5 от НОРИПДУКИ.

Чл. 11. (1) Проверката на декларациите се извършва със заповед на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите. Заповедта за проверката се връчва на проверяваното лице.

(2) Проверката по ал. 1 обхваща достоверността на фактите от декларациите за имущество и интереси, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните или общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, до които Главният инспекторат имат осигурен достъп.

(3) Проверката не обхваща фактите от декларациите за имущество и интереси, за които Главният инспекторат не е оправомощен по специален закон да поиска и да получи съответната информация.

(4) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и на информацията, получена по реда на чл. 7, ал. 8 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.

(5) За целите на проверката с писмо на ръководителя на Главния инспекторат може да се изисква информацията и/или допълнителни данни от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. В писмо се посочва заповедта, с който е възложена проверката.

Чл. 12. (1) При установено несъответствие между декларираните факти и информацията, получена по реда на чл. 11, ал. 4 и 5, с писмо на ръководителя на Главния инспекторат се уведомява лицето, подало декларацията. В писмото се указва в какво се състои констатираното несъответствие и се дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства.

(2) Отстраняването на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства се извършва по реда за подаване на декларациите, като в случай на несъгласие с дадените му указания лицето може да направи възражение и да представи доказателства в срока по ал. 1.

Чл. 13. (1) Проверката на декларациите за имущество и интереси, подадени от служителите от администрацията на Министерския съвет и от парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация.

2) Докладът по ал. 1 се съставя и подписва от инспекторите, извършили проверката, съгласува се от ръководителя на Главния инспекторат, регистрира се по реда на Правилника за организация на документооборота на администрацията на Министерския съвет и се представя на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите за одобрение. Към доклада по ал. 1 се прилагат декларацията/декларациите и носителите на информацията, получена по чл. 11, ал. 4 и 5.

(3) Одобрението или неодобрението на доклада по ал. 1 се извършва със заповед на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите.

(4) Заповедта за одобрение, докладът за съответствие и доказателствата към него се прилагат към декларацията на лицето, обект на проверката.

Чл. 14. (1) В случай, че при проверката на декларациите за имущество и интереси, подадени от служителите от администрацията на Министерския съвет и от парламентарните секретари, ръководителите на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите се установи разлика между декларираните факти и получената информация и тя не е отстранена по реда на чл. 12, ал. 1, се изготвя доклад за несъответствие до министър-председателя, съответно до заместник министър-председателите.

(2) Докладът по ал. 1 се изготвя и подписва от инспекторите, извършили проверката, съгласува се от ръководителя на Главния инспекторат, регистрира се по реда на Правилника за организация на документооборота на администрацията на Министерския съвет и се представя на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите. Докладът за несъответствие на декларациите на директорите на дирекции от администрацията на Министерския съвет се съставя и подписва от ръководителя на Главния инспекторат.

(4) Заповедта за одобрение и копие от доклада за несъответствие се връчват на проверяваното лице.

(5) Заповедта за одобрение на доклад за несъответствие, с който е установено несъответствие в размер, не по-малък от 5 000 лв., което не е отстранено по реда на чл. 12, ал. 1, подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 3 същата се изпраща на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) В срока по ал. 6 заключението за лицето, при което е установено несъответствие в декларацията се изпраща с писмо на ръководителя на Главния инспекторат до директора на дирекция „Правителствена информационна служба“ за публикуване на интернет страницата на Министерския съвет в раздел „Администрация“, подраздел „Достъп до обществена информация“, секция „Декларации по ЗПКОНПИ“.

Чл. 15. (1) Когато при проверката на декларациите се установят данни за извършено административно нарушение, ръководителят на Главния инспекторат уведомява с доклад министър-председателя, съответно заместник министър-председателите за необходимостта от предприемане на действия за търсене на административнонаказателна отговорност.

(2) Когато при проверката на декларациите се установят данни за извършено престъпление, ръководителят на Главния инспекторат уведомява незабавно министър-председателя, съответно заместник министър-председателите за сезиране на прокуратурата.

Чл. 16. За да се създадат условия за осъществяване на контрола по чл. 6 и 9, началникът на отдел „Човешки ресурси” към главния секретар на Министерския съвет представя ежеседмично в Главния инспекторат справка за:

новоназначените лица, заемащи висши публични длъжности, на които орган по избора или назначаването е Министерският съвет/министър-председателят/заместник министър-председателите;
новоназначените служители от администрацията на Министерския съвет, парламентарни секретари, ръководители на звената за връзки с обществеността, съветници и експерти към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите.

Глава трета

СИГНАЛИ

Чл. 17. (1) Главният инспекторат извършва проверка по сигнали за корупция и за конфликт на интереси срещу служители от администрацията на Министерския съвет, парламентарни секретари, ръководители на звената за връзки с обществеността, съветници и експерти към политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите.

(2) Главният инспекторат не извършва проверка по сигнали за корупция и за конфликт на интереси срещу лица, заемащи висши публични длъжности, на които орган по избора или назначаването е Министерският съвет/министър-председателят/заместник министър-председателите.

(3) Постъпилите в администрацията на Министерския съвет сигнали за конфликт на интереси или за корупция по смисъла на ЗПКОНПИ срещу лица, заемащи висши публични длъжности, се изпращат за проверка от КПКОНПИ в рамките на правомощията й.

(4) Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност.

Чл. 18. (1) Сигналите за корупция и конфликт на интереси следва да съдържат:

трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв;
имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша публична длъжност;
конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;
позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;
дата на подаване на сигнала;
подпис на подателя.

(2) Към сигналите може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в тях твърдения.

(3) За сигнал за корупция и конфликт на интереси се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговарят на условията по ал. 1, т. 2 – 4.

Чл. 19. (1) Постъпилите в администрацията на Министерския съвет сигнали за корупция и конфликт на интереси се регистрират незабавно след постъпването им по реда на Правилника за организацията на документооборота в администрацията на Министерския съвет.

(2) Ако сигналът не е подаден до компетентния орган, в три дневен срок от регистрирането му, същият, ведно с приложенията към него се препраща по компетентност с писмо на ръководителя на Главния инспекторат.

(3) След регистриране, сигналите се предават на ръководителя на Главния инспекторат за докладване на министър-председателя или съответния заместник министър-председател.

(4) Сигналите се разглеждат при спазване на принципите, посочени в чл. 4 от ЗПКОНПИ.

Глава четвърта

ЗАЩИТА НА ПОДАТЕЛЯ НА СИГНАЛА

Чл. 20. (1) Лицата, подали сигнали в администрацията на Министерския съвет, съдържащи твърдения за корупция и конфликт на интереси не могат да бъдат преследвани само за това.

(2) Действията по защита на лицата, подали сигнали, се предприемат от момента на подаване на съответния сигнал в администрацията на Министерския съвет до отпадане на необходимостта от това.

(3) Задължения за предприемане на конкретни действия по ал. 2 имат всички служители от администрацията на Министерския съвет, чиито служебни задължения, пряко или косвено им позволяват достъп до информацията, касаеща личните данни на подателя на сигнала, както и до изложените обстоятелства в него.

Чл. 21. Със защита се ползват и служители от администрацията на Министерския съвет и от второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет, подали сигнали в администрацията на Министерския съвет за наличие на корупция или конфликт на интереси.

Чл. 22. (1) Служителите от администрацията на Министерския съвет, които регистрират сигнала, съответно инспекторите от Главния инспекторат, които извършват проверката по данните в него, са длъжни:

да не разкриват самоличността на лицето, подало съответния сигнал;
да не разгласява лични данни за лицето, подало сигнала, станали известни в хода на изпълнение на служебните задължения;
да не разкриват обстоятелствата и твърденията, изложени в сигнала;
да не разгласяват лични данни и обстоятелства, посочени в сигнала, касаещи лица, различни от подателя;
да опазват всички документи, предоставени/изготвени при и/или по повод движението/разглеждането/препращането на сигнала, както и не разгласяване на съдържащата се в тях информация, констатации и предложения.

(2) Лицата по ал. 1 подписват декларация по образец (приложение № 1) за не разкриване на данни и обстоятелства, станали им известни при работата със сигнали за корупция или конфликт на интереси.

Чл. 23. При осъществяване на служебните си задължения, свързани с движението, разпределянето, разглеждането, препращането и произнасянето по сигнали, съдържащи твърдения за корупция или конфликт на интереси, както и по отношение на всички документи, касаещи тези сигнали, служителите от Главния инспекторат спазват принципите и правилата за поведение, регламентирани в Закона за администрацията, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, в Етичния кодекс на служителите в администрацията на Министерския съвет и в тези правила.

Чл. 24. В особени случаи по искане на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите може да се потърси съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.

Глава пета

УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Раздел І

Самоотвод. Отвод

Чл. 25. (1) Когато при изпълнение на конкретно правомощие или задължение по служба е налице частен интерес, всяко лице по чл. 3, ал. 1, по отношение на което съществува това обстоятелство, е длъжно незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес, да си направи самоотвод, като уведоми за това министър-председателя, съответния заместник-министър-председател и посочи частния интерес, причина за самоотвода.

Когато разполагат с данни за частен интерес на лице по чл. 3, ал. 1, във връзка с конкретно негово правомощие или задължение по служба, министър-председателят, съответно заместник министър-председателите незабавно правят отвод на длъжностното лице от изпълнение на задължение по служба. Отводът се оформя със заповед.

Чл. 26. (1) При възникване на съмнение за конфликт на интереси, всяко лице по чл. 3, ал. 1 е длъжно да заяви писмено пред министър-председателя или заместник министър-председателите съответните обстоятелства.

В случаите по ал. 1, със заповед на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите лицето се отстранява от изпълнение на задължението. В заповедта се посочва начинът и срокът на отстраняване и изпълнение от задължение по служба.
Министър-председателят, съответно заместник министър-председателите могат да възложат на Главния инспекторат извършването на проверка по данните за наличие на частен интерес по конкретен повод. В заповедта се определя срока за извършване на проверката.

Раздел ІІ

Установяване на конфликт на интереси

Чл. 27. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по:

сигнал, подаден до министър-председателя или до заместник министър-председателите;
искане на лице по чл. 3, ал. 1;
разпореждане на министър-председателя или заместник министър-председателите.

(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал.

Чл. 28. (1) По искане на КПКОНПИ Главният инспекторат подготвя и представя информация и документи за заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.

(2) Информацията и документите се изпращат с писмо на ръководителя на Главния инспекторат в 7-дневен срок от получаване на искането.

Чл. 29. (1) Производството за установяване на конфликт на интереси на служителите от администрацията на Министерския съвет и на парламентарни секретари, ръководители на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите от политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите се извършва от комисия от инспектори от Главния инспекторат, определени със заповед на:

министър-председателя – за служителите от администрацията на Министерския съвет, парламентарния секретар, ръководителя на звеното за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическия кабинет на министър-председателя;
заместник министър-председателите – за парламентарни секретари, ръководители на звената за връзки с обществеността, съветниците и експертите към политическия кабинет на заместник министър-председателите.

(2) Производството за установяване на конфликт на интереси се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.

(3) Главният инспекторат следи служебно за спазването на срока по ал. 2. В случай, че този срок е изтекъл ръководителят на Главния инспекторат изготвя доклад до министър-председателя или до заместник министър-председателите с предложение да не се образува производство за установяване на конфликт на интереси.

(4) Съставите на комисиите по ал. 1 включват председател, двама редовни членове и един резервен член, като поне един от редовните членове е с юридическо образование.

(5) Производство за установяване на конфликт на интереси на служител от Главния инспекторат се извършва от комисия, определена от министър-председателя за всеки конкретен случай. Председател на комисията е ръководителят на Главния инспекторат.

(6) В своята дейност комисиите по ал. 1 се ръководят от принципите за законосъобразност, обективност и безпристрастност.

(7) Председателите и членовете на комисиите по ал. 1 са длъжни да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала, да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала и да опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.

(8) Членовете на комисиите по ал. 1 могат да бъдат освободени с мотивирано искане или в случаите на:

фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година;
дисциплинарно наказание;
прекратяване на служебното правоотношение.

(9) Комисията приема решенията си с мнозинство повече от половината от състава си.

(10) Комисията извършва проверка за наличието или липсата на предпоставки за образуване, отказ от образуване или прекратяване на производството.

Чл. 30. (1) Образуването, отказът от образуване и прекратяването на производството се извършват със заповед на министър-председателя, съответно заместник министър-председателите.

(2) Производство не се образува или вече образуваното се прекратява, когато:

в сигнала или искането липсва някой от реквизитите и недостатъкът не е отстранен в указания срок;
са изтекли сроковете по чл. 29, ал. 2;
сигналът или искането са подадени до некомпетентен орган;
сигналът или искането са подадени повторно по въпрос, по който има влязъл в сила акт, освен ако се основава на нови факти или обстоятелства;
сигналът или искането са подадени спрямо същото лице и по същия въпрос, по който има висящо производство, независимо дали е във фазата на издаване или на оспорване на акта.

(3) Проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси за лицата по чл. 81б, ал. 1 и чл. 16а, ал. 4 от Закона за държавния служител се извършват по реда на чл. 23, ал. 2 от НОРИПДУКИ.

(4) Комисията по чл. 29, ал. 1 изготвя проект на заповед за наличието или липсата на конфликт на интереси, в която задължително се посочва името и длъжността на лицето, срещу което се образува проверката и срока за извършването й. Проектът на заповедта се представя на министър-председателя, съответно на заместник министър-председателите от ръководителя на Главния инспекторат.

(5) Производството за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушенията по чл. 68 и 69 от ЗПКОНПИ се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.

(6) Производството за установяване на конфликт на интереси приключва в двумесечен срок от датата на постъпване на сигнала, съответно на подаване на искането или разпореждането на министър-председателя или заместник министър-председателите. При случаи на фактическа и правна сложност срокът може да бъде удължен еднократно с 30 дни с изричното разпореждане на министър-председателя или заместник министър-председателите.

(7) В 10-дневен срок след издаване на заповедта по ал. 1 с писмо на ръководителя на Главния инспекторат лицето, срещу което е образувано производството се кани за изслушване.

(8) Писмото по ал. 7 съдържа информация за:

мястото, датата и часа за изслушване;
документите, които следва да се представят;
възможността за ползване на адвокатска защита.

Чл. 31. (1) В производството по установяване на конфликт на интереси комисиите по чл. 29, ал. 1 могат да изискват:

допълнителна информация, документи и материали от проверяваното лице;
информация от органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица.

(2) Необходимите за производството документи се изискват с писмо на ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 32. (1) За проведеното изслушване се води протокол, които се подписва от председателя и членовете на комисията и от проверяваното лице. В случай, че на изслушването е присъствал и адвокат протоколът се подписва и от него.

(2) При изслушването, проверяваното лице се запознава със събраните в хода на производството доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от представянето им.

(3) В срока по ал. 2 проверяваното лице може да посочи нови доказателства, които да се съберат.

Чл. 33. (1) В 10-дневен срок след изтичане на срока по чл. 32, ал. 2 комисиите изготвят проект на решение (заповед) за наличие или липса на конфликт на интереси.

(2) Проектът на решение по ал. 1 съдържа:

наименованието на органа, който го издава (министър-председател или заместник министър-председател);
трите имена на проверяваното лице;
фактическите и правните основания за постановяването му;
направените от проверяваното лицето възражения и мотиви в случай на не приемане;
диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси, налага се глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ и се постановява отнемане по чл. 81 от същия закон, ако има основания за това;
срок и съд, пред който може да се обжалва;
дата на издаване и подписите на инспекторите, извършили проверката.

(3) В решението по ал. 1 се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената глоба.

(4) В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление.

(5) В 3-дневен срок от изготвяне на проекта на решение по ал. 1, същото ведно с доказателствата към него се представят за одобряване от министър-председателя или заместник министър-председателите.

Чл. 34. Решението за установяване наличие или липса на конфликт на интереси се съобщава на:

проверяваното лице;
съответната окръжна прокуратура, когато с решението се установява липса на конфликт на интереси.

Чл. 35. В 14-дневен срок от получаването му решението за установяване на конфликт на интереси може да се оспори от проверяваното лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Раздел І

Съставяне на актове за установяване на административни нарушения

Чл. 36. (1) Актовете за установяване на административни нарушения (АУАН) по чл. 173, 174 и 176 от ЗПКОНПИ се съставят от държавни инспектори от Главния инспекторат, в чиято длъжностна характеристика е включено задължението за издаване на АУАН.

(2) Инспекторите по ал. 1 извършват проверки за спазване на сроковете от лицата по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 предвидени в ЗПКОНПИ,

(3) Когато при извършена проверка по реда на чл. 6, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 се установи нарушение, попадащо в приложното поле на чл. 173, 174 и 176 от ЗПКОНПИ, държавен инспектор съставя акт за установяване на административно нарушение по образец (приложение № 2). Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Чл. 37. (1) Преди да състави АУАН, държавният инспектор извършва предварителна проверка относно:

извършено ли е административно нарушение;
коя разпоредба на закона е нарушена;
кое лице е извършител;
предвидено ли е в закон да не се образува административнонаказателно производство за това нарушение;
образувано ли е вече административнонаказателно производство за същото нарушение;
прекратено ли е такова производство;
наложено ли е административно наказание за същото нарушение;
приложими ли са разпоредбите на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН);
изтекли ли са преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение;
има ли годни доказателства за извършването на нарушението.

(2) При осъществяване на предварителната проверка държавните инспектори използват като информация данните, налични в администрацията на Министерския съвет и в публичните регистри/информационни системи, до които Главният инспекторат има осигурен достъп.

Чл. 38. (1) Държавните инспектори вземат решение да съставят акт за установяване на административно нарушение, когато констатират, че:

деянието е нарушение съгласно административнонаказателните разпоредби, посочени в ЗПКОНПИ;
нарушението е извършено от лице по чл. 2, ал. 1 или чл. 3, ал. 1;
не е образувано административнонаказателно производство за същото нарушение;
не е прекратено такова производство;
не е наложено административно наказание за същото нарушение;
не са изтекли преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН;
съществуват годни доказателства за извършването на нарушението.

(2) Със съставянето и връчването на акта се образува административнонаказателна преписка (АНП).

(3) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Чл. 39. (1) Актът за установяване на административно нарушение (приложение № 2) се съставя в три еднообразни екземпляра в присъствието на нарушителя и свидетели от Главния инспекторат, присъствали при установяването на нарушението.

(2) При липса на свидетели, присъствали при установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

(3) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели, като това се отбелязва в акта и се посочва официалния документ.

(4) Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени служебния си адрес.

(5) Когато нарушителят откаже да подпише АУАН, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, чието име, ЕГН и точен адрес се отбелязват в АУАН.

(6) При подписване на АУАН от нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

(7) Освен възраженията при съставяне на АУАН, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.

(8) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно.

Чл. 40. (1) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след отправена покана не се яви за съставяне на АУАН, актът се съставя в негово отсъствие.

(2) Съставеният в отсъствието на нарушителя АУАН се изпраща с придружително писмо на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване.

(3) В случай, че АУАН не може да бъде връчен и от общинската администрация актосъставителят отбелязва в акта, че след щателно издирване от общинската администрация нарушителят не може да бъде намерен и спира административнонаказателното производство.

(4) Не по-късно от един месец от датата на спиране се изпраща ново искане до общинската администрация за съдействие за връчване на АУАН.

Чл. 41. (1) В тридневен срок от връчване на АУАН нарушителят може да направи възражения по акта.

(2) Когато във възражението нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно, и приложени към съставения акт.

Чл. 42. Когато АУАН е съставен в присъствие на нарушителя инспекторът представя административнонаказателната преписка на ръководителя на Главния инспекторат в 14-дневен срок от съставянето на акта.

Раздел ІІ

Издаване на наказателни постановления

Чл. 43. (1) В 30-дневен срок от получаването на документите по чл. 42, ръководителят на Главния инспекторат, като наказващ орган, разглежда преписката и проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, възлага извършването на повторна проверка на спорните обстоятелства. Проверката се извършва от държавни инспектори, които не са участвали при откриване на нарушението и съставянето на АУАН.

(2) При разглеждането на преписката не присъстват актосъставителите и свидетелите.

Чл. 44. (1) В 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 43, ал. 1 ръководителят на Главния инспекторат може да:

издаде наказателно постановление;
прекрати производството и изпрати материалите на съответния прокурор по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН;
предупреди нарушителя по смисъла на чл. 28, б. “а” от ЗАНН;
прекрати административнонаказателното производство поради липса на нарушение или поради невъзможност да се осъществи административнонаказателна отговорност на нарушителя, както и ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

(2) Когато установи, че нарушението е извършено от съответното лице, посочено в акта, ако няма основание за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, ръководителят на Главния инспекторат издава наказателно постановление и определя размера на глобата.

(3) Когато е налице повторност на нарушението глобата се определя в размера, предвиден в чл. 174, ал. 3 от ЗПКОНПИ.

Чл. 45. (1) Наказателното постановление се съставя в три еднообразни екземпляра по образец (приложение № 3), от които един за нарушителя и два, прикрепен към преписката по акта.

(2) Наказателното постановление съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

(3) Регистрирането на наказателните постановления се извършва по реда на чл. 48.

Чл. 46. (1) След подписването, наказателното постановление се връчва незабавно срещу подпис на нарушителя от инспектор от Главния инспекторат.

(2) В случай, че нарушителят откаже да получи наказателното постановление, това се отбелязва в наказателното постановление и се удостоверява с подпис на един свидетел (записват се трите имена, ЕГН, месторабота и служебен адрес на свидетеля) върху наказателното постановление, което се счита за връчено от деня на отбелязването.

(3) В случай, че нарушителят не може да бъде открит, за да му бъде връчено наказателното постановление, същото му се изпраща по пощата с обратна разписка на адреса по местоживеене.

(4) Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

(5) След изтичане на посочения в него срок и в случай, че наказателното постановление срок не е обжалвано в определения срок, същото влиза в сила и подлежи на изпълнение.

(6) След влизане на наказателното постановление в сила, с писмо на ръководителя на Главния инспекторат се изпраща на нарушителя покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок.

Чл. 47. Когато срещу наказателното постановление е подадена жалба в 7-дневен срок от получаването й цялата административнонаказателна преписка се изпраща в съответния районен съд, като в съпроводителното писмо се описват и всички доказателства.

Чл. 48. Главният инспекторат създава и поддържа регистър на административнонаказателните преписки по образец, съгласно Вътрешните правила за административнонаказателната дейност на Главния инспекторат по Административнонаказателния кодекс и Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Раздел ІV

Изпълнение на влезлите в сила наказателни постановления

Чл. 49. (1) Влезлите в сила наказателни постановления подлежат на изпълнение.

(2) В съответствие с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК Главният инспекторат изпраща покана за доброволно изпълнение с препоръчано писмо с обратна разписка до лицето, което дължи сумите по влезлите в сила наказателни постановления, с указание в седмодневен срок същите да бъдат изплатени.

(3) В случай, че след изтичане на посочения в поканата срок лицето, на което е наложена имуществена санкция, не плати доброволно, цялата преписка се изпраща на Националната агенция за приходите.

Чл. 50. Преписката до Националната агенция за приходите съдържа искане за образуване на принудително производство по реда на ДОПК, към което се прилагат:

акт за установяване на административно нарушение – оригинал;
наказателно постановление – оригинал;
влязъл в сила съдебен акт, с който се потвърждава или изменя наказателното постановление, когато същото е обжалвано – заверено копие;
покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК и доказателства за връчването й по реда на ДОПК – заверени копия;
банкова сметка, по която да бъдат извършени преводите на събраните суми.

Чл. 51. След заплащането на сумите, представляващи глоби и лихви върху тях, което се удостоверява от Националната агенция за приходите и от дирекция „Бюджет и финанси”, преписката се архивира и се съхранява по реда на Правилника за документооборота в администрацията на Министерския съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Правилата се издават на основание § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, приета с ПМС 209 от 26 септември 2018 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
2. Настоящите вътрешни правила да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерския съвет в частта „Администрация“, раздел „Вътрешни правила“ и на интернет страницата на националния съвет по антикорупционни политики.
3. За неспазване разпоредбите на вътрешните правила служителите на администрацията на Министерския съвет носят дисциплинарна отговорност съгласно разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, независимо че за същото деяние може да бъде търсена и друг вид отговорност.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Неразделна част от настоящите правила са:

Приложение № 1 – образец на декларация по чл. 22, ал. 2;
Приложение № 2 – образец на акт за установяване на административно нарушение;
Приложение № 3 – образец на наказателно постановление.

2. Настоящите вътрешни правила са утвърдени със заповед на министър-председателя № В-153 от 2 ноември 2018 г. и влизат в сила от датата на утвърждаването им.

С целия документ може да се запознаете тук

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА

ЗА ДЕЙНОСТТА НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОРАТ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Цели, функции, обхват и принципи

Чл. 1. (1) Вътрешните правила регламентират дейността на Главния инспекторат и правомощията на служителите от Главния инспекторат при осъществяване на функциите по чл. 46, чл. 46а и чл. 46б от Закона за администрацията и чл. 62 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

(2) Главният инспекторат е на пряко подчинение на министър-председателя и осъществява административен контрол в администрацията на Министерския съвет и във второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет.

(3) Дейността на Главния инспекторат е насочена към всеобхватно, обективно, безпристрастно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки, с цел:

предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията;
превенция и ограничаване на корупцията;
подобряване работата на администрацията.

Чл. 2. При осъществяване на дейността си Главният инспекторат се ръководи от принципите по чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 18 от Закона за държавния служител, както и от правилата за поведение, регламентирани в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на служителите в администрацията на Министерския съвет.

Чл. 3. Функциите на Главния инспекторат са:

координира и подпомага дейността на инспекторатите по Закона за администрацията;
дава оценка относно дейността на инспекторатите по ред, определен с Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи;
координира и подпомага изпълнението на държавната антикорупционна политика;
осъществява контрол и извършва проверки по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и за други нарушения на служебните задължения;
разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите;
извършва проверки на сигнали и предложения срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на Министерския съвет;
изпълнява функциите по чл. 46, ал. 4 от Закона за администрацията по отношение на администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет;
подпомага изпълнението на решенията на Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет;
съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 307 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 177 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 78, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
осъществява и други дейности, свързани с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от министър-председателя.

Раздел II

Права и задължения на служителите

Чл. 4. (1) Главният инспекторат се ръководи и контролира от ръководител, пряко подчинен на министър-председателя.

(2) Дейността на Главния инспекторат се осъществява от инспектори.

(3) При осъществяване на дейността си ръководителят и инспекторите се подпомагат от служител, назначен на експертна длъжност.

(4) Ръководителят на Главния инспекторат има правомощия на инспектор.

Чл. 5. (1) Ръководителят на Главния инспекторат:

планира, организира, ръководи и контролира работата на Главния инспекторат;
предлага на министър-председателя стратегически и годишен план за дейността на Главния инспекторат;
разпределя задачите между служителите в Главния инспекторат;
прави предложение до министър-председателя за извършване на проверки;
докладва на министър-председателя за установените проблеми, рисковете свързани с тях и предлага мерки за предприемане на коригиращи действия;
носи отговорност за изпълнението на задачите, поставени на Главния инспекторат;
оценява изпълнението на длъжността от служителите в Главния инспекторат;
прави предложение до органа по назначаването/работодателя за образуване на дисциплинарно производство;
представя на министър-председателя ежегодно до 30 април обобщен доклад за извършените проверки, изготвен въз основа на докладите по чл. 46, ал. 9 от Закона за администрацията;
представя ежегодно до 15 февруари отчет за дейността на Главния инспекторат пред министър-председателя.

(2) При отсъствие на ръководителя на Главния инспекторат, неговите правомощия се изпълняват от определен със заповед инспектор.

Чл. 6. При отсъствие на инспектор, поради ползване на платен/неплатен отпуск, неговите функции се поемат от друг инспектор, съгласувано с ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 7. (1) Инспекторите в Главния инспекторат при и по повод осъществяването на функциите си имат право:

на свободен достъп до всички помещения, документи и цялата информация, необходима за изпълнение на техните задължения;
да проверяват всички документи и носители на информация, включително и електронни, системите за управление и контрол и други, които имат значение за осъществяване на функциите им;
да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица от други структурни звена, които са необходими за извършване на проверките;
да изискват информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.

(2) Инспекторите при и по повод осъществяването на техните функции са длъжни:

да извършват възложените им задачи в съответствие със законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията;
да отразяват всеобхватно, обективно и точно установените обстоятелства и да бъдат безпристрастни при оценка на фактите и даване на препоръки;
да не участват в извършването на проверки на свързани с тях лица по смисъла на 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
да не разгласяват фактите и обстоятелствата, станали им известни при или по повод осъществяването на техните функции, представляващи класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация, лични данни, както и данни за подателите на сигнали.

ГЛАВА ВТОРА

СТРАТЕГИЧЕСКО И ГОДИШНО ПЛАНИРАНЕ

Чл. 8. Контролната дейност на Главния инспекторат се осъществява въз основа на утвърдени от министър-председателя стратегически и годишен план.

Чл. 9. (1) Стратегическият план се изготвя съобразно стратегическите цели и приоритети на администрацията на Министерския съвет, обвързани със стратегическите цели и приоритети от програмата на правителството, както и със стратегиите и другите планови документи на администрацията.

(2) В стратегическия план се определят основните цели и приоритетните задачи в дейността на Главния инспекторат за период не по-кратък от четири години.

(3) При определяне на обектите и дейностите на проверка в стратегическия план се вземат предвид следните индикатори: промяна в нормативната уредба, касаеща дейността; промяна в структурата; промяна на функциите; дата на последно извършената проверка; друга относима информация.

Чл. 10. (1) Стратегическият план се изготвя от ръководителя на Главния инспекторат и се представя на министър-председателя за утвърждаване до 1 декември на последната година от действието на текущия план и влиза в сила от 1 януари на следващата година.

(2) В случай на приемане на нова управленска програма от правителството или на нови стратегически цели и приоритети на съответната администрация се предприемат действия по реда на чл. 9.

Чл. 11. (1) Годишният план за дейността се изготвя въз основа на утвърдения стратегически план.

(2) В годишния план се определят конкретните дейности, в това число вида и обхвата на проверките, които ще бъдат извършени през съответната година, графика за провеждането им, както и планирания брой работни дни за всяка конкретна проверка, разпределени в зависимост от числеността на Главния инспекторат и броя на инспекторите в съответната проверка.

(3) Обектите на проверка се определят въз основа на включените в стратегическия план за съответната година проверки, като се отчитат следните индикатори: промяна в нормативната уредба, касаеща дейността; структурни промени; промяна на функциите; дата на последно извършената проверка; друга служебна информация, от която могат да се получат данни за пропуски в административната дейност, включително сигнали и предложения, влезли в сила актове на органите на съдебната власт и др.

Чл. 12. (1) В годишния план се определя ефективен фонд работно време за Главния инспекторат.

(2) Ефективният фонд работно време за всеки служител от Главния инспекторат се изчислява, като от общия брой работни дни за съответната година се изваждат планираните дни за отпуск, брой дни отпуск по болест и други дни за непредвидени случаи.

(3) Ефективният фонд работно време на Главния инспекторат се изчислява, като се събере ефективния фонд работно време за всички служители в звеното.

(4) Ефективният фонд работно време за Главния инспекторат се разпределя съобразно задачите, заложени в годишния план за дейността.

Чл. 13. (1) В срок до 15 декември на текущата година ръководителят на Главния инспекторат представя за утвърждаване на министър-председателя годишен план, който има действие от 1 януари на следващата година.

(2) При промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 3 ръководителят на Главния инспекторат предлага за утвърждаване на министър-председателя актуализиран годишен план за дейността.

ГЛАВА ТРЕТА

ДЕЙНОСТ НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОРАТ

Раздел І

Събиране и анализиране на информация. Иницииране на проверки

Чл. 14. (1) При осъществяване на дейността си инспекторите могат да правят проучвания, да събират информация и да изготвят анализи, с цел установяване на необходимостта от извършване на определена проверка.

(2) Дейността по анализиране на причините и условията, довели до нарушения и предлагане на мерки за отстраняването им се осъществява в рамките на извършените от Главния инспекторат проверки по реда на тези правила.

Чл. 15. (1) Инспекторите, изготвят мотивирано предложение за извършване на проверката до министър-председателя, подписано от ръководителя на Главния инспекторат.

(2) При установени системно извършвани или еднотипни нарушения, грешки, пропуски и слабости в едно или повече административни звена, ръководителят на Главния инспекторат инициира предприемането на мерки за тяхното предотвратяване или преустановяване и може да направи предложение до министър-председателя за извършване на проверка на съответните структури.

(3) При постъпване в Главния инспекторат на искане за съгласуване на актове или други писмени материали или въз основа на разпореждане на главния секретар на Министерския съвет, ръководителят на Главния инспекторат определя служител, който да изготви становище или предложение в определения срок. Становището се изпраща от името на ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 16. Главният инспекторат не извършва проверки относно бюджетната дисциплина и в търговски дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

Раздел ІІ

Контрол по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Чл. 17. (1) Главният инспекторат осъществява контрол за спазване на сроковете по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове от длъжностни лица от дирекция „Добро управление”.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез извършване на проверки по сигнали или по разпореждане на министър-председателя.

Раздел ІІІ

Оценка на корупционния риск. Контрол по Закона за противодействие

на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Чл. 18. Главният инспекторат извършва оценка на корупционния риск по реда на методологиите по чл. 32, ал. 1, т. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Чл. 19. Проверката на декларациите за имущество и интереси, както и производството по установяване на конфликт на интереси се извършват по реда на Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси и Вътрешните правила за дейността на Главния инспекторат по прилагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Раздел ІV

Оценяване дейността на инспекторатите от Главния инспекторат

Чл. 20. Главният инспекторат оценява дейността на инспекторатите чрез извършване на проверка по реда на раздел ІІ, глава четвърта от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи.

Раздел V

Предложение за образуване на дисциплинарно производство

Чл. 21. (1) Когато инспекторите от Главния инспекторат констатират неизпълнение на служебните или трудовите задължения от държавен служител, съответно служител по трудово правоотношение от администрацията на Министерския съвет, могат да предложат образуване на дисциплинарно производство.

(2) За всеки конкретен случай се изготвя доклад от комисията, извършила проверката, който ведно с доказателствата към него се изпраща на органа по назначаването.

Чл. 22. Когато е извършено нарушение, което предполага образуване на административно-наказателно производство и са събрани достатъчно данни за това, Главният инспекторат уведомява и съответните компетентни органи, като изпраща и копия на материалите по преписката.

Раздел VІ

Административно-наказателна дейност

Чл. 23. (1) При констатирани нарушения на предвидените срокове в чл. 302, чл. 303 и чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 78, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове инспектори от Главния инспекторат съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на „Вътрешните правила за административнонаказателната дейност на Главния инспекторат по Административнопроцесуалния кодекс и Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове“, утвърдени от министър-председателя.

(2) При констатирани нарушения по чл. 173 и чл. 174 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество инспектори от Главния инспекторат съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Вътрешните правила за дейността на Главния инспекторат по прилагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Раздел VІІ

Подпомагане работата на Националния съвет по антикорупционни

политики към Министерския съвет

Чл. 24. (1) Главният инспекторат подпомага изпълнението на решенията на Националния съвет по антикорупционни политики.

(2) Ръководителят на Главния инспекторат е член на Националния съвет по антикорупционни политики.

(3) Главният инспекторат осигурява експертното и техническото подпомагане на работата на Националния съвет по антикорупционни политики.

(4) На заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики присъстват определени от ръководителя на Главния инспекторат служители, след съгласуване с председателя на съвета.

(5) Служителят на експертна длъжност в Главния инспекторат съхранява водената кореспонденция, протоколи от проведени заседания и други документи, свързани с работата на съвета.

(6) След разпореждане на секретаря на Националния съвет по антикорупционни политики служителят на експертна длъжност в Главния инспекторат изпраща необходимата информация за публикуване на интернет страница на съвета.

Раздел VІІІ

Взаимодействие

Чл. 25. (1) При осъществяване на своята дейност Главният инспекторат взаимодейства:

с всички структурни звена от администрацията на Министерския съвет;
с началниците на политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите;
с администрациите на второстепенните разпоредители с бюджет;
със специализирани контролни органи, създадени по специални закони;
със специализирани държавни комисии и съвети за контрол в съответната област;
с омбудсмана на Република България;
с органите на местното самоуправление и на изпълнителната власт в общините, както и с обществените посредници – ако са избрани такива.

(2) При необходимост ръководителят на Главния инспекторат може да предложи на министър-председателя включването в проверка на представители на специализирани контролни органи, създадени със специален закон.

Чл. 26. При осъществяване на функциите си и изпълнение на задачите по годишните планове Главният инспекторат си взаимодейства с инспекторатите по Закона за администрацията и обменя добри практики.

Чл. 27. По предложение на ръководителя на Главния инспекторат със заповед на министър-председателя може да се възложи извършването на съвместни проверки с инспектори от други инспекторати.

Чл. 28. (1) Инспектори от Главния инспекторат могат да участват в съвместни проверки с инспектори от инспекторати по Закона за администрацията със заповед на съответния орган на власт. Включването на инспектори от Главния инспекторат се извършва след изготвен доклад от ръководителя и одобрен от министър-председателя.

(2) Заповедта за определяне състава на комисията и нейните задачи се издава от органа, предложил проверката.

(3) При необходимост от извършване на проверка в друго населено място командироването на инспекторите се извършва по реда на Наредбата за командировките в страната.

Чл. 29. Когато при извършване на проверка инспекторите от Главния инспекторат имат съмнения за наличие на данни за посегателство върху националната сигурност по смисъла на чл. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, ръководителят на Главния инспекторат незабавно информира министър-председателя.

Чл. 30. Когато при проверка се установи, че има данни за извършено престъпление, ръководителят на Главния инспекторат изготвя доклад до министър-председателя с предложение за изпращане на сигнал в прокуратурата.

Чл. 31. (1) Главният инспекторат организира и провежда периодично работни срещи на ръководителите на инспекторатите по Закона за администрацията за координиране и подпомагане на дейността им.

(2) В края на годината Главният инспекторат провежда обща среща на ръководителите и служителите от инспекторатите по Закона за администрацията за обсъждане изпълнението на плановете за дейността, представяне на добри практики с цел подобряване на организацията на работата и на ефективността от административния контрол.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

РЕД И НАЧИН ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКИ

Раздел I

Подготовка на проверката

Чл. 32. (1) Главният инспекторат извършва планови и извънпланови проверки за осъществяване на административен контрол на структури, дейности и процеси в администрацията на Министерския съвет и на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет.

(2) Проверките могат да обхващат дейността на едно или няколко звена от администрацията и да имат за предмет отделни дейности или процеси, осъществявани в тях.

(3) Според обхвата проверките по ал. 1 могат да бъдат:

комплексни – обхващат цялостната дейност на отделно административно звено или група от такива звена в администрацията;
тематични – обхващат отделни дейности или процеси, осъществявани от проверяваното звено. Тематичната проверка може да се отнася и само до изясняването на конкретен въпрос, твърдения, действия или за изпълнението на дадените от инспектората препоръки, утвърдени от органа на власт.

(4) Плановите проверки се извършват въз основа на заповед на министър-председателя в съответствие с утвърдения от него Годишен план за дейността на Главния инспекторат.

(5) Извънплановите проверки се извършват по сигнал или по разпореждане на министър-председателя въз основа на негова заповед или писмена резолюция.

Чл. 33. (1) При постъпване на сигнал за извършено нарушение, ръководителят на Главния инспекторат може да разпореди предварително проучване, с цел преценка за необходимостта за извършване на извънпланова проверка. Предварителното проучване се извършва от инспектори, определени от ръководителя на Главния инспекторат.

(2) Въз основа на резултатите от предварителното проучване с доклад на ръководителя на Главния инспекторат се предлага на министър-председателя извършването на проверка.

Чл. 34. (1) В случаите, в които проверката започва въз основа на заповед за възлагането й в нея се посочват основанието, обекта, предмета на проверката, проверявания период, времето за извършване на проверката с посочване на крайната й дата, членовете на комисията, която ще извърши проверката и нейния председател. В случаите, когато членовете на комисията са двама, председател не се определя.

(2) При възможност в състава на комисията за извършване на проверката се включва и инспектор с юридическо образование.

(3) Проектът на заповед се изготвя от инспектор с юридическо образование и се съгласува от ръководителя на Главния инспекторат.

(4) Проектът на заповед се представя на министър-председателя с докладна записка, изготвена от инспектор с юридическо образование и подписана от ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 35. Когато проверката се извършва въз основа на писмена резолюция на министър-председателя инспекторите, които ще я извършат и срока за приключването й се определят от ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 36. (1) При възлагане на проверка по сигнал, срокът за извършването й следва да бъде съобразен с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При постъпване на сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси се спазват разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Чл. 37. При разглеждане на сигналите се прилагат разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел ІІ

Извършване на проверката

Чл. 38. След издаване на заповедта или писмената резолюция за извършване на проверката, инспекторите се запознават с дейността, структурата, функциите, задачите, процесите, естеството и начина на работа на проверявания обект, като:

проучват нормативните и вътрешноведомствените актове, уреждащи дейността на проверявания обект, както и други актове, имащи отношение към нея;
събират и проучват документи и информация, касаещи дейността на обекта на проверката.

Чл. 39. (1) След издаване на заповедта или писмената резолюция за извършване на проверката, председателят на комисията изготвя и представя за утвърждаване от ръководителя на Главния инспекторат план за извършване на проверката и създава необходимата организация за провеждането й.

(2) В случаите когато не е определен председател на комисията, планът за извършване на проверката се изготвя от посочения на първо място инспектор от проверяващия екип и се представя за утвърждаване от ръководителя на Главния инспекторат.

(3) Планът съдържа:

основание за извършване на проверката – посочва се заповедта на министър-председателя, като може да се укажат и други инициативни документи, послужили като основание за започването й;
правна рамка – посочват се нормативните и вътрешните актове, които регламентират дейността на проверявания обект;
цел на проверката – основният резултат, към постигането на който е насочено извършването на проверката;
задачи на проверката – посочват се конкретните действия на комисията, които ще доведат до постигане на поставената цел на проверката;
обхват на проверката – посочват се основните области, въпроси, процеси, системи и документи, които ще бъдат проверени при извършването на проверката.

(4) В зависимост от конкретния обект на проверката, с писмо на ръководителя на Главния инспекторат от ръководителя на проверявания обект се изискват необходимите за проверката информация и документи.

(5) Комисията, определена да извърши проверката, провежда встъпителна среща с ръководителя на съответния обект на проверка. На нея се изяснява характера на проверката, нейната цел, събира се предварителна информация относно дейността на проверявания обект, определя се лице за контакт, документите, които ще са необходими на комисията и техническите условия за провеждането й.

Чл. 40. При извършване на проверката, инспекторите:

събират доказателства за степента на прилагане на нормативните и вътрешноведомствените актове в проверявания обект;
събират информация, относима към проверявания случай;
осигуряват доказателства за верността на информацията и констатациите за действителното състояние на обекта на проверката, съдържащи се в доклада.

Чл. 41. (1) Резултатите от проверката следва да бъдат подкрепени с достатъчно, относими и надеждни доказателства.

(2) За събирането на доказателствата могат да се изискват:

копия от документи, отнасящи се до дейността на проверявания обект, като по преценка на проверяващите могат да бъдат заверени „вярно с оригинала“;
справки, доклади, докладни записки, становища и други носители на информация.

(3) Проверяващите инспектори могат да изискват документите по ал. 2 да се представят и на електронен носител.

Раздел ІІІ

Докладване

Чл. 42. (1) За резултатите от извършената проверка, инспекторите изготвят доклад.

(2) Три работни дни преди изтичане на срока за извършване на проверката председателят на комисията/посоченият на първо място инспектор от проверяващия екип представя за съгласуване на ръководителя на Главния инспекторат проект на доклад за резултатите от проверката по електронен път.

(3) След запознаване със съдържанието на доклада ръководителят на Главния инспекторат го връща по електронен път на председателя на комисията/посочения на първо място инспектор от проверяващия екип.

(4) В срока, определен за извършване на проверката, комисията изготвя доклада на хартиен носител в един екземпляр, подписва го, след което го предава на ръководителя на Главния инспекторат за полагането на съгласувателен подпис.

(5) Ръководителят на Главния инспекторат представя доклада на министър-председателя, след като се регистрира в деловодството при спазване на разпоредбите на Правилника за организацията на документооборота в администрацията на Министерския съвет.

Чл. 43. (1) Докладът за извършената проверка се състои от следните основни раздели:

въведение – основание за извършване на проверката; проверявания обект и период; целите и задачите на проверката; нормативните актове, уреждащи дейността на проверявания обект; обстоятелства, изложени в сигнала (когато проверката е по сигнал) или друга въвеждаща информация;
фактически констатации – обективно установените факти. Информацията във фактическите констатации е обективна, кратка и ясна, даваща възможност за правилното разбиране на докладваните въпроси;
изводи – заключения, изготвени въз основа на констатациите в доклада. Изводите следва да бъдат обосновани и могат да съдържат оценка на силни и слаби страни, причини и условия, способствали за допускане на нарушение, анализ на грешки и недостатъци в дейността на проверявания обект, които създават риск от извършване или допускане на нарушения;
препоръки – дават се при констатирани грешки, слабости, недостатъци и нарушения в работата на проверявания обект. Препоръките следва да са в пряка връзка с фактическите констатации и направените изводи. Адресирани са към ръководството на проверявания обект, като целта им е да се насочи тяхното внимание към рисковите зони в работата, с цел предприемане на действия за коригиране на проблемни области и за подобряване на дейността и организацията.

(2) Доказателствата, събрани в хода на проверките, се оформят като приложения към докладите и се класират в делата за извършените проверки, които се съхраняват в Главния инспекторат.

Раздел ІV

Уведомяване за резултатите и проследяване изпълнението на препоръките

Чл. 44. (1) В срок до 7 дни след одобряването на доклада от министър-председателя, копие от същия се изпраща с писмо до ръководителя на проверявания обект.

(2) Писмото се изготвя от председателя на комисията/посочения на първо място инспектор от проверяващия екип, подписва се от ръководителя на Главния инспекторат и съдържа:

срок за изпълнение на препоръките, съобразно предложенията в доклада;
указания за изпращане на информация за изпълнението на направените препоръки.

(3) Когато в одобрения от министър-председателя доклад се предлага за резултатите от проверката да бъдат уведомени и други компетентни органи, копие или извлечение от него се изпраща на съответните органи от ръководителя на Главния инспекторат.

(4) В случай, че обекта на проверката е включен в заповедта на министър-председателя за разпределяне на функциите по координация, както и дейности по осъществяването на взаимодействие с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет, копие от доклада се изпраща на определения в заповедта ресорен заместник министър-председател.

(5) Служителят на експертна длъжност в Главния инспекторат изготвя необходимите копия на доклада за посочените в ал. 3 и 4 лица, както и за досието на проверката и предприема действия за изпращането им.

Чл. 45. (1) Чрез Регистъра на извършените проверки, служителят на експертна длъжност в Главния инспекторат следи за получаването на обратна информация от проверявания обект за предприетите действия по изпълнение на дадените препоръки в указаните срокове.

(2) В случай, че няма постъпила информация за предприети действия по изпълнение на препоръките в определените срокове, ръководителят на Главния инспекторат може да предложи на министър-председателя да бъдат предприети действия за търсене на отговорност на ръководителя на проверявания обект и/или на обекта да бъде извършена последваща проверка.

ГЛАВА ПЕТА

СИГНАЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

Чл. 46. (1) Постъпилите в Главния инспекторат предложения и сигнали могат да бъдат писмени, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по факс или електронна поща.

Постъпилите по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират в деловодната система на администрацията на Министерския съвет.
Регистрираният сигнал или предложение се представя на ръководителя на Главния инспекторат.
По постъпилите сигнали се извършва предварително проучване за предприемане на последващи действия по следните критерии:

вид на сигнала – анонимен или неанонимен;
подлежи ли на проверка в рамките на функционалната компетентност на Главния инспекторат;
съответствие на административно звено и длъжност на служителя, за които се отнасят данните в сигнала;
наличие на информация за допуснати нарушения.

Проверките по сигнали по Административнопроцесуалния кодекс се извършват по реда на глава четвърта „Ред и начин за извършване на проверките” от настоящите правила.

Чл. 47. (1) Не подлежат на разглеждане анонимни сигнали, както и сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

(2) Постъпили сигнали, които не са от компетентността на Главния инспекторат, се препращат до компетентния орган в сроковете по Административнопроцесуалния кодекс, за което се уведомяват подателите им.

(3) Постъпили сигнали, подадени повторно, които не се основават на нови факти и обстоятелства, не подлежат на разглеждане, за което се уведомяват подателите им.

(4) При постъпване на сигнали, съдържащи твърдения за корупция или конфликт на интереси за лица, заемащи висша публична длъжност, се прилагат разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(5) Предварителното проучване и проверката се извършват в двумесечен срок от постъпването на сигнала.

(6) В срок до 7 дни след одобряването на доклада от извършената извънпланова проверка за решението се уведомява подателят на сигнала.

Чл. 48. В Главния инспекторат могат да постъпват сигнали и чрез Информационната система за координация и комуникации на антикорупционните структури.

ГЛАВА ШЕСТА

ОТЧИТАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 49. (1) Главният инспекторат ежегодно до 15 февруари представя за утвърждаване отчет за дейността си пред министър-председателя.

(2) Отчетът за дейността на Главния инспекторат съдържа: информация за степента на изпълнение на целите, заложени в годишния план; вида и броя на извършените планови и извънпланови проверки; обобщена информация за дадените препоръки, тяхното изпълнение и постигнатите резултати и друга информация.

(3) Информация от отчета по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.

Чл. 50. Ежегодно до 1 март инспекторатите изпращат на Главния инспекторат копие на утвърдения от органа на власт отчет и справка за дейността си по образец, утвърден от ръководителя на Главния инспекторат.

Чл. 51. (1) Главният инспекторат представя на министър-председателя ежегодно до 30 април обобщен доклад за извършените проверки от инспекторите по Закона за администрацията, изготвен въз основа на отчетите по чл. 50.

(2) Копие от одобрения от министър-председателя доклад по ал. 1 се публикува на интернет страницата на администрацията на Министерския съвет.

ГЛАВА СЕДМА

ДОКУМЕНТООБОРОТ. АРХИВИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

Чл. 52. (1) Документооборотът в Главния инспекторат се осъществява в съответствие с Правилника за организацията на документооборота в администрацията на Министерския съвет.

(2) Достъп до автоматизираната система за деловодство „Архимед“ имат ръководителя на Главния инспекторат и служителя на експертна длъжност.

(3) Сроковият контрол за изпълнение и приключване на преписките се осъществява от ръководителя на Главния инспекторат.

(4) В Главния инспекторат се поддържат в електронна форма:

Регистър на извършените проверки, съдържащ информация за: заповед за извършване на проверката; състав на комисия; вид на проверката; обект на проверката; предмет на проверката; входящ номер и дата на доклада; писмо за изпращане на доклада (№, дата); дадени препоръки; № и дата на писмото от проверявания обект за изпълнение на препоръките; кратка информация за изпълнение/неизпълнение на дадените препоръки;
Регистър на инспекторатите по Закона за администрацията, съдържащ информация за: наименование на инспектората; численост; състав на инспектората; телефон и електронен адрес. При настъпване на промени същият се актуализира своевременно;
Регистър на административнонаказателните преписки, във връзка със съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 307 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 177 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове инспектори и чл. 78, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество инспектори;
Регистър на решенията за установяване на конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, съдържащ информация за: установен/неустановен конфликт на интереси; прекратено производство; съдебната инстанция пред, която е обжалвано решението; датата на влизане на решението в сила;
Регистри по чл. 41, ал. 1 и § 2, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, по образец утвърден от министър-председателя.

(5) Регистрите по ал. 4, т. 1 – 4 се поддържат от служителя на експертна длъжност в Главния инспекторат.

(6) Регистрите по ал. 4, т. 5 се поддържат от инспектор, определен със заповед на министър-председателя и заместник министър-председателите.

Чл. 53. В общото деловодството на администрацията на Министерския съвет се съхранява оригиналния екземпляр от доклада за проверката.

Чл. 54. Изготвените и събрани документи се оформят и съхраняват в отделни дела за всяка проверка. Делата съдържат всички материали, свързани с инициирането, разглеждането и приключването на отделната проверка.

Чл. 55. Делата, класирани по съответната номенклатура, се предават с опис в общия архив на администрацията на Министерския съвет, не по-късно от края на месец юни на следващата календарна година.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Вътрешните правила са утвърдени със заповед № В-152 от 02.11.2018 г. на министър-председателя и влизат в сила от датата на утвърждаването им.
2. Настоящите вътрешни правила са част от Вътрешните правила за финансовото управление и контрол в администрацията на Министерския съвет.
3. Настоящите вътрешни правила да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерския съвет в част „Администрация“, раздел „Достъп до обществена информация“, секция „Декларации по ЗПКОНПИ“ и на страницата на Националния съвет по антикорупционни политики.

С целия документ може да се запознаете тук