31.10.2019
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Одобрени са два стратегически документа за управлението на средствата в т.нар.
„Сребърен фонд“
Със свое решение правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2020-2022 г.
Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея. От създаването си досега акумулираният ресурс на „Сребърния фонд“ се намира в отделна сметка в Българската народна банка и е част от фискалния резерв на страната.
Одобреният консервативен подход гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това, от своя страна, съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска от намаляване средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция.
Двата стратегически документа ще бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия на Фонда при настъпили промени в пазарната среда.
Правителството одобри промяна на Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.
Правителството одобри промяна на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. Промяната предвижда прехвърляне на 14 112 094 евро или 27 600 856,81 лв. от Приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. в Приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот“.
По този начин ще се подкрепи реформата за модернизация на системата за управление на висшите училища, изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с виеше образование, разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот и широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение.
Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 9/2019г.
Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 9 за 2019 г., по което МС е конституиран като заинтересована страна с определение на КС от 17 септември 2019 г. Със същото определение Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането на тричленен състав на ВАС за установяване противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от АПК и го е отклонил по отношение на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
В становището на Министерския съвет е застъпено разбирането, че даването на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от основния закон по конституционно дело № 12 за 2019 г. има преюдициално значение за произнасянето по настоящото конституционно дело, както е обоснована и тезата, че искането за установяване на противоречие с чл. 4 и чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България е необосновано насочено към чл. 142, ал. 1 от АПК и е неоснователно по същество, поради което следва да бъде отхвърлено.
Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 12/2019 г.
Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 12 за 2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията по следните въпроси: „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията?“; „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт - решение на Народното събрание или указ на президента?“; „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?“.
В становището на Министерският съвет по първото тълкувателно питане се изразява мнението, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон има конститутивно действие и по отношение на заварените висящи правоотношения и незавършени съдебни производства.
По второто тълкувателно питане се изразява мнение, че решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен ненормативен акт - решение на Народното събрание или указ на президента на републиката, има конститутивно действие в хипотезата, в която актът не е изпълнен или не е приложен. Ако актът е изпълнен или е приложен, решението на КС има установително действие, а правните последици от обявения за противоконституционен ненормативен акт се уреждат от органа, приел или издал акта - Народното събрание, съответно президента на републиката.
По третото тълкувателно питане Министерският съвет изразява мнение, че условията, при които се проявява възстановителното действие на решението на Конституционния съд, не може да се определят чрез тълкуване на Конституцията. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя действащ закон, има възстановително действие по отношение на отменения закон. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който изменя действащ закон, няма възстановително действие по отношение на редакцията на предишния закон, освен в хипотезата при изрично сезиране и изрично обявяване на противоконституционност и на отмяната на закона.
Правителството предлага пожизнени държавни парични награди на осем творци
за особени заслуги към българската държава и нацията
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за предоставяне пожизнено на държавни парични награди на осем творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата.
Предложението е внесено от министъра на културата на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
Държавни парични награди за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата се предоставят на: Проф. Анатоли Кръстев - музикант и педагог; Анжел Вагенщайн - режисьор и сценарист; Андрей Дреников - композитор и музикант; Георги Дюлгеров - режисьор и сценарист; Иван Стайков - музикант и поет; Иван Иванов - поет; Лили Иванова - поп-изпълнител и артист; Христо Ганев - режисьор и сценарист.
363 лв. ще е линията на бедност за страната през 2020 г.
Правителството определи линията на бедност за 2020 г. Размерът й ще е 363 лв. - с 15 лв. по-висок в сравнение 2019 г. Сумата е определена в съответствие е Методиката за определяне на линията на бедност за страната. Размерът се изчислява на база линията на бедност определена от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ и индекса на цените на малката по състав кошница.
Линията на бедност се използва при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, при определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания.
Правителството отпусна 2500 лв. за наградата на Стоянка Настева за 2019 г.
През юли 2019 г. Народното събрание реши да бъде отпусната държавна парична награда пожизнено на г-жа Стоянка Настева в размер 500 лв. месечно за изключителни постижения и за цялостния й принос в областта на образованието.
Съгласно Наредбата за реда за предоставяне и изплащане на държавни парични награди на лица с особени заслуги към държавата и нацията, средствата за текущата година се осигуряват от централния бюджет чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съответния първостепенен разпоредител, в случая Министерството на образованието и науката, а изплащането на наградата трябва да започне от месеца, следващ месеца на приемане на решението.
С настоящото Постановление се осигуряват средства в размер на 2 500 лв., необходими за изплащане на наградата, изчислени за периода август - декември 2019 г.
За следващите години средствата, необходими за изплащането на държавната парична награда, ще бъдат планирани по бюджета на Министерството на образованието и науката.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството реши да се учреди безвъзмездно право на строеж върху два имота, част от морското дъно в границите на вътрешните морски води на България в Черно море, в полза на община Царево. Това ще позволи да се направи разширение, реконструкция и модернизация на съществуващото общинско рибарско пристанище „Мичурин“. По този начин капацитета му ще се увеличи с повече от 60 %. Също така ще се създаде възможност да бъдат обслужвани не само малки риболовни кораби, но и такива с дължина до 24 метра. Ще бъдат създадени и необходимите условия риболовни кораби да бъдат изтегляни на брега за извършване на дребни ремонти. Правото на строеж е учредено в съответствие с одобрения от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план.
„Български пощи“ ЕАД ща продадат недвижими имоти в Студентски град, София чрез пряко договаряне на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Държавното дружество е собственик на парцела, на който са изградени обектите. Те не са необходими за дейността на „Български пощи” ЕАД. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
За срок от 10 години на община Костинброд се предоставят безвъзмездно за управление имоти - публична държавна собственост. Имотите се намират в Софийска област, община Костинброд, местност „Градище“ и попадат в териториалния обхват на групова археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Късноантична резиденция Скретиска/ ранновизантийска Кретискара и Ротонда“. Предоставянето на имотите на общината ще допринесе за обогатяване културно-историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм на местно ниво. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионален исторически музей - София.
На община Димитровград безвъзмездно се предоставят за управление имоти - публична държавна собственост, за срок от 10 години. Имотите се намират област Хасково, община Димитровград, с. Каснаково и представляват част от териториалния обхват на археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Светилище на нимфите“. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Исторически музей - Димитровград.
Поради отпаднала нужда, от Българската агенция по безопасност на храните се отнема правото на управление върху имот - публична държавна собственост. Имотът се обявява за частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на област Благоевград на основание на разпоредбите на Закона за държавна собственост. Имотът се намира в село Коларово, община Петрич, и е с площ 1500 кв. м, включително двуетажна сграда и едноетажна зала.
Имот в гр. Троян, който е частна държавна собственост, става публична държавна собственост и се предоставя за управление на Министерството на земеделието, храните и горите за нуждите на Общинската служба по земеделие - гр. Троян. Имотът представлява пет стаи с площ 99 кв. м на първия етаж в сграда, които и до момента са ползвани от общинската служба и са придобили характеристики на имот - публична държавна собственост. Помещенията са ремонтирани по „Проект повишение на енергийната ефективност на обществена сграда па общинската и държавна администрация“ и са адаптирани за достъп на хора с увреждания, което е основание за безсрочното им предоставяне за управление па Министерството на земеделието, храните и горите.
Съгласно друго решение на правителството, се отчуждават имоти и части от имоти-частна собственост, необходими за изграждане на две отсечки с обща дължина 13,710 км от 15-километров участък от автомагистрала „Хемус“ на територията на област Ловеч, включително пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“. Имотите, които подлежат на отчуждаване, са определени съгласно одобрения устройствен план – парцеларен план на трасето. Те се намират в землищата на селата Дерманци, Торос и Пещарна в община Луковит, с. Български извор в община Тетевен и с. Брестница, община Ябланица. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Петър Манджуков ще е почетен консул на Узбекистан
Министерският съвет прие решение за откриване на почетно консулство на Република Узбекистан в Република България, ръководено от почетен (нещатен) консул. Новооткритото почетно консулство на Узбекистан ще бъде със седалище в гр. София и консулски окръг, обхващащ територията на областите Пловдив и София (столица).
Петър Манджуков ще изпълнява функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Узбекистан в България. Той е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Манджуков” ООД.
Откриването на почетно консулство на Узбекистан в София ще допринесе за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество в дългосрочен политически и икономически аспект.
Към момента Узбекистан няма свое дипломатическо представителство в София. За връзките с България отговаря посланикът й в Турция.
Правителството утвърди Спогодбата за трудова миграция с Грузия
Министерският съвет прие Решение за утвърждаване на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Грузия за регулиране на трудовата миграция.
Документът беше подписан на 30.09.2019 г. в грузинската столица Тбилиси от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и Екатерине Тикарадзе, министър на вътрешно разселените лица от окупираните територии, труда, здравето и социалните въпроси на Грузия.
Спогодбата ще се прилага за граждани на България и Грузия с трудов договор и разрешение за пребиваване на територията на другата страна. Целта на документа е да даде допълнителна възможност за осигуряване на работници за сектори от икономиката на България, в които има недостиг на работна сила.
Със Спогодбата се регламентира наемането без разрешение за работа на грузински работници в България за срок от 1 година с възможност за последващо удължаване за общо до 3 години. Урежда се и обменът на сезонни работници между двете страни за период до 9 месеца годишно.
Наетите по Спогодбата работници ще имат същите трудови права и задължения и защита на работното място, които са в сила за местните работници.
Одобрен е съставът на правителствената делегация за участие в Генералната конференция на ЮНЕСКО
Министерският съвет одобри състава и позициите на правителствената делегация на Република България за участие в 40-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се проведе в Париж от 12 до 27 ноември 2019 г. Тя ще бъде ръководена от министъра на културата Боил Банов, който ще произнесе националното изказване в рамките на общия политически дебат. В състава на делегацията са включени представители на българските министерства и институции, които участват активно в изпълнението на програмите на ЮНЕСКО.
Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, което се проведе на 26 и 27 септември в Брюксел. В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ беше обсъдена визията за дългосрочна стратегия за устойчив растеж. Министрите изтъкнаха необходимостта от амбициозна индустриална политика, прилагане на правилата на ЕС, балансиран подход между конкурентоспособност и климатична неутралност, осигуряване на равнопоставени условия в търговските отношения с основни партньори, намаляване на административната тежест и др. По темата за дългосрочна стратегия за устойчив растеж се проведе дискусия и в частта „Научни изследвания“. Съветът постави акцент върху четири основни приоритета, които касаят бъдещето на Европа: необходимост от устойчив растеж, изграждане на единен пазар, благоприятен за иновациите, климатична неутралност и цифрова икономика.
Съветът на ЕС по околна среда проведе заседание на 4 октомври в Люксембург. Приети бяха заключения, изразяващи обща позиция на ЕС за предстоящата климатичната конференция в Сантяго де Чили на 2-13 декември 2019 г. (СОР25). Министрите обсъдиха също Стратегическата дългосрочна визия на ЕС за неутрална по отношение на климата икономика, като във фокуса на дискусията бяха основните условия, стимули и благоприятна рамка, които трябва да бъдат изготвени на европейско ниво с оглед постигане на климатична неутралност до 2050 г. Съветът прие и заключения по Осмата програма за действие за околната среда и бъдещите действия в областта на кръговата икономика.
На 7 и 8 октомври в Люксембург се проведе заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”. В част „Правосъдие“ беше обсъдена темата „Действия на Европейския съюз срещу корупцията“. Втората тема, включена в заседанието, беше посветена на агенцията Евроюст, в контекста на засилването на борбата с трансграничната престъпност. Министрите на правосъдието приеха Директивата относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Европейския съюз, като държавите членки разполагат с две години да въведат новите правила в националните си законодателства. Европейската комисия запозна министрите на правосъдието с хода на преговорите по споразумението между ЕС и САЩ за трансграничен достъп до електронни доказателства и по Втория допълнителен протокол на Будапещенската конвенция. Освен това беше предоставена информация по институционализирането на Европейската прокуратура и направи оценка на прилагането на Кодекса на поведение относно речта на омразата онлайн. В част „Вътрешни работи“ бяха проведени дискусии относно борбата с крайнодесния екстремизъм и тероризъм; бъдещето на вътрешната сигурност и модерните технологии в ЕС; хибридните заплахи и вътрешната сигурност; актуалното състояние на миграцията; прилагането на оперативната съвместимост на информационните системи.
Симеон Спиридонов е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на Симеон Спиридонов с орден „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Симеон Спиридонов е български художник, чиито произведения са познати на ценителите от цял свят и са експонирани в галерии и в частни колекции в редица страни, сред които Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и други. Познат е и като автор и илюстратор на над 200 книги, както и на филми за деца.
Заради таланта и неповторимия му стил художникът е включен сред най- големите имена на съвременното изкуство в престижни световни класации и издания. Носител е на редица награди, сред които и най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. Член е на Световната асоциация на художниците към International Federation of Photographic Art /FIAP/-UNESCO.
Благодарение на неговата обществена и дарителска дейност са създадени училищна галерия и художествена гимназия в с. Дрен, където художникът живее и работи през последните години.
Кирил Маричков е предложен за удостояване с орден „Стара планина“- първа степен
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на Кирил Маричков с орден „Стара планина“ - първа степен, за изключително големите му заслуги към развитието на българската култура и изкуство.
През дългата професионална кариера с многобройни участия в страната и чужбина Кирил Маричков не само допринася за развитието и популяризирането на българската музика, но и за формирането на вкусовете, ценностите и стандартите на няколко поколения българи. Авторските композиции и вечните рок хитове на Кирил Маричков и неговите групи са безспорни образци в съвременната ни рок музика, спечелили признанието на публиката и превърнали се във вдъхновение за младите български музиканти.
Освен като изпълнител, музикант и композитор, Кирил Маричков е познат и с активната си обществена дейност и ярко изявена гражданска позиция.
България и Обединените арабски емирства ще си сътрудничат в туризма
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на туризма между Министерството на туризма на Република България и Министерството на икономиката на Обединените арабски емирства като основа за водене на преговори между тях.
Документът отразява готовността на двете държави да създадат най- благоприятни условия за взаимноизгодно партньорство в сектора. Те ще насърчават инвестициите в него и ще участват в международни туристически и инвестиционни изложения, организирани на тяхна територия. Меморандумът поставя фокус и върху стимулиране на инициативите за популяризиране на културно-историческите паметници с цел двустранно развитие на културния туризъм.
България и ОАЕ ще обменят информация и опит също в администрирането на хотели и курорти, в организирането на учебни програми и техники за обучение на кадри в туризма, в сферата на събирането на туристическите данни и в статистиката, в лицензирането на туристически съоръжения, както и в развитието на здравния туризъм.
Двете страни ще задълбочат сътрудничеството си и в рамките на международни форуми и по линия на международни формации като Световната организация по туризъм към ООН и др.
Одобрено е изменение на Закона за обществените поръчки
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с който се прави прецизиране на разпоредби, свързани с поетапното въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки, като се отразяват спецификите на процеса чрез централизираната национална платформа и се осигуряват нормативни предпоставки за нейното използване.
С промените новият Регистър на обществените поръчки (РОП), който се намира на платформата, ще съдържа електронна преписка на всяка обществена поръчка, в която ще се публикуват всички документи, свързани с нея, вкл. договори, рамкови споразумения и анексите към тях, както и договори за подизпълнение.
Урежда се по-ранното въвеждане на профилите на купувача на платформата, считано от 01 януари 2020 г. за възложителите по график. С това се цели да се съкрати времето, респ. разходите на възложителите за поддържане на досегашните профили на купувача. За всички възложители остава задължението да поддържат тези профили до приключване на всички поръчки, открити преди 1 януари 2020 г.
Промените засягат и поръчките на ниски стойности, възлагани по реда на глава двадесет и шеста от закона. Предлага се освен обявите за събиране на оферти, в РОП да се публикуват и поканите до определени лица, с което се разширява публичността при този ред на възлагане. Друга важна промяна при тези поръчки е подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки вместо декларации, изготвени от възложителя. Така се уеднаквяват правилата за деклариране на обстоятелствата за личното състояние и съответствието с критериите за подбор при възлагане на поръчки, независимо от прилагания ред.
В законопроекта са предложени промени в някои от действащите разпоредби с цел преодоляване на констатирани проблеми от практиката на възложителите. Предоставена е възможност на всички разпоредители с бюджет от по-висока степен, а не само първостепенните, да възлагат поръчките за нуждите на подчинените си разпоредители с бюджет. Направена е промяна, свързана с начина за изчисляване на прогнозната стойност на поръчките. Изискването за нейната актуалност се отнася към момента, в който възложителят решава да стартира възлагането на поръчка, а не към конкретна фиксирана дата. Доколкото в определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а посочва начина, по който може да бъде определена актуалната пазарна стойност на обществената поръчка.
Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на квалификационната система, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Нов момент е регламентирането на начина за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система и динамична система за покупки - с решение на възложителя, което подлежи на обжалване.
Друга важна промяна е свързана с прецизиране на разпоредбите за вътрешното (inhouse) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Освен останалите условия, за да е допустимо, то следва да произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка, с преходна разпоредба, е предвидено в едномесечен срок от влизането в сила на закона прекратяване на договорите, които не отговарят на това условие.
Със законопроекта са предложени и редакционни промени, които са свързани с улесняване на прилагането и еднаквото разбиране, без да се засяга техният смисъл. Някои от предложенията са свързани с пренасяне на задължения, понастоящем уредени в Правилника за прилагане на закона, с оглед прецизиране на систематичното им място.
Приемането на законопроекта осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.
Правителството одобри изменения в Закона за защита на потребителите
Правителството прие Решение за одобряване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП).
Чрез проекта се създава правна рамка за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и съдържа някои от следните характеристики: определя компетентните органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) е натоварена с функциите на единна служба за връзка и координатор между тях. Освен това КЗП ще има правомощията да издава решения за премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс на търговци, които нарушават законодателството, свързани със защитата на потребителите. Предвижда също глоби и имуществени санкции при неизпълнение на разпоредбите на закона.
Проектът имат за цел още да гарантира, че потребителите на преносими услуги за онлайн съдържание, които се предоставят на територията на Република България по законосъобразен начин, имат право на достъп до тези услуги и могат да ги използват, когато временно се намират в друга държава-членка от ЕС.
Не на последно място този акт ще доведе до намаляване на административната тежест чрез премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител на документи, които могат да бъдат проверени в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Министерски съвет одобри нова методика за определяне на минималния размер
на концесионно възнаграждение за морските плажове
Министерският съвет одобри проект на постановление за приемане на Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове- обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Целта на приемането на новата Методика е от една страна да се синхронизира цялостно специалната уредба на концесиите за морските плажове и от друга, да се създаде възможност за оптимизиране началната база за формиране на минималното годишно концесионно възнаграждение в процеса на организиране на откритите процедури за възлагане на концесии на морски плажове.
Съобразени са основните изисквания и условия при експлоатацията на морските плажове, определящи възможностите за реализиране на приходи от морския плаж, като в същото време се предоставя възможност за балансиран подход при възлагането на концесии за морски плажове.
Чрез приемането й се цели усъвършенстване на критериите за определяне на концесионното възнаграждение за морските плажове, отговарящ в максимална степен на особеностите при управлението им и гарантиращ законосъобразното им отдаване на концесия и ползване, и защита на обществените интереси.
Отчетени са специфичните особености и характеристики на всеки морски плаж (местоположение, степен на ползване, вид на туристически поток и други), както и възможностите за формиране на приходи, при определяне на минималната стартова цена при откриване на процедурите за възлагане на концесия. Това следва да привлече инвестиционен интерес към по-слабо посещаемите досега плажове, разположени далече от населени места или курорти, като в последствие те да бъдат възложени на концесия.
Очакванията от приемането на новата Методика е тя да спомогне за формирането на трайна и устойчива бизнес среда, която от своя страна да допринесе за увеличаване на инвестициите в туризма.
Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода
2020-2022 година
Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2020-2022 година. Документът е разработен в съответствие с предвидената бюджетна рамка за 2020 г. и макроикономическите прогнози за развитие за тригодишния период.
Чрез Стратегията се осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план. В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, описани са индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на приоритетите.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост - финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.
Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и
Българското национално радио за 2020 г.
Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.
Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.
На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България
за 2020 година
Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.
В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. - достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета.
Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.
И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.
Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.
Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване.
Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.
Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.
Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности - с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия - с 13,0 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи - с 20,0 млн. лева.
С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г., нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави - членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.
МС прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 година
Министерският съвет измени свое Решение № 208 от 2019 г., с което се приемат стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 година. Стандартите са съобразени е основните допускания на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г. и с възможностите на държавния бюджет за следващата година.
За всички държавни дейности са осигурени средства за увеличение с десет на сто на заплатите на заетия персонал и за съответните осигурителни вноски от работодател.
За 2020 г. за държавните дейности в сектор „Образование“ стандартите за финансиране на детските градини са завишени средно с 15 %, за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка - дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа увеличението е с 16 %. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са повишени средно е 18 %. Нормативите за дете/ученик са завишени средно е 15 %, като някои от тях запазват нивото си от 2019 г.
Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е увеличен с 19%, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап - с 5 %. За 2020 г. се въвежда нов допълващ стандарт за ученик е разширено изучаване на музика. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2019 г.
В сферата на социалните услуги стандартите са увеличени диференцирано. За специализираните институции за предоставяне на социални услуги нарастването е с 10 %, за социалните услуги, предоставяни в общността, е в границите от 8 до 20 %. Най- голямо е повишението за центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи - 20 %.
Стандартите за защитените жилища на лица с увреждания и за центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания са завишени с 15 %, а тези за дневните центрове за деца и/или пълнолетни деца с увреждания - с 10 %. Увеличение с 8 % имат стандартите за центровете за временно настаняване и за обществена подкрепа, за наблюдавано и преходно жилище, дневни центрове за стари хора и центрове за социална рехабилитация и интеграция, звено „Майка и бебе“, центровете за работа с деца на улицата и приютите. За 2020 г. месечната помощ на ученик запазва нивото си от 2019 г. и е в размер на 35 лв.
В сферата на културата стандартът за финансиране на държавните музеи, художествени галерии, Центъра за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека е увеличен с 8,2 %, а стандартът за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - с 8,0 %, спрямо 2019 г.
За делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, стандартите за музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер са завишени с 8,6 %, а за читалищата - с 10 %.
В област „Здравеопазване“ стандартите за медицинско обслужване в здравен кабинет са увеличени с 10 %, а тези за яслена група към детска градина, детска ясла, детска кухня и за здравните медиатори - е 11 %. Стандартът за финансиране на общинските съвети по наркотичните вещества и превантивните информационни центрове е повишен с 8,7 %.
За 2020 г. за делегираните от държавата дейности в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации се въвеждат стандарти за финансиране на издръжката на районните полицейски инспектори и на детските педагогически стаи, както и допълващ стандарт за обслужвана площ за тези две дейности.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
Всички пенсии ще се увеличат с 6,7% от 1 юли 2020 г.
Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Проектът предвижда от 1 юли догодина пенсиите, отпуснати до края на 2019 г., да се увеличат с 6,7%. Средният размер на пенсията ще достигне 412,28 лв., което е с 31 лв. повече в сравнение с 2019 г.
От 1 юли 2020 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 219,43 лв. на 234,13 лв. От същата дата ще нарасне и социалната пенсия за старост, която ще стане 141,63 лв.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1200лв. Тази стойност ще се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им.
Прогнозите са, че през 2020 г. средният осигурителен доход ще достигне 1063 лв., което е ръст от 7,8% в сравнение с очакваната му стойност през настоящата година. Средногодишният брой осигурени лица се очаква да се увеличи на 2,796 млн.
През 2020 г. за изплащане на пенсии са предвидени 10,576 млрд. лв. - със 729,1 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще се повиши от 560 лв. на 610 лв., а за земеделските стопани от 400 лв. на 610 лв. Максималният размер на осигурителния доход се запазва 3000 лв.
Не се променят и размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Със законопроекта се предлагат и промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои изменения, с които се прецизират разпоредби относно правата на осигурените лица.
Правителството одобри проектозакона за бюджета на НЗОК за 2020 г.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Предвидени са 4 744 704,9 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 640 733,7 хил. лв., от които 3 107 134,2 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 533 599,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 3 107 134,2 хил. лв., което представлява увеличение с 264 880,0 хил. лв. в сравнение със същите през 2019 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2019 г. са разчетени с ръст от 139,0 млн. лв. спрямо 2019 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.
За неданъчни приходи са предвидени 20 571,2 хил. лв., което е с 811,4 хил. лв. повече спрямо заложените през 2019 г.
Разходите и трансферите общо са в размер на 4 744 704,9 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 4 739 172,7 хил. лв., което е с 394 227,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Общо текущите разходи са в размер на 4 594 950,7 хил. лв., което представлява увеличение с 382 111,0 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 453 976,8 хил. лв., което представлява увеличение с 337 580,6 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:
- За медицински дейности - 2 850 282,6 хил. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ – 244 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 264 700,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 94 300,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 2 247 282,6 хил. лв.
- За дентални дейности – 179 800 хил. лв.
- За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 243 800,0 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 677 300,0 хил. лв., в т.ч. лекарствени продукти, назначени с протокол, за който се извършва експертиза – 365 156,0 хил. лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 466 600 хил. лв.; за лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии и други редки заболявания - 99 900, 0 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 110 000,0 хил. лв.
- За здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по проекта за 2020 г. са разчетени 70 094,2 хил. лв.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за здравното осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. С проектобюджета се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, като през 2020 г. за Националната здравноосигурителна каса са осигурени 394,7 млн. лв. допълнителни средства за разходи и трансфери – всичко спрямо закона за 2019 г.
Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Основната цел е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за възможността да предоставят медицински и дентални дейности професионално и на високо ниво.
България и Обединените арабски емирства ще задълбочат сътрудничеството си в областта на културата
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на културата между Правителството на Република България и Правителството на Обединените арабски емирства.
Проектът на Меморандум удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на отношенията между Република България и Обединените арабски емирства в областта на културата.
Предлаганият документи ще подкрепи бъдещото развитие на сътрудничество в различни области на културата като нематериално и материално културно наследство, литература, визуални и сценични изкуства, аудиовизуални медии, дизайн, културни и творчески индустрии, подкрепа за творците и др.
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министър-председателят
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Внася: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на икономиката
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на туризма
Внасят: министърът на регионалното развитие и благоустройството
министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на икономиката
Внася: министърът на туризма
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на културата
