18.04.2018
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Правителството одобри Годишния доклад за младежта за 2016 г.
Повечето млади хора смятат, че са материално задоволени, намират относително лесно работа, но повечето не работят по специалността си. Това са част от изводите в годишния доклад за младежта, разгледан на правителственото заседание. Докладът представя информация за социално-икономическото положение на младежите през 2016 г. и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции.
Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2010-2020) и отчита изпълнението и напредъка в основни сфери, важни за живота на младите хора: заетост и безработица, образование, професионално ориентиране и реализация, гражданска активност, доброволчество, здравословен начин на живот, свободно време и др.
За изготвянето на доклада по поръчка на Министерството на младежта и спорта е реализирано специално национално представително социологическо проучване на тема ,,Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, реализирано от изследователски център „Тренд“ през 2017 г. Проучването представя специфичните за младежката целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните виждания, нагласи и ценности, структурирани съобразно основните приоритетни области на действие по отношение на младежката общност в страната.
Въз основа на данните и представения анализ по отношение на отделните сфери от живота на българските младежи, се очертават следните основни изводи:
- над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства;
- 98% от българските младежи имат мобилни телефони, 87% притежават компютър, а 92 на сто имат достъп до интернет у дома;
- над 50% от българските младежите смятат, че в населеното място, където живеят, получават добро образование, а над 60% заявяват, че има начини да разнообразяват ежедневието си;
- работещите млади в по-голям дял са доволни от настоящата си работа. Основната причина за смяна на работното място се явява ниското заплащане – при 30% от младежите;
- позитивна картина се отчита по отношение на оценката за намиране на работа. Близо 50% посочват, че са намерили лесно настоящата си работа. Това, което се отчита като негатив е, че 54% не работят по специалността си;
- по отношение на здравословния начин на живот и практикуването на спорт са отчетени следните резултати – 32% е делът на младежите, които се занимават със спорт, а 66% - не. Тук оказва влияние типът населено място – в столицата и в областните градове фитнес залите са предпочитано място за спорт, докато в малките населени места и селата основно спортни дейности се извършват навън или у дома;
- по отношение на гражданската активност и в частност участието на младежите в различни организации, данните са следните – 73% не членуват в такива организации, което представлява известно намаление, в сравнение с предишни години. Най-много са членуващите в спортни клубове (14,5%), следвани от младежите, участващи в благотворителни/хуманитарни организации. Близо 50% от българските младежи гласуват на изборите.
Приети са Конвергентната програма на България и актуализация на Националната програма за реформи
Правителството прие Конвергентната програма на България за периода 2018-2021 г. и актуализация за 2018 г. на Националната програма за реформи.
Конвергентната програма се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС за координация на националните бюджетни политики на държавите членки, и очертава прилаганите ключови политики за поддържане на макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност на страната. Разработването на Конвергентната програма следва графика на т. нар. Европейски семестър – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.
Одобрената Програма е структурирана в седем части. Първата представя общата рамка на правителствените икономически политики и цели. Във втората част е анализирано икономическото развитие на страната по отношение на ключовите макроикономически показатели, като е представена и прогноза за тяхното развитие. Третата част съдържа описание на стратегическите цели на фискалната политика по отношение на бюджетния баланс и правителствения дълг. В четвъртата част е направен анализ на чувствителността на прогнозите в основния макроикономически сценарий, като e разработен алтернативен сценарий. Част пета и част шеста на Програмата са посветени на устойчивостта и качеството на публичните финанси, а седмата прави преглед на институционалните характеристики на публичните финанси в България – бюджетни процедури и национални бюджетни правила.
В Конвергентната програма са отразени приоритетите на правителството за придържане към фискална политика, осигуряваща дългосрочна устойчивост на публичните финанси и ефективно насочване на публичните разходи към дейности, които ускоряват икономическия растеж. Фискалните цели в средносрочен план остават насочени към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка в контекста на ангажиментите на страната по линия на Пакта за стабилност и растеж. Важен аспект от стратегическите политики са повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката за постигане на балансиран растеж, устойчива конвергенция и подобряване на благосъстоянието в дългосрочен план. Правителството ще продължи политиките за повишаване на събираемостта на данъците, борбата със сенчестата икономика и недекларирания труд.
Актуализацията за 2018 г. на Националната програма за реформи (НПР) е изготвена в изпълнение на Стратегия „Европа 2020“ и в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в ЕС.
Националният доклад за България за 2018 година, заедно с документите, поставящи началото на Европейския семестър, послужиха като отправна точка при настоящата актуализация на НПР. Макроикономическите дисбаланси вече не се оценяват като прекомерни, за което спомага както благоприятната икономическа ситуация, така и постигнатата стабилност на финансовия сектор и възстановяването на пазара на труда.
Програмата се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2017 година. В документа е представен и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за подобряване на бизнес средата. В програмата са включени и проектите, финансирани по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕК, определени през 2017 година от Министерския съвет за приоритетни.
Актуализацията на НПР за 2018 година е разработена в съответствие с приоритетите за управление на правителството (2017-2021 г.), с Конвергентната програма на Република България (2018-2021 г.) и със Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.
Правителството одобри 13 национални програми за развитие на образованието
Правителството одобри 13 национални програми, които ще осигурят допълнително финансиране през 2018 г. на политики и мерки за равен достъп до качествено образование. Три от тях са нови - „Заедно за всяко дете“, „С грижа за всеки ученик“ и „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование“. Прилагането на националните програми е обезпечено с 63,43 милиона лева.
Програмата „Заедно за всяко дете“ е насочена към повишаване на ефективността в работата на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Програмата цели също така и подобряване на достъпа до предучилищно и училищно образование и качеството му чрез създаване и поддържане на благоприятна образователна среда за стимулиране и устойчиво образователно развитие. Бюджетът по програмата е 450 хиляди лева за учебната 2018/2019 година.
По програма „С грижа за всеки ученик“ с бюджет два милиона лв. ще се работи за повишаване нивото на постиженията по общообразователната подготовка на учениците от прогимназиалния етап на основната образователна степен. Ще се осигурят допълнителни възможности за обучение на учениците, които срещат трудности при постигане на очакваните резултати от обучението и се нуждаят от диференциран или индивидуален подход, съобразени със спецификата на учебния предмет.
Нова е и програмата „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование“, която е с бюджет от 28 милиона лева. Тя е насочена към повишаване ефективността на публичните разходи за образование чрез оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование.
Разширява се обхватът на НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“, с бюджет 9,23 милиона лв., в която са разработени три нови модула: „Музеите като образователна среда“, който цели създаване на по-интересна и привлекателна среда в училищата; „Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти“ за осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование, чрез професионално и обективно оценяване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти; „Осигуряване на ученически шкафчета“ за модернизиране на образователната среда чрез закупуване на шкафчета, в които учениците да държат своите учебници и учебни помагала, с цел олекотяване на ученическите им раници.
Ще продължи и финансирането по десетте национални програми, действали през предходната година. Сред тях са националните програми „Система за национално стандартизирано външно оценяване“ - 4,2 милиона лв., „Ученически олимпиади и състезания“ - три милиона лв., „Развитие на системата на предучилищното образование“ - 400 хиляди лв., „Обучение за ИТ кариера“ - 400 хиляди лв., „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ - десет милиона лв., „Квалификация“ (позната досега като „Развитие на педагогическите специалисти“) - 800 хиляди лв., „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище“ – 1,45 милиона лв., „Роден език и култура зад граница“ – 1,5 милиона лв., и „Без свободен час“ - два милиона лв.
Продължава и осигуряването на съвременни информационни и комуникационни технологии и внедряване на иновативни методи на обучение в училища и детски градини, изграждането на рампи и платформи за хора с увреждания, подходящи санитарни помещения, както и разширяване на видеонаблюдението. Обезпечават се средствата за подобряване на условията за експериментална работа по природни науки чрез оборудване на лаборатории, модернизиране на професионалното образование и осигуряване на целодневно обучение на учениците. Гарантират се инвестициите в обучение на талантливи ученици, които участват в национални и международни олимпиади и състезания.
Одобрен е отчет за изпълнението на Националната антикорупционна стратегия
Правителството прие отчета за изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и за дейността на Националния съвет по антикорупционни политики до януари 2018 г.
По Националната стратегия са изпълнени съществени мерки от законодателен характер. Бяха приети антикорупционният закон, чрез който се създаде единен антикорупционен орган, промени в НПК с цел повишаване на бързината и ефективността на наказателното преследване на корупцията по високите етажи чрез преминаване на делата към специализирания съд и прокуратура, а измененията в Закона за администрацията засилиха правомощията и капацитета на инспекторатите, както и тяхната институционална независимост.
Сред въведените мерки са разширяването на кръга от лица, заемащи висши държавни длъжности, които ще подлежат на контрол, и на обстоятелствата, които ще се декларират. Предстои изработване на стратегия за създаването на централизиран регистър на административнонаказателните производства като мярка за превенция и противодействие на корупцията сред контролните органи и създаване на единна входна точка за всички сигнали и жалби на граждани срещу действия на администрацията. Друга мярка, по която работят министерствата, е премахването на празноти в законодателството при административните наказания, с цел недопускане на корупционни практики.
За повишаване на професионалната квалификация в борбата с корупционните престъпления в периода 2016-2017 г. Националният институт на правосъдието е провел обучения на 1004 магистрати и разследващи органи, а Прокуратурата – 23 вътрешноведомствени обучения на прокурори от цялата страна.
Решенията, приемани от Националния съвет по антикорупционни политики, са свързани с включване в новите правила за етично поведение на държавните служители на разработените общи стандарти по отношение на проверки за почтеност/интегритет в администрацията, което обвързва с носене на дисциплинарна отговорност; разработването на унифицирани насоки за съставяне на антикорупционни планове по министерства – подход, посочен като добра практика в последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, и др.
Прието беше и решение представители на Прокуратурата, Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието и секретариатът на Националния съвет по антикорупционни политика да изработят правила и стандарти за оповестяване на обобщена информация за делата за корупционни престъпления по високите етажи на властта, при спазване на правилата за работа със законово защитена информация и презумпцията за невиновност. Информацията ще бъде предоставена по достъпен начин чрез сайта на Националния съвет. В момента се търси технологично решение за това, тъй като създаденият през 2005 г. сайт е с ограничени функционалности.
Съюзът на слепите в България и сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ са признати за национално представителни организации
Правителството прие решение за признаване на Съюза на слепите в България и на сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ за представителни организации на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок от три години.
Целите и дейността на Съюза и на Асоциацията са свързани с гарантиране на правата, подобряване начина на живот и социалното включване на хората с увреждания в обществото. Те отговарят и на критериите за членство в Националния съвет, който е консултативен орган към правителството.
Съветът изразява становища по нормативни и стратегически документи, с което допринася за изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и за усъвършенстване на нормативната база.
Общините получават над 11 млн. лв. за транспортни разходи на учителите
Правителството одобри 11 319 125 лв. допълнителни трансфери по бюджетите на общините.
Средствата са предвидени в бюджета на МОН за възстановяване на транспортните разходи или разходите за наем на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, когато работят извън населеното място, в което живеят. Те се отпускат според изготвена и предоставена от кметовете на общини информация. В рамките на един и същи период на учителите могат да бъдат възстановявани извършените разходи или за транспорт, или за наем по месторабота.
Правителството ще изпълни решения на ЕСПЧ по дела срещу България
Правителството ще приключи с приятелско споразумение дело пред Европейския съд по правата на човека, образувано по жалбата на Петя Пиличева срещу България. То е заради нарушени права на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита. Причината е неизпълнение от страна на НОИ на съдебно решение, с което институтът е бил осъден да заплати на жалбоподателката обезщетение за претърпени имуществени вреди и за разноски по съответното дело. НОИ заплатил само дължимата сума за обезщетение и въпреки издадения изпълнителен иск, Петя Пиличева не успяла да получи дължимата й сума за разноски. Правителството признава извършеното нарушение и приема да изплати предложените от ЕСПЧ 600 евро за претърпени вреди и направени разходи и разноски, с което се слага край на делото.
Министерският съвет ще изплати общо 927 400 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на ЕСПЧ.
Казусът по делото „Ченгелян и други срещу България” е свързан с невъзможността на жалбоподателите да влязат във владение на реституирана сграда в Пловдив, обявена за паметник на културата. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение за имуществени вреди е в размер на 462 000 евро и 675 евро за разноски по делото.
За лоши хигиенни условия в затворническото общежитие в Кремиковци ЕСПЧ е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 3000 евро и 767 евро за разноски по делото „Христосков срещу България“.
ЕСПЧ е приел, че по случай с жалбата на бивш полицейски служител („Йончев срещу България“) властите не са изпълнили задължение да осигурят ефективна и предвидима процедура, в която той да получи пълна информация за психологическите му оценки. Присъдено му е обезщетение от 3930 евро за неимуществени вреди и за разноски.
По жалбата на родители на три деца, иракски граждани, за лоши условия в мястото на задържането им след незаконен опит за преминаване на границата, ЕСПЧ посочва, че към момента на задържането България не е била поставена пред екстремни затруднения в справянето с имиграционната вълна. С този аргумент съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 евро за всеки от тримата непълнолетни и общо 1000 евро за разноски по делото „С. Ф. срещу България“.
По делото „Фъртунова срещу България“, образувано заради невъзможност за обжалване към онзи момент на наложена по Закона за движение по пътищата глоба в размер на 30 лв., ЕСПЧ не присъжда обезщетение, а само изплащане на 1000 евро разноски по делото. Необжалваемият минимум на санкциите е отменен от Конституционния съд през 2012 г.
Одобрена е техническа промяна в решение за отчуждаване на частни имоти
От списъка на предвидените за отчуждаване имоти за модернизация на пътя „Калотина - Софийски околовръстен път“ се изключва имот – частна собственост, в землището на Драгоман, тъй като не засяга трасето на пътя.
С одобрената промяна в РМС 55/2016 се отстранява и допуснато несъответствие в приложението към т. 1 на отчуждителния акт по отношение на имот – частна собственост, намиращ се в землището на с. Алдомировци, като се намалява размерът на засегната площ от имота и на определеното в отчуждителния акт парично обезщетение.
Грузия открива почетно консулство в Благоевград
Правителството даде съгласието си Грузия да открие почетно консулство в Благоевград с консулски окръг, обхващащ територията на областите Благоевград, Перник, Кюстендил и Пловдив, и да назначи за почетен консул българския гражданин Юлий Нушев.
Мотивите на грузинската страна за откриване на консулство са свързани с допълнителната възможност за защита на интересите на грузинските граждани, които постоянно живеят в България, и на тези, които се намират на краткосрочно посещение у нас. Решението ще допринесе и за активизирането на икономическите, културните, научно-образователните и туристическите връзки между двете държави.
Юлий Нушев е управител и председател на борда на дружество, чийто предмет на дейност е предоставяне на телекомуникационни услуги.
Споразумение между МОСВ и ЕБВР ще осигури повече възможности за финансиране на екопроекти
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира подписаното през март т. г. Споразумение за предоставяне на помощни услуги при изпълнение на проекти между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Споразумението е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между българското правителство и ЕБВР за партньорство и подкрепа в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове.
Документът предвижда МОСВ да получи от ЕБВР консултантски услуги в подкрепа изготвянето на актуализация на предварителна оценка на финансови инструменти и инвестиционна стратегия за финансови инструменти по Оперативна програма „Околна среда“. Целта му е да осигури по-широк кръг от възможности за финансиране, включително анализ на възникнали промени в пазарните условия и публични инвестиционни нужди след 2014 г., по отношение прилагането на финансови инструменти по ОПОС 2014-2020 г. В резултат от споразумението ще се проучи възможността за изготвяне на инвестиционна стратегия по приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ и ще се актуализират инвестиционните стратегии по приоритетни оси „Води“ и „Отпадъци“. Така ще се подпомогнат усилията на страната за насърчаване участието на инвеститори и финансови институции от частния сектор в екологични проекти.
Удължава се действието на споразумението за сътрудничество между ДА „Архиви“ и Мемориала „Яд Вашем“
С три години ще бъде удължен срокът на действие на подписаното през 2013 г. споразумение за сътрудничество между Държавната агенция „Архиви“ и „Яд Вашем“ – Мемориал на жертвите на Холокоста и героизма, който изтича през м. март 2018 г.
Споразумението насърчава установяването, проучването и обмена на архивни документи с информация за Холокоста. Според клаузите му, ДАА ще предостави дигитални копия на 300 000 страници от архивни документи. Удължаването на срока ще позволи завършването на този процес и представлява възможност за по-нататъшно партньорство за осъществяване на съвместни проекти, свързани с историята на двете страни и нации.
Одобрени са българските позиции за неформални заседания на Съвета на ЕС
Правителството одобри българските позиции за неформалните заседания на министрите по енергетика и по здравеопазване, които ще се проведат в София през април.
България подкрепя визията за постигане на баланс между конкурентоспособност, сигурност на енергийните доставки и устойчивост на околната среда. Страната ни приветства предвидената гъвкавост при прилагането на политиките за възобновяема енергия и енергийна ефективност с оглед на възможността държавите-членки да определят самостоятелно националните си цели, избирайки най-подходящите и разходоефективни мерки според националните си специфики, се посочва в позицията за Съвета по енергетика. На срещата на 18 и 19 април ще бъдат разгледани въпроси, свързани с темата „Устойчив Енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на климата“. Дискусиите ще бъдат разделени в три работни сесии – декарбонизацията на икономиката, управлението на Енергийния съюз и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР).
Неформалният Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси ще заседава във формат „Здравеопазване“ на 22 и 23 април. Една от водещите теми, предвидени за обсъждане, е за предизвикателствата пред политиката на ЕС в областта на храненето. Дискусиите обхващат голям кръг от въпроси, свързани с подобряване състава на хранителните продукти, здравословното хранене, информиране на потребителите, прекратяване на тенденцията към увеличаване на наднорменото тегло сред децата и справяне с хроничните незаразни болести. Ще бъде обсъдена и темата за ефективността, наличността и достъпността на лекарствените продукти.
Военно-апелативната прокуратура ще се ръководи от бригаден генерал
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да утвърди длъжностите във военните прокуратури, изискващи висши военни звания. Предложението предвижда за административен ръководител – военно-апелативен прокурор на Военно-апелативната прокуратура да бъде назначаван бригаден генерал.
В мотивите се посочва, че административният ръководител на ВАП е най-висшата длъжност в системата на военните прокуратури в България и предвид особената важност на длъжността е целесъобразно тя да бъде определена за заемане от офицер с висше военно звание.
Кабинетът предлага също така сегашният административен ръководител на ВАП и военно-апелативен прокурор полк. Веселин Стоев да бъде удостоен със званието бригаден генерал.
Одобрено е становище по конституционно дело №2 за 2018 г.
Правителството одобри становище по конституционно дело №2 за 2018 г., образувано по искане на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230 от Закона за съдебната власт. Разпоредбата се отнася до временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
В становището правителството излага аргументи за неоснователност на искането и изразява мнение, че то следва да бъде отхвърлено.
Одобрена е средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 г.
Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.
Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. За 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.
Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Важна роля за постигане на целите на данъчната политика и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.
Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 пр. п. от БВП.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.
Политиката в сферата на образованието продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.
По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т. ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.
През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да намали значително риска от системното недофинансиране в областта на поддържане на пътната инфраструктура.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, път E79 „Видин – Ботевград“, АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.
Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 г.
Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 година. Стандартите са съобразени с размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2019-2021 година. Разчетени са средства и във връзка с ръста на минималната работна заплата за страната.
В прогнозата за 2019 г. за дейностите, свързани със сектор образование, е предвидено увеличение на текущите разходи с 313,8 млн. лв. спрямо 2018 г. във връзка с политиката за увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
В сферата на социалните услуги средствата са завишени с 30,2 млн. лв. спрямо 2018 г. В изпълнение на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата“ са предвидени средства за реформираните услуги: Център за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства, за Дневен център за деца с увреждания (с включена програма „Ранна интервенция на уврежданията“) и за Център за социална интеграция и рехабилитация за деца с увреждания (с включена програма „Ранна интервенция на уврежданията“). Стандартите за социалните дейности са увеличени диференцирано, като за специализираните институции за предоставяне на социални услуги са увеличени с 10%, а за социалните услуги, предоставяни в общността, увеличението на стандартите е в границите от 3% до 15 на сто. В прогнозата за 2019 г. размерът на месечната помощ на ученик е увеличен на 35 лв.
За 2019 г. за делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, се предвижда увеличение на средствата с 11,8 млн. лв. Стандартите за регионалните библиотеки, музеи и художествени галерии с регионален характер са завишени с 5%, а за читалищата – с 13 на сто.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
Заверка „апостил“ ще може да се прави и от областните администрации
Заверка „апостил“ да може да се прави и от областните администрации в страната, а не само от МВнР, предвиждат одобрени от правителството промени на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Приетите допълнения въвеждат децентрализиране на извършването на заверки с „апостил“ на документи, издавани от общинските администрации, като тези функции се възлагат и на 28-те областни администрации. По сега действащата нормативна уредба заверката се прави само от Министерството на външните работи. По този начин всеки човек, който има нужда от услугата, трябва да пътува до София или да ползва услугите на посредник, а това изисква допълнително време и води до по-високи финансови разходи за гражданите и бизнеса.
Тази практика се прилага в редица европейски страни. Целта й е да се постигне подобряване на административното обслужване и намаляване на административната тежест при извършване на заверки на документи с апостил.
Оптимизира се редът за проверка на имуществените декларации на магистрати
Оптимизиране на уредбата за проверка на имуществените декларации на магистрати, уеднаквяване на правилата по обжалване на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административните ръководители и техните заместници в съдебната система и прецизирането на разпоредби за атестирането на магистрати, са част от промените в Закона за съдебната власт, които правителството предлага на Народното събрание за приемане.
Регламентира се изрично фактическото получаване на информация от Инспектората към ВСС чрез информационната система на БНБ за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и техните пълномощници. Създава се възможност Инспекторатът да има достъп до банковата тайна на магистрати в случаите, в които те изрично са декларирали съгласие за това. Така Инспекторатът ще бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна само за лицата, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените им декларации. С цел да се преодолее противоречивата съдебна практика относно компетентния съд, който може да разкрие банковата тайна, се предлага това да е районният съд по постоянния адрес на лицето.
Сегашната уредба поставя в неравноправно положение съдиите, прокурорите и следователите с тези, които са загубили това качество, по отношение на налагане на административни наказания за неподаване на декларации за имотно състояние. С цел преодоляването й се предвижда санкция за неподаване на декларациите в срок и за лицата, които са загубили статута на магистрати, но са останали задължени да подават декларации.
С промените в ЗСВ се ускоряват конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители. Предвижда се срокът за изготвянето на комплексна оценка на съдия, прокурор или следовател от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия към ВСС да тече от откриване на процедурата с решение на Комисията, а не както е в момента – от постъпване на предложение.
Уеднаквяват се и критериите за назначаване на съдебни служители в органите на съдебната власт и на администрациите на ВСС, Инспектората към ВСС и Националния институт на правосъдието. Едно от предложенията в тази връзка е на ръководни и експертни длъжности да се назначават само лица с висше образование.
Одобрени са промени, гарантиращи вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя
Правителството прие нормативни промени, с които се гарантира правилното прилагане на законовата уредба за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
В края на декември м. г. влязоха в сила промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, с които беше разширен обхватът на хората, които имат право на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Съгласно приетите законодателни изменения, гарантирани са вземанията за трудови възнаграждения на всички работници или служители в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения, и парични обезщетения през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за обявяване на несъстоятелност на работодателя.
С одобрените днес от правителството промени в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя се гарантира правото им да бъдат уведомени за датата на вписването в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по обявяване на несъстоятелност на техния работодател, както и за реда за получаване на гарантираните им вземания.
Информацията на работниците и служителите, на които трудовото правоотношение не е прекратено към датата на откриване на производство по несъстоятелност, ще се предоставя писмено и ще се обявява на подходящо място в предприятието. За хората, чийто трудов договор е прекратен през последните 36 месеца преди вписването на съдебното решение за започване на производство по несъстоятелност, информирането ще става чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител.
С промените се определя и механизмът за извършване на проверки от контролните органи на НОИ. Срокът, в който работниците и служителите могат да подадат заявления-декларация за отпускане на вземанията, се увеличава от два на три месеца.
С промените в наредбата се гарантират правата на работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения след 31 януари 2015 г.
Увеличават се медицинските изделия, за които хората с увреждания получават помощ от държавата
Три нови медицински изделия се включват в списъка с помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за купуването на които хората с увреждания ползват целева помощ от държавата. В него ще влязат вертикализаториге за деца е увреждания, детските рингови инвалидни колички и детските инвалидни колички. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, които бяха одобрени от правителството.
С промените се въвежда изискването медицинските изделия по индивидуална мярка да бъдат изработвани по поръчка за конкретен пациент. По този начин ще се гарантира, че на правоимащите ще се предоставят медицински изделия, съобразени с техните индивидуални потребности.
Като цяло, с новите текстове се въвежда по-ефективен контрол и намаляване на административната тежест при предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
Променя се механизмът по предоставяне и изплащане на целеви помощи за купуване на медицински изделия и помощни средства. Ще се преустанови практиката да се предоставят пари на ръка на правоимащите. Променя се и начинът за предоставяне и отчитане на изделията. По този начин ще бъдат ограничени възможностите за неизползване на финансови средства от бюджета по предназначение.
Хората с увреждания ще получават необходимата помощ и медицински изделия, без да се налага да посещават многократно дирекциите „Социално подпомагане“. Ще отпадне и необходимостта да предоставят отчетни документи за покупката на помощните средства.
Регламентира се и по-гъвкав механизъм за отчитане и заплащане на отпуснатите целеви помощи за реално предоставените медицински изделия и помощни средства. Оптимизират се и начините за осъществяване на контрол върху разходването на финансови средства, като същите ще се изплащат на доставчиците при реално предоставени изделия на нуждаещите се.
Месечните добавки за социална интеграция и целевата помощ ще се отпускат по настоящ, а не по постоянен адрес, както беше до сега. По този начин ще се създадат по-адекватни условия за достъп до подпомагане на хората с увреждания.
Увеличава се числеността на Агенцията по вписванията
Правителството прие постановление, с което се увеличава числеността на Агенцията по вписванията със 75 служители.
Целта е да се осигури административен капацитет в Агенцията и да се обезпечи изпълнението на дейностите по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Ще се ускорят дейностите по воденето на регистър на действителните собственици на учредените на територията на България юридически лица и други правни образувания и свързаните с тях лица – задължение, предвидено в проекта на Закон за мерките срещу изпирането на пари, който предстои да бъде разгледан на второ четене в Народното събрание.
Новите служители ще работят в общата администрация на Агенцията (12 щата), в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ (14 щата) и в Главна дирекции „Регистри“ (49 щата).
Одобрена е позицията на България по дело на Съда на ЕС
Кабинетът одобри позицията на България по дело С-61/18, Европейската комисия срещу Република България пред Съда на Европейския съюз.
Делото е образувано въз основа на искова молба, че страната ни не е изпълнила задълженията си за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране в срок до 18 септември 2016 г.
В позицията са изложени всички действия, предприети от страната ни за изпълнение на задълженията, както и обективните причини за забавянето при въвеждането на изискванията в българското законодателство. Законът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е публикуван в бр. 28 на ДВ и е в сила от 2 април 2018 г., с което са изпълнени всички ангажименти на България за транспониране на Директивата.
Одобрен е проект на Министерска декларация по въпросите на вътрешноводния транспорт в Европа
Правителството одобри проект на Министерска декларация от Международната министерска конференция по вътрешноводен транспорт на Икономическата комисия на ООН за Европа. Предвижда се документът да бъде подписан на 18 април 2018 г. във Вроцлав, Полша.
Декларацията има за цел да повиши вниманието върху ролята на вътрешноводния транспорт за устойчивото функциониране на националните транспортни системи и приноса им за социалното и икономическото развитие.
Внася: министърът на младежта и спорта
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на правосъдието
Внасят: министърът на регионалното развитие и благоустройството
министърът на финансите
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Внася: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
