31.01.2024
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Удължава се срокът за пререгистрация на лицата, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила
Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Решение № 642 на Министерския съвет от 4 август 2016 г. за утвърждаване на образци на регистрационни карти, които се издават от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Промяната касае срока за пререгистрация на лицата, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила, във връзка с удължаване на срока на временната закрила на територията на Република България до 4 март 2025 г. Процесът по пререгистрация ще продължи до 31.03.2024 г.
Правителството одобри Годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2024 г.
С Решение на Министерския съвет беше приета Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2024 година.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на ЕС и последователното прилагане на европейските политики.
Правителството одобри отчет на шестмесечната програма с приоритетните за България теми и досиета по време на испанското председателство на Съвета на ЕС (1 юли - 31 декември 2023 г.)
С Решение на Министерския съвет беше приет Отчет на Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли - декември 2023 г.).
Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли -декември 2022 г.).
В Шестмесечната програма бяха включени 67 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през второто полугодие на 2023 г. по време на Испанското председателство и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.
Развитието по досиетата и темите беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.
Правителството одобри шестмесечна програма с приоритетните за България теми и досиета по време на белгийското председателство на съвета на ЕС
(1 януари-30 юни 2024 г.)
С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Белгийското председателство на Съвета на ЕС (1 януари- 30 юни 2024 г.).
Тя е оперативен документ, който цели да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.
Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Белгийското председателство на Съвета на ЕС (1 януари - 30 юни 2024 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси", ,,Икономически и финансови въпроси", ,,Правосъдие и вътрешни работи", ,,Земеделие и рибарство", „Транспорт, телекомуникации и енергетика", ,,Социална политика, заетост и здравеопазване", ,,Образование, младеж, култура и спорт", ,,Конкурентоспособност" и ,,Околна среда".
В Шестмесечната програма са включени общо 55 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.
Правителството прие доклада за дейността през 2023 г. на Съвета по европейските въпроси
Министерският съвет прие Годишния доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2023 г.
Докладът съдържа информация за взетите от СЕВ решения в изпълнение на задълженията, възложени му с ПМС 85/2007 в рамките на координационния механизъм по въпросите на Европейския съюз и за гарантиране пълноценното участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС, както и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.
През 2023 г. СЕВ напълно възстанови нормалния си ритъм на работа от периода преди епидемичното разпространение на COVID-19 и провеждаше редовни заседания всяка седмица, като по този начин гарантира условия за ефективно обсъждане на българските позиции и за координирано участие на България в процеса на вземане на решения в рамките на ЕС. През изминалата година СЕВ прие общо 584 решения, отразени в 47 протокола.
Приетите от СЕВ решения в периода 1 януари - 31 декември 2023 г. се отнасяха до изготвянето на единни и съгласувани национални позиции за участие при обсъжданията в Съвета на ЕС и в неговите подготвителни органи по приоритетните за Съюза политики: Европейския зелен пакт, Европа, подготвена за цифровата ера; развитие на икономика в интерес на хората. Акцент беше поставен и върху укрепване на подготвеността и устойчивостта на ЕС в контекста на бъдещи здравни кризи; отстояване на общоевропейските ценности.
И през 2023 г. утвърденият координационен механизъм по въпросите на ЕС в България, както и изграденият административен капацитет, независимо от изключително натоварения дневен ред в Европейския съюз, предвид заключителния етап в институционалния цикъл в Съюза поради предстоящите избори за Европейски парламент през месец юни 2024 г, затвърдиха основната роля на СЕВ както за изготвянето на единни и съгласувани национални позиции, така и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.
Правителството одобри включването на допълнителни мерки в Националната пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР за тригодишния период от 2023 до 2025 г.
Министерският съвет одобри включването на допълнителни мерки в Национална пътна карта с дейности по сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тригодишния период от 2023 до 2025 г.
В Националната пътната карта са включени мерки и дейности, които имат за цел да подпомагат напредъка на България в процеса на присъединяване към ОИСР. В рамките на този процес комитетите на ОИСР провеждат цялостни прегледи и отправят към България препоръки, касаещи националното законодателство, политики и установени практики, което предполага периодично включване на нови мерки в Националната пътна карта.
Включването на допълнителни мерки в Пътната карта цели да бъде създаден инструмент за наблюдение на изпълнението на съответните изисквания, което ще подпомогне постигането на устойчив напредък в процеса на присъединяване.
С проекта на Решение на Министерския съвет се предвижда Междуведомственият координационен механизъм да извършва преглед на изпълнението на Пътната карта на всеки 6 месеца и при необходимост да одобрява включване на нови мерки, които да предложи за приемане от Министерския съвет.
Предлаганият проект на РМС има важно значение за запазване и ускоряване на динамиката на подготовката ни за членство в ОИСР. Кандидатурата на страната ни за член на ОИСР се ползва с широка подкрепа сред страните-членки, но за укрепване на нашите позиции е необходимо да бъде демонстриран устойчив и дългосрочен ангажимент по отношение присъединяването на страната ни към Организацията, към нейните принципи и цели.
Разрешава се участието в операцията КFOR с до 150 военнослужещи от България
Министерският съвет прие Решение за разрешаване участието в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (КFOR) с до 150 военнослужещи от Въоръжените сили на Република България с личното им оръжие, екипировка и военна техника.
Към настоящия момент Въоръжените сили на Република България участват в КFOR с до 35 военнослужещи и допълнително с личен състав към 2-ри батальон от Силите на оперативния резерв (ORF) на КFOR с до 150 военнослужещи, изпълняващи планираните задачи по силата на споразумението между НАТО и ЕС „Берлин Плюс". В споразумението е заявено, че ORF са споделени и могат да вземат участие в двете операции провеждани в зоната за съвместни операции „Балкани" ((Balkan JOA-BJOA) - КFOR и ALТНЕА).
Министерският съвет одобри План за контрол и предотвратяване разпространението на Африканска чума по свинете в България за периода 2024 - 2026 г.
Министерският съвет одобри План за контрол и предотвратяване разпространението на Африканска чума по свинете в Република България за периода 2024 - 2026 г. Предложените в Плана мерки са продължение на пакета от мерки, прилагани на територията на страната от 2020 г., за организацията за оповестяване, информиране, реагиране и управление на силите и средствата на органите на изпълнителната власт.
В изпълнение на мерките в Плана освен структурите към Министерството на земеделието и храните са ангажирани още и Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на туризма, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, ветеринарномедицинските факултети, Българският ветеринарен съюз и Националното сдружение на общините в Република България.
Координираното прилагане на мерките, заложени в действащия до момента в План от 2020 г., допринесе за стабилна тенденция на спад на засегнатите обекти и унищожени животни и възможността за отпадане на част от ограниченията за търговия с живи животни и продукти, добити от тях.
Въпреки че в последните две години няма засегнати индустриални обекти или фамилни ферми, рискът по отношение на заболяването остава висок поради повсеместното му разпространение сред популацията на дивите свине в Европа, включително и сред дивите свине на територията на Република България.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетение по осъдително решение на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетение в изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България.
То е по делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България", в което ЕСПЧ отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (достъп до съд) само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум. А именно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото уважено оплакване е, че жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).
С решението си от 2 май 2023 г. ЕСПЧ приема, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториума - от 18 ноември 2009 г. до настоящия момент. Но тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, ЕСПЧ постановява: ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.
При това условие ЕСПЧ постановява, че в рамките на три месеца от влизане в сила на решението му държавата следва да заплати на жалбоподателите обезщетение от 1 635 875 евро, както и 184 евро за разходи и разноски в производството.
Съгласно чл. 46 § 1 от Конвенцията решението по делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България" е задължително за българската държава.
На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата по делото за собствеността на 16 500 дка рилски гори. Но тъй като решението не е окончателно, на този етап държавата следва да заплати присъденото от ЕСПЧ обезщетение.
Разширен е обхватът на информационната дейност на областните информационни центрове
Със свое решение правителството одобри разширяване обхвата на информационната дейност на областните информационни центрове (ОИЦ), като мрежа от структури на регионално (областно) ниво. Първоначално те бяха създадени за популяризиране на Европейските структурни и инвестиционни фондове, а впоследствие - и на Европейските фондове при споделено управление в България, с основна функция - осигуряване на актуална, безплатна и експертна информация за възможностите за финансова подкрепа със средства от тези фондове на ЕС.
С това решение ОИЦ ще бъдат ангажирани и с осигуряването на информационна подкрепа за програмите, финансирани от бюджета на ЕС по метода на пряко управление от Европейската комисия с конкретно посочен обхват - Фонд за иновации, Хоризонт, LIFE, Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), Creative Europe, Механизъм за свързване на Европа и Еразъм +. Центровете ще осигуряват информация и за функционалностите на електронното приложение към „Официалния вестник" на ЕС - Tender Electronic Daily, както и информация за публикуваните обявления за възлагане на обществени поръчки в други държави членки и такива, обявени от институциите на ЕС, в зависимост от профила на икономическия оператор и заявения от него конкретен интерес.
Целта е насърчаване и улесняване на българския бизнес и заинтересованите икономически оператори в търсенето на реализация на икономическите им дейности в по-широк териториален обхват. Достъпът на икономическите оператори до такъв тип информация създава потенциал за разгръщане мащаба на тяхната дейност и повишаване на тяхната конкурентоспособност, като по този начин се осигурява практическо прилагане на принципа на Единния пазар за свободно предоставяне на услуги и доставки, според Договора за функционирането на Европейския съюз.
Одобрена е бюджетната процедура за 2025 г.
Със свое решение правителството одобри бюджетната процедура за 2025 г. в срока, определен от Закона за публичните финанси. Целта е създаване на необходимата организация и координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетното планиране.
Определени са етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията към разпоредителите с бюджет, както и базата за разработване и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г. и за съставяне на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
Бюджетната процедура е съобразена със сроковете по прилагането на механизмите и мерките, заложени в основните етапи на Европейския семестър за координация на икономическите политики през 2024 година.
Програмен формат на бюджет за 2025 г. ще прилагат всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и на съдебната власт. Това е инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, подобряване на процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации, повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.
В съответствие с § 7 и 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. съдебната власт ще прилага и програмен формат на бюджет съгласно приета от Пленума на Висшия съдебен съвет Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджет по Закона за публичните финанси, за което в бюджетната процедура за 2025 г. са включени съответните разпоредби.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството промени статута на част от имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура". Имотът представлява сграда на територията на област Плевен, гр. Левски, а статутът и се променя от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Министерският съвет реши тя да бъде премахната от активите на Национална компания ,,Железопътна инфраструктура" поради лошото и техническо състояние.
Кабинетът взе решение да обяви част от имот - публична държавна собственост, за частна държавна собственост. Обектът се намира на бул. ,,Македония" 140 в гр. Силистра и включва три стари пристройки - масивна едноетажна сграда със застроена площ 21 кв. м, масивна едноетажна сграда ( склад) с площ 79 кв. м и масивна едноетажна сграда(пристройка към склад), със застроена площ 7 кв. м, в управление на Професионална гимназия по строителство „Пеньо Пенев" - гр. Силистра към Министерство на образованието и науката. Със заповед на кмета на Община Силистра те са обявени за опасни и подлежат на събаряне. Според правителственото решение Професионалната гимназия по строителство „Пеньо Пенев" - гр. Силистра ще може ги да премахне за своя сметка при спазване на изискванията на чл. 197 от Закона за устройството на територията.
Кабинетът одобри допълнителни разходи от 262 200 лв. за интеграция на ЕИСС
Министерският съвет одобри днес допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт от 262 200 лв. за интеграция на Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ с Автоматизираната информационна система „Търговска несъстоятелност".
Интеграцията се налага с оглед на последните промени в Търговския закон и транспонирането в националното законодателство на изискванията на директива за преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.
Средствата ще се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г.
България ще участва в Регионалната програма на ОИСР за Югоизточна Европа
България ще участва в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Югоизточна Европа (ЮИЕ) с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро (195 583 лв.). Това реши Министерският съвет на Република България на своето заседание днес. Финансирането ще бъде осигурено от бюджета на Министерството на външните работи.
Програмата на ОИСР за ЮИЕ е основана през 2000 г. и има силно положително въздействие върху икономиките от региона, като ги подпомага да идентифицират приоритетните области за реформи и насърчава тяхното изпълнение, за да се доближат до стандартите и практиките на ОИСР и ЕС. Чрез реформите се цели също подобряване на конкурентоспособността, привличането на повече и по-жизнеспособни инвестиции и повишаване на стандарта на живот на гражданите.
Целите на Програмата на ОИСР за ЮИЕ съвпадат до голяма степен с приоритетите на България за развитието на региона на ЮИЕ и страните от Западните Балкани. Постигането на силен и устойчив икономически напредък на държавите в ЮИЕ и Западните Балкани, доближаването им към стандартите и ценностите на ОИСР и ЕС, развитието на стабилни демократични общества, проспериращи пазарни икономики и ефективни правни системи, работещи на основата на върховенството на закона, са от първостепенен приоритет за България.
Отчитайки приоритетния характер на региона за България, участието на страната ни в Програмата ще представлява добавена стойност, що се касае до въвличането на български експерти в обмяната на опит и експертиза между ОИСР и страните от ЮИЕ в различни тематични области.
След скорошното присъединяване на България към Програмата на ОИСР за Украйна, участието в Програмата за ЮИЕ допълнително усилва нивото на ангажираност на страната ни с ценностите и дейностите на ОИСР. Това ще има положителен ефект върху активно течащия процес на присъединяване на България към Организацията - наш основен външнополитически приоритет.
България помага на страни от Западните Балкани, Източното партньорство, Близкия Изток, Африка и Азия с проекти за 2 743 792 лева
Министерският съвет отпуска 2 7 43 792 лева безвъзмездна помощ за финансиране на проекти в страни от Западните Балкани, Източното партньорство, Близкия Изток, Африка и Азия.
Проектите съответстват на географските и секторни направления на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020 - 2024 r. с приоритет върху страните от Западните Балкани и Източното партньорство.
В страните от Западните Балкани ще бъдат финансирани общо 25 проекта на стойност 1 574 018 лева.
В Република Северна Македония подкрепата е насочена към осигуряване на универсално здравно покритие и достъп до качествени здравни услуги, защитата и гарантирането на правата на човека със специално внимание към жените, децата и хората с увреждания, осъществяване на демократични реформи, а в Сърбия и Албания - към подпомагане на социално-икономическото развитие, осигуряване на приобщаващо и качествено образование и достъп до качествени здравни услуги.
В Босна и Херцеговина и Касово ще бъдат финансирани дейности за подобряване условията на обучение в детски градини и училища, а в Черна гора - за подкрепа на здравния сектор в страната.
В Молдова, Армения и Грузия ще бъдат финансирани общо 9 проекта на стойност 560 701 лева.
Акцент сред одобрените за финансиране предложения в Молдова са изграждане на административен капацитет, осигуряване на приобщаващо и качествено образование и насърчаване на междукултурния диалог. В Армения и Грузия ще бъдат реализирани проекти в областта на образованието, гражданското общество и подкрепа за здравния сектор.
В региона на Близкия изток и Северна Африка ще бъдат финансирани 6 проекта на обща стойност 347 966 лева. Те са насочени към осигуряване на приобщаващо и качествено образование (Ливан, Мароко), осигуряване на устойчива заетост за жени (Йордания) и на достъп до качествено здравеопазване (Тунис).
В региона на Африка на юг от Сахара ще бъдат подкрепени дейности за осигуряване на качествено и приобщаващо образование.
Страната ни ще финансира проект за обучение на деца със специални потребности във Виетнам.
Средствата са от бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ. Изборът на проектите, извършен заедно със страните бенефициенти, е в съответствие със задачите на българската външна политика, сред които са укрепване европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, стимулиране социално-икономическото развитие на страните партньори, инвестиция в сигурността и стабилността на страните от съседните на България региони.
„Булнед-АМД“ ООД ще проучва строителни материали в площ ,,Деница“
,,Булнед-АМД“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Деница", разположена в землището на село Злидол, област Враца. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година. За този срок титулярят ще вложи минимум 46 000 лева в проучвателните дейности.
Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, част „Кохезионна политика“
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част „Кохезионна политика" на 5-6 февруари 2024 г. в гр. Монс, Кралство Белгия. По време на срещата министрите ще разискват бъдещата Кохезионна политика (КП) след 2027 г., нейните основни приоритети, ключовите принципи, които следва да ръководят изпълнението й, както и възможностите за допълнителни мерки за опростеното й прилагане след 2027 г.
България ще отстоява позиция, че политиката за икономическо, социално и териториално сближаване трябва да продължи да се реализира като основна, обща политика на ЕС за дългосрочни инвестиции в балансирано и устойчиво развитие на всички европейски региони. По такъв начин тя следва да допринася както за намаляването на междурегионалните различия, предвид наследените структурни предизвикателства, така и за предотвратяването на нови неравенства предвид последните кризи, както и целите на зеления и цифровия преходи. Ключово условие, според българската страна, за да бъде преходът справедлив, е подкрепата за слабо развитите региони да бъде още по-изразена и целенасочена.
Подкрепата от Кохезионната политика в сектори като образование, инфраструктура, иновации и модернизация на предприятията е важна за повишаване на глобалната конкурентоспособност на Съюза, както и прави регионите по-добри места за живот и работа. Особено важен приоритет според страната ни, който трябва да намери място в бъдещата Кохезионна политика, е намирането на отговор на негативните демографски тенденции, като обезлюдяването на някои региони, ниските нива на заетост и „изтичането на мозъци".
Принципът на споделено управление между Европейската комисия и държавите членки, вкл. възможностите за избор на последните да решават по какъв начин да се включат в реализирането на европейските приоритети, както и принципът на партньорството между всички заинтересовани страни в програмирането и управлението на финансовата подкрепа от ЕС ще направят Кохезионната политика по близка до гражданите, се казва в позицията ни.
Необходимо е бъдещите правила за прилагане на политиката да отчитат досегашния опит и научените уроци. Намаляване на административната тежест от управлението на програмите и проектите може да се постигне с уеднаквяването и хармонизирането на приложимите правила за финансирането от отделните фондове на ЕС. Това би улеснило както достъпът до финансиране, така и би помогнало да се допълват по-добре секторните политики, предоставяйки интегрирани решения на проблемите на отделните региони, съобразно техните особености и нужди.
За нуждите на областната администрация на област Габрово се предоставят безвъзмездно освободени държавни резерви и военновременни запаси
Министерският съвет разгледа и прие решение за безвъзмездно предоставяне на освободени държавни резерви и военновременни запаси: лекарствени продукти, медицински изделия и консумативи, лични предпазни средства, болнично-домакинско имущество, конфитюри и консервирани хранителни продукти за нуждите на областната администрация на област Габрово.
Лекарствените продукти, личните предпазни средства, медицинските изделия и консумативи ще се предоставят за нуждите на държавните болнични заведения и Центъра за спешна медицинска помощ на територията на област Габрово. Болнично-домакинското имущество и хранителните продукти ще послужат за нуждите на институциите на територията на областта, предоставящи социални услуги - домове за стари хора, центрове за настаняване от семеен тип, домове за лица с увреждания.
Правителството прие Национална програма с инициативи за отбелязването през 2024 г. на 20-ата годишнина от членството на България в НАТО
С Решение на Министерския съвет на Република България бе приета Национална програма с инициативи за отбелязването през 2024 r. на 20-ата годишнина от членството на Република България в НАТО.
С приемането на решението се одобряват редица инициативи за отбелязването на годишнината в страната и чужбина в течение на цялата 2024 r. Те са обединени от цялостна концепция и общи послания, които демонстрират принадлежността на България към най-големия и най-успешен политико-военен съюз в историята и към единната общност на споделени ценности, интереси и готовност за взаимна защита.
Програмата е разработена по инициатива на заместник министърпредседателя и министър на външните работи от Междуведомствена работна група с участието на Министерствата на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, на образованието и науката, на финансите, на иновациите и растежа и на Министерския съвет.
В програмата, наред с тържествените събития за отбелязване годишнината от присъединяването на България към Алианса, са планирани инициативи и съпътстваща информационна кампания през цялата година, с които се цели да се повиши разбирането най-вече сред младото поколение за същността и целите на НАТО, за позитивите за България от членството в организацията, както и да се разсеят тиражираните фалшиви новини и наративи, и да се изгради устойчивост срещу външно влияние, информационно манипулиране и дезинформация. Планирани са и инициативи извън София, в редица общини в страната.
Паралелно с Националната програма през 2024 r. ще бъде изпълнявана и международна програма с чествания, съобразно възникващите събития в чужбина, включително въз основа на инициативи по текущи предложения от страна на българските дипломатически представителства. Ще бъдат използвани и възможностите за съвместни чествания по места със страните, с които заедно отбелязваме годишнината от членството в НАТО.
Одобрено е участието на България като официална страна - партньор на Международното изложение WEBIТ
Министерският съвет прие Решение за одобряване участието на Република България като официална страна - партньор на Международното изложение WEBIТ, което ще се проведе на 30 и 31 октомври 2024 г. в гр. София.
Брандът WEBIT е изцяло частна българска инициатива, стартирала през 2008 г., като до този момент подобен форум не съществува в света. Целта, която организаторите си поставят, е да променят имиджа на България чрез привличане на световни имена от технологичната сфера, инвеститори, предприемачи, топ мениджъри от най-големите компании в света и да превърнат България в хъб на таланти и възможности, за генериране на глобални бизнес възможности.
До момента са провеждани събития WEBIT София първите три години. От 2012 г. до 2016 г. Турция става държава - партньор, след това се включват Индия, Сингапур, Обединени Арабски Емирства, Маями, Давос.
През 2018 г. на конкурса за нов домакин на годишното събитие на WBIT се явяват 27 държави и участват градове, като Париж, Лондон, Тел Авив, Мадрид, Будапеща, Валенсия, Ротердам, Амстердам и др., които осъзнават и искат да се възползват от силата на бранда, която според организаторите и участниците е с възвращаемост от над 60 милиона евро.
Последният проект на WEBIT проведен през 2023 година в София- „Адаптация към споделеното бъдеще", имаше за цел позиционирането на столицата на България като място за срещи на най-големите световни финансови инвеститори в различни области. На това мероприятие присъстваха инвеститори, които управляват активи на обща стойност над 20 трилиона евро. Присъстваха някои от най-ярките умове в индустрията, които представиха най-новите идеи и възможности и същевременно идеи за адаптиране към бързо променящия се свят около нас. Успоредно с конференцията, WEBIT беше домакин и на специално събитие InvestX - само за инвеститори, с фокус върху района на Централна и Източна Европа. С InvestX, България влезе в лигата на световните държави-лидери, привличащи най-големите финансови инвеститори.
Събитие от такъв мащаб е естествен магнит за потенциални инвеститори и иноватори от цял свят, които от една страна търсят нови пазари за инвестиции от една страна, а от друга - възможност за срещи на ниво държава и бизнес в България, с цел получаване на контакти и достъп до финансиране на световно ниво.
Държавата следва да участва в такъв тип инициативи, които са мощен инструмент за привличане на инвестиции, възможности и иновации от цял свят.
Правителството одобри позицията на България за извънредното заседание на Европейския съвет в гр. Брюксел
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 01 февруари 2024 r. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Основната цел на заседанието на Европейския съвет е постигане на договореност по средносрочната ревизия на Многогодишната финансова рамка (2021- 2027 r.), включително Механизма за Украйна. Освен това се очаква лидерите да дискутират военната подкрепа на ЕС за Украйна, използването на замразените руски активи за възстановяването на Украйна, както и ситуацията в Близкия изток.
Одобрен е План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България в периода 2023-2027 година.
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на План за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България в периода 2023-2027 година.
Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България установява приоритетите на страната и определя ключовите действия, чрез които да се изпълнят заложените приоритети и които са необходими за повишаване на ефективността на системата за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България в периода 2023 - 2027 г. В стратегия се вземат предвид констатациите от изготвените през 2023 г. актуализация на Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, Оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързани с виртуални активи и доставчици на услуги за виртуални активи, и Оценка на рисковете от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел.
В стратегията е предвидено, че изпълнението и отчитането й ще се извършват чрез приемане на национален план за действие, в който се формулират индикатори за измерване изпълнението на заложените стратегически приоритети.
В Плана за действие са посочени конкретните дейности, срокове, отговорни органи и институции и необходими ресурси, включително финансови, за изпълнението на Стратегията. Първият посочен държавен орган, съгласно колоната „Отговорна институция“, има задачата да започне процеса на изпълнение или да изпълнява съответните дейности в плана за действие, както и да отчита изпълнението им.
Правителството одобри проект на Споразумение за сътрудничество между Виенския икономически форум и Българската агенция за инвестиции
Министерският съвет одобри проект на Споразумение за сътрудничество между Виенския икономически форум (ВИФ) и Българската агенция за инвестиции (БАИ).
Споразумението ще спомогне за популяризиране на възможностите за инвестиции в България чрез участие в дейността на Виенския икономически форум. То дава възможност за представяне на страната като привлекателна инвестиционна дестинация.
Българската агенция за инвестиции като основен партньор по споразумението ще получи възможност за популяризиране на нейната дейност чрез публикуване на информация за услугите, които предоставя, и възможностите за инвестиции в България на интернет страницата на Виенския икономически форум и в годишната брошура на ВИФ.
Виенският икономически форум е международна неправителствена организация, основана през 2004 г. съгласно австрийското законодателство. Основната цел на ВИФ е да насърчава регионалното икономическо сътрудничество, да предоставя информация и да рекламира инвестиционните възможности в региона, определян като „Регион от Адриатическо до Черно море". Организацията има за цел да стимулира и да идентифицира краткосрочни, средносрочни или дългосрочни инвестиционни проекти от общ интерес за икономическото развитие на региона, както и да насърчава тяхното изпълнение.
Правителството одобри допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2024 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2024 г.
С проекта на ПМС се осигуряват допълнителни разходи за оптимизиране и разширяване на функциите на специализираната дирекция "Политика по изменение на климата" по подпомагане, включително чрез оказване на техническа и методическа подкрепа, на регионалните структури на министерството в изпълнението и прилагането от тяхна страна на политиките в законодателство в областта на климата и климатичните промени, на секторно и на местно ниво.
Специализираната дирекция ще се трансформира в Главна дирекция "Политика по изменение на климата", както и оптимизиране на капацитета й с допълнителни 10 щатни бройки, включително чрез създаване на три териториални звена в страната - в райони Северен централен (Габрово), Южен централен (Пловдив) и Югоизточен (Стара Загора).
МОСВ засилва административния си капацитет в областта на климата
Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Основаната цел е да се увеличи административният капацитет на министерството за прилагане на политиките за изменение на климата и противодействието на климатичните промени. За постигане на целите, заложени в европейското законодателство по климата, специализираната дирекция "Политика по изменение на климата" (ПИК) към МОСВ се трансформира в Главна дирекция "Политика по изменение на климата", като капацитетът и се увеличава с 10 щатни бройки, включително чрез създаване на три териториални звена в страната - в райони Северен централен (Габрово), Южен централен (Пловдив) и Югоизточен (Стара Загора). Необходимите бройки ще бъдат осигурени чрез трансфериране на щат от Националния институт за метеорология и хидрология, като компенсаторната промяна ще бъде осъществена от наличните свободни бройки на минимална работна заплата.
За подобряване на организацията и управлението в системата на МОСВ се определят четирима заместник-министри по околната среда и водите, които подпомагат министъра при осъществяване на политическата програма. Европейските политики по опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата са насочени към изграждането на неутрална по отношение на климата, екологична, справедлива и социална Европа. В тази връзка, развитието на екологичното законодателство и законодателство, свързано с ограничаване изменението на климата, следва да бъде приоритет за държавите членки, като на национално ниво следва да бъде възприето, че политиките по околна среда и по изменение на климата следва да бъдат интегрирани в останалите секторни политики.
Одобрени са промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) с цел осигуряване на ефективното функциониране на Националната телефонна линия за деца 116 111. Към момента нейното поддържане се извършва съвместно от ДАЗД и Агенцията за социално подпомагане (АСП), което затруднява качественото изпълнение на дейностите за информиране, консултиране и помощ на деца.
Спецификата на дейността на телефонната линия предполага тя да бъде обслужвана от служители със специфични знания и умения, свързани с правата на децата и тяхната закрила в случаи на риск. Поради това с промените в Устройствения правилник на ДАЗД се предлага дейностите за нейното поддържане и развитие да преминат от АСП към дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация" на Държавната агенция за закрила на детето.
Управлението на Националната телефонна линия за деца от една институция е от първостепенно значение, тъй като установява единен подход. Това гарантира безпроблемна координация между отговорните служители, които имат ангажимент към администрирането, контрола и консултантите, които предоставят подкрепа на децата.
С цел да се подобри ефективността на работа на Националната телефонна линия за деца 116 111 и за да се гарантира нейното качественото администриране и поддържане, се предлага административният капацитет на ДАЗД да бъде обезпечен с 12 щатни бройки. Те ще бъдат осигурени за сметка на намаляване на числеността на специализираната администрация на АСП.
Одобрена е Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност
(2023-2034г.)
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за приемане на Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023-2034г.)
Съгласно Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) министърът на младежта и спорта като орган на изпълнителната власт със специална компетентност, провеждащ държавната политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, разработва Националната стратегия и я внася за одобрение от Министерския съвет, който от своя страна след одобряването й я внася за приемане в Народното събрание. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗФВС Националната стратегия е за срок от 12 години.
Целта на Националната стратегия е създаването на концептуална база за успешната реализация на 7 стратегически цели, в резултат на което да бъде постигнато подобряване на условията и насърчаване развитието на физическата и спортната активност в сферата на масовия спорт, а също така да продължи подкрепата за успешното представяне на българските елитни спортисти на най-престижните международни спортни форуми.
В документа са очертани приоритетната роля, отговорности и координационни функции за осъществяването на стратегията на министъра на младежта и спорта като държавен орган със специална компетентност, както управлението на процесите и механизмите за междуинституционално сътрудничество между всички заинтересовани страни.
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на земеделието и храните
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на транспорта и съобщенията
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на правосъдието
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на финансите
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на икономиката и индустрията;
министърът на иновациите и растежа;
министърът на образованието и науката
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на иновациите и растежа
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на младежта и спорта
