30.03.2022
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Министерството на културата предлага проф. Атанас Куртев за орден „Стара планина“ - без лента, втора степен
Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на проф. Атанас Куртев с орден „Стара планина“ - без лента, втора степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Предложението е направено от Академичния съвет на Сдружение „Българската академия на науките и изкуствата“ и е подкрепено от Министерство на културата.
Проф. Атанас Куртев е изнесъл над 1200 солови концерта и над 150 концерта като солист на симфонични оркестри в повече от 30 страни. Реализирал е студийни радиозаписи на около сто творби за пиано, има издадени 3 грамофонни плочи, 4 компактдиска, музика към 7 филма, както и над 100 музиколожки публикации в различни страни.
За 40 години (1977 - 2017 г.) класът по пиано на проф. Атанас Куртев е изнесъл публично в София и в други български градове над 80 напълно различни едностилни концерти, включващи в отделни многосерийни интеграли клавирното творчество на световни композитори. Негови изтъкнати ученици и студенти са заслужили над 120 награди от големи национални и международни клавирни конкурси. Редица негови възпитаници концертират и преподават пиано във висши музикални институти в десетки страни на четири континента.
Почетен член на Софийската филхармония и на Научния съвет на Мемориален музей „А. Скрябин“ в Москва.
Одобрен е проектът на Програмата за междурегионално сътрудничество УРБАКТ IV 2021-2027
с бюджет от над 106 млн. евро за градско развитие
Министерският съвет одобри проекта на Програмата за междурегионално сътрудничество УРБАКТ IV 2021-2027 с общ бюджет за периода в размер на близо 106 млн. евро. Предстои тя да бъде внесена и в Европейската комисия. С решението на правителството се осигурява пълноценното участие на страната ни в програмата, която насърчава обмена на знания и добри практики между градовете и различните нива на управление, интегрираното устойчиво развитие, ефективността на политиката на сближаване в градовете и др.
УРБАКТ IV обхваща всичките 27 държави - членки на Европейския съюз, както и Норвегия и Швейцария като партньори. Предвижда се включването и на още пет страни - Албания, Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина. За тях се предвиждат и средства от Инструмента за предприсъединителна помощ в размер на 3 млн. евро.
Страните ще могат да изпълняват съвместни проекти в рамките на единствения й приоритет „Насърчаване на интегрираното устойчиво градско развитие чрез сътрудничество”. Допустими партньори са градове (общини), сдружения и местни агенции, отговорни за разработването и прилагането на градски политики в сферата на икономическо развитие, енергийно снабдяване, здравни услуги, транспорт и др. Допустими бенефициенти могат да бъдат също регионални и национални власти, както и университети и изследователски центрове, които работят в областта на градските въпроси и политики. Ще се финансират проекти за обмяна на опит, иновативни подходи и изграждане на капацитет във връзка с идентифицирането, трансфера и капитализирането на добрите практики за интегрирано и устойчиво градско развитие и подкрепа на дейности за устойчиво градско развитие.
Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще продължи да изпълнява функциите на Национален орган по отношение на програмата в България.
С решението на правителството се одобрява и предоставянето на публично национално съфинансиране в размер на 15% от одобрения бюджет на българските партньори в проекти по програмата.
Всеобхватна оценка очертава потенциала за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
Всеобхватна оценка за високоефективно производство на топлинна енергия прие правителството на днешното си заседание. Тя изследва потенциала за развитие на ефективни районни отоплителни и охладителни системи в страната. Оценката представлява технико-икономическа методология с анализ на разходите и ползите, която следва да послужи за взимане на обосновани инвестиционни решения. Тя разглежда на интегрирана основа възможността да се отговори на нуждите от отопление и охлаждане по енергийно ефективен начин.
Документът е изготвен в съответствие със задължението на всички държави-членки на Европейския Съюз, произтичащо от чл. 14 на Директива 2012/27/ЕС, изменена с Директива 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност.
Правителството одобри отчет за изпълнението през 2021 г. на Плана за действие към Националната стратегия за финансова грамотност
Със свое решение Министерският съвет одобри Годишен отчет за 2021 г. за напредъка по изпълнението на мерките, включени в Плана за действие. (2021-2025) към Националната стратегия за финансова грамотност на Република България.
Сред основните дейности, стартирали през изминалата година, е разработването на рамката на компетентностите за възрастни (над 18 г.) в областта на финансовата грамотност като са идентифицирани тематичните области, върху които ще се фокусира рамката и са определени целевите групи.
Проведени са обучения на учители, преподаващи общообразователни предмети, в учебното съдържание на които са заложени теми по финансова грамотност (технологии и предприемачество, математика, география и икономика). Публикувани са няколко помагала за преподаватели и ученици.
В учебните планове по специалности от направление „Икономика" в някои висши училища е включено изучаването на дисциплини, даващи базисни знания по финанси и финансова грамотност – „Лични финанси“ и „Финтех“.
Търсещите работа лица са информирани относно възможностите за повишаване на техните финансови знания чрез включването им в специфични електронни обучения.
Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2022 г.
Правителството утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2022 г. Решението се приема в изпълнение на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и гарантира прозрачността при разходването на публични средства.
С решението се осигурява финансов ресурс за ефективно и ефикасно изпълнение на проектите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, на програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския социален фонд +, Кохезионния фонд на Европейския съюз, инструмента REACT-EU, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и други инструменти за финансова помощ.
Правителството се разпореди с имоти
С решение на правителството Българската телеграфна агенция /БТА/ получава за управление част от имот - публична държавна собственост в гр. Търговище. Той се намира на ул. „Стефан Караджа“ № 2 и е с площ 41, 60 кв. м, разположен на първия етаж в четириетажна административна сграда. Имотът е необходим на БТА, за да развива своята информационна дейност в региона.
С друго решение на правителството община Смядово получи държавен имот в гр. Смядово с площ 5830 кв. м и построените в него сгради. В имота ще бъде изградена материално-техническа база за съхранение, техническо обслужване и ремонт на специализирани леко и тежкотоварни превозни средства, собственост на общината.
Министерският съвет възложи на Агенцията за публичните предприятия и контрол да извърши приватизация чрез електронен търг на имот - частна държавна собственост. Поземленият имот, с площ от 10 996 кв. м и построени в него седем сгради, се намира в гр. София, район „Надежда“, ул. „Илиянско шосе“ № 12. Приватизацията е по предложение на областния управител на област София, в чието управление е имотът. Сградите в имота са в лошо състояние и са негодни за предоставяне на ведомства за задоволяване на административните им нужди.
Правителството прие решение за ратифициране на Споразумението между България и Финландия
Правителството прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г.
Споразумението между България и Финландия беше сключено чрез размяна на ноти и с него се прекратява двустранният инвестиционен договор от 1997 г., както и член 12, параграф 3 от Договора, който разширява защитата на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на Договора за по-нататъшен период от време. По този начин член 12 няма да поражда никакви правни последици след влизането в сила на Споразумението за прекратяване.
За ратификация е предложено споразумение относно изпълнението на мисия на морската патрулна авиация
Министерският съвет на Република България прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира „Споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Република Гърция относно осигуряване на поддръжка на гръцко военно формирование във връзка с изпълнението на мисия на морската патрулна авиация“.
Изпълнението на мисии на морската патрулна авиация в региона на Черно море е част от мерките за адаптирано предно присъствие на Алианса. Решението за прилагането на тези мерки е взето на Срещата на върха на НАТО във Варшава, проведена през 2016 г. Целта на мерките за адаптирано предно присъствие е повишаване на ангажираността и приноса към възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса в Черноморския регион.
За реализиране на изпълнението на задачи от морската патрулна авиация на Република Гърция, българската страна предоставя обслужване на въздушното движение и осигуряването на поддръжка на самолета и летателните екипажи на гръцките ВВС на българско военно летище.
За ратификация е предложен меморандум за разбирателство относно способности за стратегически въздушни превози
Министерският съвет на Република България прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Второ изменение на Меморандума за разбирателство (MoU) между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Естония и Министерството на отбраната на Република Финландия и Правителството на Република Унгария и Министерството на националната отбрана на Република Литва и Министърът на отбраната на Кралство Нидерландия и Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министърът на националната отбрана на Република Полша и Правителството на Румъния и Министерството на отбраната на Република Словения и Правителството на Кралство Швеция и Департамента по отбрана на Съединените американски щати относно способности за стратегически въздушни превози.
Меморандум е подписан от упълномощен български представител на 07.05.2008 г. Той урежда придобиването, използването и поддържането на способности за стратегически въздушни превози - самолети С-17 съвестно от дванадесет държави членки на НАТО и държави по Инициативата „Партньорство за мир“.
Одобрен е проект на техническо споразумение в сферата на отбраната
Министерският съвет на Република България прие решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Техническо споразумение относно Командването на Многонационалния щаб към 2-ри батальон от Силите на оперативния резерв (MN HQ 2nd ORF BN) към Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KEOR) и Силите на военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина ALTHEA (EUFOR).
Многонационалния щаб към 2-ри батальон от Силите на оперативния резерв е структура, която ще извършва командване и управление на предоставените от страните участнички маневрени формирования при участие в операции на НАТО или ЕС. На ротационен принцип всяка година се определя рамкова нация, която поема командването и домакинстването на щаба.
Участието на Република България в изграждането, командването и управлението на този щаб е израз на съюзническа солидарност за споделяне на отговорностите по командване и управление на батальона при подготовката и участие в операциите на PLATO и ЕС. Страната ни ще участва с до 10 военнослужещи в щаба на батальона, като в определената година на домакинстване на щаба предоставяме и командир на този батальон.
Участието на страната ни в Силите на оперативния резерв (ORF) към Стабилизиращите сили на НАТО в KFOR и EUFOR повишава ангажираността на страната ни към разрешаване на потенциална криза на Балканите, което е в синхрон с водената от страната политика по отношение на Западните Балкани. Така даваме видим и нарастващ принос към гарантирането на мира и сигурността в региона.
Министерският съвет на Република България прие и друго решение - за изпълнение на ангажиментите на Република България при постъпване на искане за инспекция, посещение за оценка и наблюдателен полет по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Виенския документ от 2011 г. по мерките за укрепване на доверието и сигурността в Европа и Договора за установяване на режима „Открито небе“.
С подписването на това Решение се определят държавните институции, имащи отношение към процеса на организация на изпълнението на задълженията и реализиране на правата на Република България във връзка с изпълнение на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Договора за установяване на режима „Открито небе“ и Виенския документ от 2011 г. по мерките за укрепване на доверието и сигурността в Европа и допълващите го двустранни споразумения, както и обхвата на техните ангажименти.
Одобрена е позицията на страната за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН)
Правителството одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Съвета ЕКОФИН, което ще се проведе на 5 април 2022 г. в Люксембург.
По време на срещата участниците ще обсъдят предложението за Директива на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане на мултинационалните групи в ЕС.
Предвижда се да се проведе обмен на мнения по икономическите и финансови аспекти на кризата в Украйна.
В рамките на заседанието ще бъдат обсъдени икономическото възстановяване в Европа и докладът на ЕК за европейската финансова архитектура за развитие за напредъка през 2021 г.
Очаква се министрите да одобрят заключения относно стратегическата автономия на ЕС в икономическата и финансовата област и мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и на управителите на централните банки на държавите от Г-20 и Пролетните срещи на МВФ и Световната банка.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия). То се проведе на 24 февруари 2022 г. в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева.
В рамките на Съвета министрите проведоха дебати за Регламента относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар и за бъдещето на индустриалната екосистема на мобилността в контекста на зеления преход.
По първата тема бе подчертана необходимостта от осигуряване на равни условия между компаниите, установени в Европейския съюз, и тези от трети страни, като се следи за стриктното спазване на правилата за конкуренция. Министрите подкрепиха основната цел за създаване на режим без ненужни тежести и насърчаващ чуждестранните инвестиции, който отстранява изкривяванията на конкурентната среда в резултат на държавни помощи, предоставяни на предприятия в трети страни.
В рамките на дискусията за бъдещето на индустриалната екосистема на мобилността в контекста на зеления преход министрите се обединиха около значението на политиката за бъдещата мобилност, стратегическата автономност и необходимостта мерките за подкрепа да осигурят запазване на водещите конкурентни позиции на европейската автомобилна индустрия на световните пазари. Поставен бе акцент върху значението на законодателната рамка, технологичната неутралност, наличието на подходяща инфраструктура, насърчаването на потребителското търсене и др.
Одобрен е доклад с резултатите от неформално заседание на Съвета ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от неформално заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 25 февруари 2022 г. в Париж, Франция.
В рамките на първата работната сесия министрите на икономиката и финансите и управителите на централните банки на държавите - членки на ЕС обсъдиха фискалната и паричната политика след излизането от кризата с COVID-19 при запазване на дългосрочен растеж.
Втората работна сесия беше посветена на насърчаването на частните инвестиции, необходими за постигане на напредък в цифровия и зеления преход, и че един силен европейски финансов сектор е от съществено значение за подкрепата им, по-специално чрез задълбочаване на капиталовите пазари.
Одобрен е доклад с резултатите от неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите
Правителството одобри доклад с резултатите от неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите на държавите - членки на ЕС, проведен на 2 март 2022 г.
По време на разговора министрите обсъдиха икономическите и финансовите последици от ситуацията в Украйна и се съгласиха да предприемат координирани действия за защита на интересите на своите граждани и на бизнеса.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“
Правителството одобри резултатите от участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 3 март 2022 г., в Брюксел.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Общо състояние на Шенгенското пространство; Регламент на Съвета за механизма за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген; Отговор на ЕС на ситуацията в Украйна; Убежище и миграция; Среща със страните от Латинска Америка и Карибите, членки на Латиноамериканския комитет за вътрешна сигурност; Заключения на Съвета относно действията за гражданската защита с оглед на изменението на климата; Изявление на Съвета относно червените бюлетини на Интерпол.
Одобрени са резултатите от неформална видеоконференция на EPSCO, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в извънредна неформална видеоконференция на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, която се проведе на 15 март 2022 г.
Акцент в дискусията беше най-добрият възможен подход за хуманитарна подкрепа и за защита капацитета на здравните системи на държавите във връзка със ситуацията в Украйна.
Българската страна подчерта, че Механизмът за гражданска защита на ЕС остава основният канал по отношение осигуряването на адекватни медицински грижи на всички лица, пристигащи от Украйна. С цел максимална ефективност е от съществено значение държавите членки да получават ясна и структурирана информация за възраст, вид на заболяванията или нараняванията, вид на необходимата медицинска помощ - специализирана или високоспециализирана. Това ще даде възможност за навременна и точна оценка от компетентните здравни органи относно възможността да приемат пациенти и да отговарят адекватно на техните нужди.
България посочи, че излизаме от COVID криза, която изчерпа здравните системи и здравните бюджети и в настоящия момент подкрепата на ЕС, в т.ч. и финансова, е от изключителна важност за държавите членки.
България постави акцент върху необходимостта от предотвратяване разпространението на заболявания, които могат да се избегнат чрез имунизациите, включени в детския имунизационен календар.
Правителството одобри искане за получаване на подкрепа в рамките на специална покана
по Инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз
Министерският съвет одобри искане за получаване на техническа подкрепа по специална покана на Европейската комисия в рамките на Инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз, насочена към подпомагане на държавите членки при адресирането на специфични нужди, свързани с руската инвазия в Украйна. Искането е подадено от Министерството на енергетиката и цели да изследва възможностите за ограничаване на енергийната зависимост на България от вноса на изкопаеми горива от Русия.
С оглед максимално ефективно използване на средствата от бюджета на ЕС искането е проверено за наличие на двойно финансиране. В случай, че искането за подкрепа бъде одобрено от Европейската комисия, разходите за неговото изпълнение ще бъдат изцяло за сметка на Инструмента за техническа подкрепа и не се изисква национално финансиране.
Над 827 300 лв. компенсации за деца без места в детска градина
Държавата ще плати 827 378 лв. на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина. От тях 823 784 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 3594 лв. - на община Пловдив.
С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата през последните два месеца на 2021 г. и през първите два месеца на 2022 г. В края на миналата година в столицата право на такова обезщетение са имали родителите на 734 деца, а в началото на тази - на 820. В Пловдив ще се платят компенсации за три деца за ноември и декември 2021 г. и за четири - за януари и февруари на 2022 г.
Законът за предучилищно и училищно образование позволява финансова помощ за деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина поради липса на места.
България подкрепя въвеждането на общи европейски дипломи за висше образование
България подкрепя политиките на Европейския съюз за по-тясно сътрудничество между висшите училища, увеличаване броя на институциите в алиансите към „Европейските университети“, приемането на правен статут на алиансите, издаването на обща европейска диплома и по-широко използване на европейската студентска карта.
Тази позиция одобри правителството преди редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което ще се проведе на 4 и 5 април 2022 г. в Люксембург.
В областта на училищното образование страната ни е за укрепване на мобилността на учители и обучители при тяхното първоначално и продължаващо обучение. Според България транснационалната мобилност в европейското образователно пространство е фактор за развитието на широк спектър от компетентности сред педагозите.
Нашата страна ще одобри също по-голямата мобилност на младите доброволци в ЕС и по-активното им включване в опазването на околната среда. България е за засилване на междукултурния обмен чрез мобилност на хората на изкуството и работещите в сферата на културата. Това ще е полезно за насърчаване на езиковото многообразие в Съюза, като се отчитат спецификите и на по-малко разпространените езици, сред които попада и българският. Страната ни приема и заключенията за ролята на спорта и физическата активност за постигане на глобалните цели на ООН за устойчиво развитие.
Министър-председателят е определен за председател на Националния съвет по антикорупционни политики
Председател на Националния съвет по антикорупционни политики ще бъде министър-председателят, реши правителството на днешното си заседание. Кабинетът прие промени в правителственото постановление № 136 от 2015 г., с което се създава Съветът. Измененията предвиждат също така Главният инспекторат към МС да изпълнява функциите на секретариат на Националния съвет по антикорупционни политики, като осъществява административното и организационно-техническото обслужване на Съвета и подпомага експертно неговата дейност.
Националният съвет по антикорупционни политики е междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията.
Една от основните цели на Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. - 2025 г. е България да бъде държавата, която да задава модел за успешна борба с корупцията. Определянето на министър-председателя за председател на Националния съвет по антикорупционни политики подчертава значимостта на тези политики и гарантира политическия ангажимент към тях. По този начин ще се осигури и необходимата политическа координация при разработването и изпълнението на антикорупционните политики, което е важно условие за тяхната ефективност.
Правителството одобри проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори
Законопроектът има за цел прекратяване на лошите практики в работата на дружествата за събиране на вземания, като се въвеждат строги и ясни правила и ограничения, забраняващи натиска над гражданите. Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си.
Със Законопроекта се цели да се постигне изсветляване на работата на колекторските фирми и реален баланс между възможностите на кредиторите за търсене на задължения по законен, регулиран начин, така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.
Към настоящия момент няма защита на правата на потребителите в областта на събиране на вземания по просрочени потребителски договори, а съществуващите общи правила за защита на потребителите са неприложими. Приемането на единни правила за дейността на дружествата за събиране на вземания ще осигури високо ниво на защита на потребителите и ще повиши тяхното доверие в сектора.
Със Законопроекта се предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията да могат да събират вземания от потребители. Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „Професионална отговорност".
Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.
Регламентира се използването на разтворители при производството на храни
Правителството прие Наредба за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки. С нея се определят ясни критерии по отношение на видовете екстракционни разтворители, критериите за чистота, максимално допустимите количества във или върху храни или хранителни съставки. Документът включва и правила за информацията, която се отбелязва върху опаковката на продуктите и в съпровождащата ги документация.
В наредбата са посочени екстракционните разтворители, които могат да се използват при производството на храни и хранителни съставки, като тяхната употреба не трябва да води до наличие на остатъци от тях или техни разпадни продукти в количества, опасни за здравето на потребителя. Прилагането й ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при производството и използването на тези продукти. Наредбата влиза в сила 14 дни след обнародването й в „Държавен вестник“.
Изменят се две правителствени постановления в сферата на отбраната
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на следните нормативни актове на Министерския съвет:
- Постановление № 309 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
- Постановление №-54 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Въвеждат се нови длъжности и се изменят длъжности, необходими за трансформирането на системата за ръководство, командване и управление и за използване, обслужване и осигуряване на новопридобито въоръжение и техника по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в обхвата на военните звания в реорганизиращите структури, от въоръжените сили през 2022 г.
За изпълнение на чл. 60е на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с цел предотвратяване дублирането на определянето на числеността на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната в равностойни актове на Министерския съвет (План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. и ПМС № 54 от 01.04.2010 г.) в ПМС № 54 от 01.04.2010 г. и Приложение № 6 към него, ще се определя общата численост на персонала само в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не са от състава на въоръжените сили: Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров”, Национален военноисторически музей и Информационен център на Министерството на отбраната.
Държавата ще продължи да подкрепя работодателите за запазване на заетостта до 30 юни 2022 г.
Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители в засегнатите от Ковид-19 икономически дейности до края на първото полугодие на 2022 г. Това реши правителството с приемането на промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г., в което се определят условията и редът за тяхното изплащане.
Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността.
Фирмите, учредени преди 1 януари 2020 г., ще получат от държавата 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. За да имат това право, приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за средства, трябва да са намалели с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2019 г. При спад с не по-малко от 30%, подкрепата от държавата ще е 50 на сто от осигурителния доход за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.
Фирмите, учредени след 1 януари 2020 г., ще имат право на средства от 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя, ако приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за подкрепа, са се понижили с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2020 г. При намаление с не по-малко от 30%, държавата ще ги подкрепя с 50 на сто от осигурителния доход за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. Сред изискванията към работодателите е да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски преди 1 януари 2021 г.
Работодателите ще изплащат трудово възнаграждение на работниците и служителите, за които са получили средства, в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г.
Работодателите, кандидатстващи за изплащане на средства за май 2022 г., могат да подават заявления до 10 юни 2022 г. За месец юни работодателите ще кандидатстват при условията, по реда и в сроковете за май 2022 г. Финансовите средства ще се превеждат на работодателя по банков път от Националния осигурителен институт. Информация за условията и реда за кандидатстване ще бъде публикувана на интернет страницата на Агенцията по заетостта и обявена в дирекции „Бюро по труда“.
Постановлението влиза в сила от 1 март 2022 г.
Правителството одобри промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Целта на промените е въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17.04.2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби.
С измененията се регламентира, че експлоатационните разходи на пристанищните съоръжения за приемане и третиране на отпадъците от корабите се покриват чрез събирането на такси и се посочват принципите за определяне на техния размер. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, като управителен орган на пристанищата за обществен транспорт, е структурата, която осигурява приемни съоръжения за отпадъци, както и средствата за борба с нефтени разливи и аварии в пристанищата.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда и внасяне на необходимите промени в Кодекса на търговското корабоплаване във връзка с директивата.
Правят се промени в посочения закон и кодекс, както и в редица други закони, с оглед привеждането им в съответствие с т. 2 и 3 от Решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г., изм., бр. 110 от 2021 г.), където в т. 3 се предвижда преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията.
Министерски съвет удължи срока за получаване на хуманитарна помощ без изрична регистрация до 15.04
Днес Министерският съвет реши да удължи до 15 април възможността лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия, които са влезли и останали на територията на Република България, да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и регистрация за ползване на временна закрила. Така и хората, които все още не са получили статут, и хотелиерите, които са ги настанили, могат да бъдат спокойни, че ще получат подкрепа от държавата.
Междувременно прогресивно нараства и капацитетът, който институциите изграждат за издаване на регистрационните карти. Само за последните 4 дни на територията на страната са отворени и вече работят нови 40 пункта за регистрация за временна закрила на бягащите от войната в Украйна. 130 са вече функциониращите работни места за подаване на документи, разположени на 67 локации в 56 населени места. Нови регистрационни пунктове има в областите Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора и Ямбол. Пълният списък може да следите тук: https://ukraine.gov.bg/bg/issuance-of-temporary-protection/ . Допълнително са обучени и 25 мобилни екипа, които ще посетят най-горещите точки и ще издават регистрационни карти за временна закрила на място.
Разкрита е и нова регистрационната зала на бул. „Мария Луиза“ 91 в София. На площ от 200 кв.м. на пълен капацитет работят 10 места, а в следващите дни се очаква към тях да се прибавят още 5. Само в този пункт могат се обслужат около 500 човека на ден, като за пример може да се вземе едно четиричленно семейство, което получава временна закрила за по-малко от половин час.
Работното време на залата засега е от 8.30 до 17.30 часа и в момента се извършва подготовка за 12-часов работен режим на две смени.
12 пункта за посрещане на украинци в страната са с работен режим 24/7 – в Бургас, Несебър, Приморско, курортен комплекс „Албена“, Балчик, Генерал Тошево, ГКПП Дуранкулак, Добрич, Каварна, Шабла, ГКПП Русе Дунав мост и Централна железопътна гара София.
Към 8:30 часа на 30 март регистрираните лица по временна закрила са общо 23 005, което представлява 39% всички останали в България.
Одобрено е тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19 между Република България, Република Уганда и АстраЗенека, както и проект на Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Република Уганда, като основа за водене на преговори.
Проектите на споразумения предвиждат дарение на 500 000 дози ваксина Vaxzevria. В горепосочените споразумения е предвидено всички разходи за доставката да бъдат поети от Република Уганда.
Министерският съвет прие изменение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица,
търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна
Министерският съвет прие проект на Решение за изменение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна.
Помощта се предвижда да се използва в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, както и в обекти, вписани в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър на места за подслон.
При наличие на свободни места, висшите училища, „Студентски столове и общежития“ ЕАД, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитите от системата на предучилищното и училищното образование имат право за срока на Програмата да настаняват без заплащане на наем в студентските, съответно в ученическите общежития, и лица, търсещи временна закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците вследствие на военните действия в Република Украйна.
Програмата се администрира от Министерството на туризма, като се финансира от инструменти на Европейския съюз и/или от държавния бюджет по реда на Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Помощта се изплаща от Министерството на туризма на категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър и на обектите, вписани в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър за места за подслон на три отчетни периода. Регламентира се специално създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър за места за подслон.
В приложението към програмата е уреден редът за отчитане и разплащане на предоставената хуманитарна помощ, включващ указания за използване на Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) за кандидатстване, отчитане и разплащане на помощта.
Внася: министърът на културата
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на енергетиката
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: заместник министър-председателят по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на отбраната
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията
Внася: министърът на земеделието
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на транспорта и съобщенията
Внася: заместник министър-председателят по ефективно управление
Внася: министърът на здравеопазването
Внасят: заместник министър-председателят по ефективно управление;
министърът на туризма
