12.08.2021
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Правителството одобри 7,5 млн. лв. за Национална научна програма “ВИХРЕН - 2021“
Министерският съвет одобри Национална научна програма (ННП) “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ - 2021 („ВИХРЕН - 2021“). Общият й бюджет е 7,5 млн. лв. за финансиране на шест научноизследователски проекта. Срокът на изпълнение на „ВИХРЕН - 2021“ е седем години.
Програмата ще се изпълнява на конкурсен принцип от фонд „Научни изследвания“, а ще се наблюдава и координира от Министерството на образованието и науката. Целта й е значително повишаване на качеството на човешките ресурси за провеждане на научни изследвания в България на най-високо ниво. „ВИХРЕН - 2021“ ще подпомогне бързото изграждане на критична маса от перспективни учени в дадена област, които да работят заедно по висококонкурентна оригинална научна тема, ръководени от водещ изследовател по правилата на европейските научни програми.
Програмата ще допринесе за развитието на високотехнологично и добре образовано общество в България и като следствие - за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Приета е Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България
за периода 2021-2025 г.
Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021-2025 г.
Проектът на Националната програма съдържа мерки, надграждащи постигнатите резултати в борбата с ХИВ в страната. Дейностите, предвидени за изпълнение по Националната програма са осигуряване на ранна диагностика, лечение и мониториране на терапията на случаите на ХИВ; осигуряване на ранна диагностика и лечение на случаите със СПИ (сексуално предавани инфекции); извършване на превантивни дейности за ХИВ и СПИ сред рисковите групи и др.
Сред целите на Национална програма са: достигане до минимум 60% покритие на групите в най-висок риск чрез запазване, разширяване и поддържане на целенасочени и непрекъснати интервенции за превенция на ХИВ; намаляване със 75 % на новите случаи на ХИВ инфекция; елиминиране на предаването на ХИВ инфекцията от майка на новородено; достигане през 2025 г. до 95 % от бременните жени с изследване за сифилис и до 95 % от бременните жени с изследване за ХИВ и др.
Приемането на програмата ще допринесе за ограничаване разпространението на посочените заболявания в страната и ще изпълни поетите на международно равнище ангажименти в превенцията и контрола на заболяванията, в съответствие с Глобалната стратегия срещу ХИВ на Обединената програма на ООН за борба с ХИВ/СПИН (UNAIDS).
Правителството одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“
на ДП РАО
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество „Български национален застрахователен ядрен пул" за срок от една година.
Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност" се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, както и в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от него, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.
На ДП РАО са предоставени за експлоатация съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци на специализираните поделения „Радиоактивни отпадъци - Козлодуй" и „Извеждане от експлоатация - Козлодуй". ДП РАО притежава и лицензни за извеждане от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Линията на бедност в България ще се определя по методологията на Евростат
Методологията, по която се определя линията на бедност в България, ще се уеднакви с използваната в изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)”. Това предвиждат промени в Методиката за определяне на линията на бедност в страната, които бяха одобрени от правителството.
По този начин ще се унифицират използваните данни за определяне на бедността и ще се постигне сравняемост на данните в международен план, тъй като всички документи на Европейската комисия (ЕК) в областта на бедността и социалната защита се основават на данните от изследването SILC. Определената от изследването линия на бедност се използва и във всички национални стратегически и нормативни документи.
Промяната ще доведе до използването на единен показател както за определяне на линията на бедност за страната, така и за всички национални политики в социалната област и документи на ЕК, свързани с бедността и социалното включване. По този начин ще се постигне по-добра свързаност между политиките за правата на хората с увреждания, социалното подпомагане, минималната работна заплата, социалното включване и други.
С изменението на методиката се дава възможност при взимане на решения в условията на извънредност, когато статистическите или прогнозните данни са повлияни от неикономически структурни трансформации, линията на бедност да се определи в съответствие с конкретните годишни процеси и възможностите на бюджета.
Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели
на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2021 г.
Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2021 г, изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към юни 2021 г. е положително в размер на 118,2 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ за 2021 г. от 3,9 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 382,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 264,2 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. са в размер на 24 759,0 млн. лв. или 52,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2021 г. нарастват с 3,3 млрд. лв. (15,5 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. При съпоставката в частта на неданъчните приходи и приходите от ДДС следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 19 246,0 млн. лв., което представлява 52,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 3 677,7 млн. лв. или 52,7 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 8 892,4 млн. лв. (52,1 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 6 135,2 млн. лв. (54,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 611,8 млн. лв. (46,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 121,6 млн. лв. (51,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 803,8 млн. лв. или 62,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 872,1 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 262,8 млн. лв., което е 64,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 640,8 млн. лв., което е 46,9 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Нелихвените разходи са в размер на 23 479,6 млн. лв., което представлява 46,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 21 691,2 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 773,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,3 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 364,3 млн. лв. (55,4 % от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 796,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Един от основните приоритети в приходните и разходните политики през първите шест месеца бяха мерките за борба с пандемията от COVID-19 и за намаляване на негативните последствия за икономиката и уязвимите групи от обществото. Чрез промени в данъчните закони бяха предприети мерки с временен характер, включително и такива е действие през 2021 г. Основната част от тях са свързани с намаляване на ставката за ДДС на определени стоки и услуги от 20 % на 9 % (за периода до 31.12.2021 г.), прилагане на освобождаване от облагане с мита и ДДС върху вноса на стоки от медицински характер (за периода до 31.12.2021 г.) и увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца за придобитите през 2021 г. доходи. По оценка на приходните администрации общият ефект от посочените мерки за първите шест месеца на 2021 г. се оценява на около 140 млн. лв., като тези средства са останали на разположение на домакинствата и бизнеса. В частта на разходните политики продължиха да се изпълняват мерките, насочени към ограничаване на разпространението на COVID-19, подкрепа на здравната система и заетите на първа линия в борбата с пандемията, както и социално-икономическите мерки за намаляване на негативните последствия за най- засегнатите групи от населението и сектори на икономиката, които по данни от първостепенните разпоредители с бюджет за първите шест месеца на 2021 г. са в размер на близо 2,7 млрд. лева., в т. ч. мерки за подкрепа на бизнеса (0,6 млрд. лв.), мерки за подкрепа на домакинствата (1,3 млрд. лв.), мерки за здравеопазване (0,8 млрд. лв.).
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2021 г. е 9,3 млрд. лв., в т.ч. 8,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
На база на параметрите по изпълнението на приходите и разходите към полугодието и в контекста на нарастващите рискове за нова вълна на пандемията правителството изготви и внесе за обсъждане в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г. Основните аргументи за изготвянето на законопроекта са, от една страна, все по- реалните рискове за нова вълна на пандемията, свързани с бързото разпространение на варианта „Делта“ на COVID-19 в някои страни в Европа и все още ниското равнище на масовата ваксинация на населението в България, и от друга - изчерпаните ресурси в бюджета за годината за продължаване на социално-икономически мерки за подкрепа за бизнеса и уязвимите групи от населението.
С изготвения законопроект се търси баланс между необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за приоритетни и неотложни политики до края на годината, при вече изчерпани източници за тяхното обезпечаване в рамките на разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., и възможностите на приходната част на бюджета да осигури тяхното финансиране. Предложението за промяна на бюджетната рамка отразява актуализираните по-благоприятни от първоначално заложените разчети по приходите и цели обезпечаване на необходимия финансов ресурс за адресиране на рисковете от нова вълна на пандемията през есента, обезпечаване на средства за нормалното функциониране на някои бюджетни системи, в т.ч. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и други, както и допълнителни ресурси във връзка с предложените промени по бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.
В частта на приходите по КФП е предвидено разчетите за годината да бъдат подобрени с малко над 2 млрд. лв., в т.ч. 1,3 млрд. лв. по държавния бюджет, 0,3 млрд. лв. по бюджетите на ДОО и НЗОК и около 0,4 млрд. лв. по сметките за средства от ЕС (авансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост).
Важно е да се отбележи, че направеното предложение с разчетите към законопроекта е за увеличение на разходите по КФП със около 1,8 млрд. лв., което означава, че бюджетното салдо по КФП се подобрява от дефицит в размер на 3,9 % от прогнозния БВП в разчетите към първоначалния ЗДБРБ за 2021 г., на дефицит в размер на 3,6 % от прогнозния БВП в разчетите към предложената актуализация.
Правителството одобри изплащането на обезщетение на осем жалбоподатели
след обявяване на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ
Министерският съвет одобри днес едностранна декларация за изплащане на обезщетение от общо 31 293 лв. по жалба на осем лица пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Жалбоподатели по делото са пет търговски дружества за обработка на отпадъци и три свързани с тях физически лица. На 25 ноември 2014 г. в някои от местата за извършване на професионална дейност на жалбоподателите са извършени процесуално-следствени действия по личен обиск, претърсване и изземване на доказателства във връзка с досъдебно производство, образувано и водено срещу неизвестни лица за участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления срещу данъчната и осигурителна система. Процесуално-следствените действия спрямо някои от жалбоподателите са извършени без предварително разрешение на съдия, в условията на твърдяна неотложност.
Оплакванията на жалбоподателите са, че претърсването, изземването и личния обиск са извършени произволно, без да са необходими и пропорционални; властите дълго време задържат неоснователно важни документи и търговска информация; нямат възможност да повдигнат пред съд тези свои оплаквания.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Министерският съвет прие и друго решение за изплащане на общо 91 657 лв. обезщетения в изпълнение на седем решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 30.03.2020 г.
Министерският съвет прие решение за изплащане на 211 527 лв. обезщетения за бавно правосъдие
Допълнителни разходи в размер на 211 527 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 април 2021 г. до 30 юни 2021 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието,
храните и горите за 2021 година
С постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 година.
Общата сума на осигурените средства е в размер на 500 000 лева и ще се използват за продължаване на дейности по защита от градушки със самолетен способ. Средствата ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерство на икономиката за
2021 г.
С предвиждането на допълнително финансиране за 2021 г. в размер до 4 734 797 лв. ще се осигури бюджетен ресурс, общият размер на който ще позволи да бъдат подпомогнати 19 дружества. Те изпълняват инвестиционни проекти сертифицирани по реда на ЗНИ на обща стойност около 626.88 млн. лв. С тях се предвижда разкриването на около 3 705 нови работни места.
Чрез увеличение на бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. ще се осъществи успешна подкрепа на дружествата, изпълняващи инвестиционни проекти и създаващи значима заетост - сертифицираните по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) инвеститори.
Финансовите стимули по ЗНИ са предназначени за насърчаване на инвестициите на местни и чужди предприятия за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места.
Правителството отпусна по 15 000 лева еднократна помощ в подкрепа на семействата на загиналите в пожарите горски служители
Правителството реши да отпусне еднократна финансова помощ от 15 000 лева на законните наследници на двамата горски служители, загинали при гасенето на пожарите в община Сандански в началото на август.
Необходимите средства от общо 30 000 лева са осигурени от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Еднократните помощи ще бъдат изплатени от дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен или настоящ адрес на загиналите служители. По този начин ще се осигури допълнителна финансова подкрепа за техните семейства.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на двадесет и един имота - публична държавна собственост. Два от тях са разположени на територията на с. Свобода и тринадесет в гр. Чирпан, община Елин Пелин, останалите два терена са в с. Самуилово и четири в с. Воденичарово, община Стара Загора, област Стара Загора. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 5: „Модернизация на жп участък Оризово-Михайлово“.
С друго свое решение правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имущество, отнето в полза на държавата. Решението обхваща девет случая с влезли в сила съдебни решения и е по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество.
Министерският съвет прие също решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологически недвижими културни ценности - публична държавна собственост, на община Смолян за срок от 10 години: 1) Археологическа недвижима културна ценност Крепост „Калето“ при Проходна пещера се намира в землището на с. Кошница, община Смолян. 2) Археологическа недвижима културна ценност Крепост „Калето“ в местността „Турлука“, се намира в землището на гр. Смолян. Дейностите, свързани с опазване на културните ценности и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионален исторически музей - Смолян.
С решение на правителството Агенция „Пътна инфраструктура“ получава безвъзмездно за управление имот - публична държавна собственост в местността „Асанова ада“, село Градина, община Първомай. Теренът с площ 1,875 дка попада в обхвата на ремонта на третокласния път III - 667 Плодовитово - Асеновград от км 6+470 до км 7+100 и е нужен за изграждане на нов мост над р. Марица и пътна варианта. Съществуващото сега съоръжение по трасето на третокласния път е построено през 1930 г. Габаритът на моста не отговаря на пътния обхват, поради което преминаването на превозни средства се осъществява с изчакване и в двете посоки. Невъзможността за възстановяване на експлоатационното състояние на съоръжението налага изграждането на нов мост, който ще отстои приблизително на 15 метра от съществуващия, като в проектната разработка се предвижда нова пътна варианта за промяна трасето на път III - 667 в участъка от км 6+470 до км 7+100, с оглед обособяване на подходи от двете страни на реката.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на два имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на село Събрано, община Нова Загора, област Сливен. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас-Фаза 2“, позиция 2 - „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив-Бургас“, подобект 16.
Колумбия открива почетно консулство в България
Министерският съвет реши да даде съгласие за откриване на консулство на Република Колумбия в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на Република България.
Сокол Янков ще изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Република Колумбия в Република България. Той е бакалавър по „Икономика" и магистър по „Бизнес администрация" от Нов Български университет. От 2007 г. до момента Янков е заемал различни ръководни длъжности в частния сектор.
Откриването на почетно консулство на Република Колумбия в България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, разполага с принципен потенциал да даде положителни резултати в стремежа към задълбочаване на двустранните отношения в редица области.
България открива почетно консулство в Йордания
България открива почетно консулство в Йордания, ръководено от почетно консулско лице с консулски окръг провинция Акаба, реши Министерският съвет.
За почетен консул е назначен Уалид Ал-Куда, който е български и йордански гражданин и многократно е съдействал на посолството, както и на консулската служба при проблеми на български граждани в страната.
Откриването на почетно консулство и назначаването на почетен консул със седалище в Акаба има за цел утвърждаване на българското присъствие в страната, активно развиване на двустранните връзки и защита на интересите на българските физически и юридически лица.
Правителството продължава подкрепата за проекта “Традуки”, който популяризира българските автори в Европа
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Рамково споразумение за проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София.
Присъединяването на България като равноправен член към проекта „Традуки“ през м. януари 2019 г. предлага значителни предимства за книжния сектор у нас, а именно - популяризиране на българските автори и произведения чрез превод на разнообразни езици; популяризиране на националната ни литература чрез участие на български автори, преводачи и издатели в срещи и представяния в Европа, подпомагане участието на българските книгоиздатели в международни панаири на книгата; възможност за български автори да представят произведенията си на европейска сцена.
Ползите от участието на България в „Традуки“ са неоспорими. От присъединяването си към проекта през м. януари 2019 г. досега България участва последователно в сесиите за кандидатстване и оценяване на проекти, като българските кандидатури и успеваемостта на проектите ни се увеличават. Това е доказателство за ролята на членството ни в „Традуки“ и за възможността да участваме равноправно в обсъждането и оценяването на кандидатурите, чийто резултат е увеличаването на броя на одобрените български проекти.
С подписаното на 29 декември 2020 г. Рамково споразумение, Министерство на културата на Република България продължава участието си в проекта за периода 1 януари 2021 г - 31 декември 2023 г.
Одобрена е позицията на България за 27-я конгрес на Всемирния пощенски съюз
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в 27-я конгрес на Всемирния пощенски съюз. Форумът ще се проведе от 9 до 27 август 2021 г. в Абиджан, Кот д’Ивоар. Определен е и съставът на българската делегация за конгреса. В рамките на заседанията ще бъде разгледана и приета Световната пощенска стратегия за развитие на международните пощенски услуги през периода 2022-2025 г.
Правителството одобри позиция на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз
по искане на Административен съд – Благоевград
Правителството одобри днес позицията на България по преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, образувано по преюдициално запитване на Административен съд - Благоевград.
Преюдициалното запитване е насочено към тълкуване на разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни.
Производството пред Административен съд - Благоевград се отнася до тълкуването на чл. 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680, приложимостта на Общия регламент за защита на данните към воденето на прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление и по-конкретно тълкуването на разпоредбата на чл. 6, параграф 1, буква е) от Регламента.
В рамките на днешното правителствено заседание Министерският съвет одобри също така позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-205/21, Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност пред Съда на ЕС.
Преюдициалното запитване е отправено от Специализирания наказателен съд и има за предмет тълкуване на разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз и от правото на Съюза в областта на защитата на личните данни.
Преюдициалното запитване се отнася до националната правна уредба, която предвижда задължителна полицейска регистрация на лицата, които са обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, както и до регламентираната възможност при отказ на лицето компетентните полицейски органи да могат да сезират съда с искане за принудително извършване на полицейската регистрация, и по-конкретно на действията по дактилоскопиране, фотографиране и взимане на образци за ДНК профил.
Одобрен е докладът с резултатите от заседание на ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от участието на министъра на финансите Асен Василев в заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 13 юли 2021 г. в Брюксел.
По време на срещата се проведе политически дебат по представения от Европейската комисия пакет за устойчиво финансиране, който включва нова стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика, законодателно предложение за регламент за европейски зелени облигации и делегиран регламент съгласно чл. 8 от таксономията.
Комисията представи и актуалното състояние във връзка с оценката на плановете за възстановяване и устойчивост и следващите стъпки, в контекста на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕКОФИН прие решения за изпълнение, с които одобри оценката на Европейската комисия на плановете на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Словакия и Испания.
На заседанието министрите бяха информирани за напредъка по финансирането на инструмента „Следващо поколение ЕС“, както и за приоритетите на Словенското председателство в областта на Съвета ЕКОФИН.
В рамките на Европейския семестър за 2021 г. Съветът одобри заключения относно задълбочените прегледи за настоящата година.
Министерският съвет одобри също резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 15 юли 2021 г., в Бърдо при Кран, Словения. Проведени бяха дискусии по темите: Борбата с престъпността в дигиталната ера -дигитален дневен ред на ЕС; Последващи действия след министерската среща в рамките на процес Бърдо 2021; Новия пакт по миграция и убежище -възможен път напред; Съобщение относно Стратегията за Шенген - пътят напред.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството се запозна с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 19 юли 2021 г. в гр. Брюксел. По време на него словенско председателство представи на министрите своята работна програма за втората половина на 2021 г. в областта на земеделието и рибарството. Сред основни акценти в нея са финализиране на пакета от законодателни предложения за реформата на ОСП, подготовката на Срещата на върха на ООН за продоволствените системи, както и мерки за справяне и предотвратяване на опасни болести по животните и вредители по растенията.
Министрите одобриха Заключенията относно съобщението на Комисията относно плана за действие за развитието на биологичното производство. България заяви, че стимулирането на малките биологични производители и преработватели следва да бъде приоритет.
По време на заседанието ЕК представи актуална информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. В своята позиция България постави акцент върху защитата на интересите на българските производителите, в процеса на преговорите по споразуменията за свободна търговия.
Делегацията на Хърватия информира Съвета за сериозната ситуация в сектора на животновъдството, с оглед повишените разходи за фуражи, дължащи се преди всичко на световната пазарна ситуация. Страната ни подкрепи искането на Хърватия към ЕК да разгледа възможностите за стабилизиране на сектор „Животновъдство“ и да подкрепи фермерите.
Правителството одобри резултатите от неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда
Правителството одобри резултатите от Неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда, която се проведе на 20 и 21 юли в Словения. На нея министрите обмениха първоначални мнения по законодателния пакет „Подготвени за целта 55“. Те се обединиха около разбирането, че климатичните цели на Европейския съюз до 2030 г. и 2050 г. изискват ускоряване на трансформацията на цялата икономика, като бъде запазена нейната конкурентоспособност. Изрично бе подчертано, че зеленият преход е свързан със значителни разходи, като особено внимание следва да се отдели на защитата на най-уязвимите. Затова акцент в изказванията беше необходимостта от запазване на принципите на справедливост и солидарност като част от общата архитектура на бъдещите законодателни действия.
В рамките на срещата бяха обсъдени напредъкът в подготовката и очакванията към две предстоящи срещи на международно ниво в областта на климата и биологичното разнообразие - 26-та Конференция на страните по РКООНИК (1-12 ноември 2021 г., Глазгоу) и 15-та Конференция на страните по Конвенцията за биологично разнообразие (11 - 24 октомври 2021 г., Кунмин). Делегациите откроиха като ключови елементи за успеха на срещите поемането на конкретни ангажименти от всички страни по Конвенциите.
Държавите членки на ЕС обсъдиха и напредъка в изпълнението на инициативата на ЕС за опрашителите. В дискусията делегациите изразиха загриженост във връзка с намаляването на дивите опрашители и последиците за биоразнообразието. Заявена бе готовност за подобряване на защитата на опрашителите - чрез засилване на наблюдението им, подобряване на местообитанията и повишаване на осведомеността сред ключовите сектори и обществото за важността на активната защита.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация
в неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия). То се проведе на 21 и 22 юли 2021 г. в Кран, Словения. Hа срещата България бе представена от Калин Томов, ръководител на сектор „Икономика - конкурентоспособност" в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз.
Съветът проведе дискусия на тема „Изграждане на кръгово, креативно и интелигентно бъдеще" с фокус върху европейската текстилна индустрия и европейските енергийно-интензивни индустрии.
В хода на обсъждането министрите подчертаха, че актуализираната индустриална стратегия е правилният подход към възстановяването, като заедно с пакета „Fit for 55" и концепцията за кръгова икономика, осигурява необходимата рамка за бъдещата работа. Посочено бе, че зеленият и цифровият преход са предпоставка за укрепване на конкурентоспособността на ЕС. Бяха отбелязани редица важни елементи, върху които да се постави фокус в политиките на ниво ЕС с цел осигуряване на ефективен двоен преход за двете индустриални екосистеми: да се подкрепи развитието на нови технологии и иновации; да се гарантира, че двойният преход на енергоемките индустрии ще бъде справедлив, тъй като разходите за неговото осъществяване ще бъдат високи; да се предотврати изтичането на въглерод чрез създаването на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите; да се стимулират инвестициите във висококачествено рециклиране в ЕС и др.
Одобрен е доклад с резултатите от неформален видеоконферентен разговор
между министрите на икономиката и финансите на държавите - членки на ЕС
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите на държавите - членки на ЕС, проведен на 26 юли 2021 г.
В рамките на срещата Европейската комисия представи текущото състояние във връзка с оценката на плановете за възстановяване и устойчивост, както и следващите стъпки при прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Министрите обмениха мнения относно оценките на ЕК на плановете за възстановяване и устойчивост на Хърватия, Кипър, Литва и Словения.
ЕК представи приетите на 20 юли четири законодателни предложения за засилване на правната рамка на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Концесионният договор за добив на строителни материали от находище „Столюва чукара” се прекратява
Концесионният договор за добив на строителни материали (доломити) от находище „Столюва чукара” ще бъде прекратен едностранно поради неизпълнение на основни парични и непарични договорни задължения от концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Концесионерът не е заплащал концесионно възнаграждение, не е предоставял годишни работни проекти за добив и първична преработка на подземни богатства от находището, не е предоставил план за управление на минните отпадъци, не е предоставял отчети за изпълнението на договора и извършените инвестиции, не е заплатил лихви, дължими за неизпълнение на задължението за концесионно плащане, както и неустойки, дължими за неизпълнение на непарични договорни задължения.
Находище „Столюва чукара" се намира на територията на община Панагюрище, област Пазарджик. Концесионният договор за него е сключен на 4 декември 2008 г. с „Врис" ООД, гр. Пазарджик. През 2009 г. с Решение № 159 на Министерския съвет и подписано въз основа на него допълнително споразумение към договора, правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло на „Перун 2008" ООД, гр. Пазарджик.
„Нипроруда" АД ще проучва минни отпадъци в площ „Жаклин“
„Нипроруда" АД, гр. София, ще проучва минни отпадъци в площ „Жаклин", разположена в землището на гр. Маджарово, област Хасково. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за срок от 2 години. През този период дружеството ще вложи минимум 65 хил. лв. в проучвателни дейности.
„Уестърн тетиан експлорейшън" ЕООД ще проучва метални полезни изкопаеми в площ „БГ-1"
„Уестърн тетиан експлорейшън" ЕООД ще търси и проучва метални полезни изкопаеми в площ „БГ-1", разположена на територията на община Правец, Софийска област. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години. За този период „Уестърн тетиан експлорейшън" ЕООД ще вложи минимум 1.6 млн. лв. в търсещо-проучвателни дейности.
„Баластриери" ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Брястовицата"
„Баластриери" ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Брястовицата", разположена в землището на гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за срок от дванадесет месеца. За това време „Баластриери" ЕООД ще вложи минимум 28 800 лв. в проучвателните дейности.
„ЕТЕ" ЕООД, ще проучва строителни материали в площ „Благовец"
„ЕТЕ" ЕООД, гр. Гоце Делчев, ще проучва строителни материали в площ „Благовец", разположена в землищата на селата Лъки и Копривлен, област Благоевград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за срок от дванадесет месеца. През този период „ЕТЕ" ЕООД ще вложи минимум 47.6 хил. лв. в проучвателните дейности.
Правителството предлага генерал-лейтенант Любчо Тодоров да бъде назначен на длъжността
„Съветник на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност”
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи генерал-лейтенант Любчо Тодоров от длъжността „Командващ на Съвместното командване на силите“ и да го назначи на длъжността „Съветник на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност”, считано от 01.09.2021 година.
Правителството предлага също така на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи бригаден генерал Валери Цолов от длъжността „Заместник-командир на Сухопътните войски“, да го назначи на длъжността „Командир на Съвместното командване на силите“ и го удостои виеше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 01.09.2021 година.
Бригаден генерал Васил Лазаров е предложен за освобождаване от длъжността „Съветник на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност“ и за назначаване на длъжността „Заместник-командир на Съвместното командване на силите“, считано от 01.09.2021 година.
Бригаден генерал Николай Караиванов е предложен за освобождаване от длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски“ и за назначаване на длъжността „Заместник-командир на Сухопътните войски“, считано от 01.09.2021 година.
Министерският съвет прие също Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да назначи бригаден генерал Васил Събински на длъжността „Командир на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана“, считано от 01.09.2021 г.
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да назначи полковник Тодор Тодоров на длъжността „Командир на Командване за логистична поддръжка“ и го удостои с виеше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 01.09.2021 г.
Допълва се тарифата за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси
Правителството прие допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси. Предлаганите промени произтичат от приетото допълнение на чл. 51 в Закона за българските лични документи, според което се въвежда възможността и за ускорена услуга за издаване на свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Във връзка с това в тарифата се създава нов член, с който се въвежда такса, при заявяване на ускорена услуга. Размерът на таксата е определен след анализ на извършените разходи при предоставянето на ускорената услуга, като са отчетени организацията на работния и технологичния процес.
Припомняме условията, при които гражданите могат да се възползват от предлаганата нова услуга - тя може да бъде заявявана само в случаите на подмяна на СУМПС поради изтичане на срока на валидност, при вече изтекъл такъв срок, при промяна в данните на водача - фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат, когато заявлението е подадено в звено „Пътна полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР.
В случаите на заявена ускорена услуга съответният документ се издава в срок до три работни дни от приемането на заявлението.
Одобрено е изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ).
Законопроектът цели да въведе в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/1160 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2011/61/ЕС по отношение на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране („Директива (ЕС) 2019/1160“), както и въвеждането на мерките по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1156 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране („Регламент (ЕС) 2019/1156“) и на Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги („Регламент (ЕС) 2019/2088“).
Предвидено е въвеждането на нормативна уредба на презграничните предварителни предлагания на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), които се провеждат без уведомления до компетентния орган от държавата членка по произход, или до компетентния орган на държавата членка, в която такова предлагане се извършва. Също така се въвежда хармонизирана процедура, по реда на която предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които са изпратили уведомление за предлагане в дадена държава членка, могат да прекратят предлагането на територията на Република България (когато ПКИПЦК или АИФ е с произход от друга държава членка) или в друга държава на даден фонд (когато ПКИППЦК или ЛУАИФ е с произход от Република България). Законът регламентира преодоляването на различията при прилагането на правилата за маркетинговите съобщения при предлагане на дялове или акции на ПКИПЦК и ЛУАИФ, което се постига чрез въвеждането на изискванията от чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/1156. На следващо място, с Регламент (ЕС) 2019/2088, се въвеждат хармонизирани правила за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта от определените в регламента участници на финансовите пазари и финансовите съветници, е цел осигуряване на прозрачност за инвеститорите и подобряване на съпоставимостта на финансовите продукти. Регламентът изисква от участниците на финансовите пазари и финансовите съветници преддоговорно и текущо оповестяване на информация на крайните инвеститори, когато те действат като агенти на тези крайни инвеститори. В тази връзка, с изменението на ЗДКИСДПКИ, се предлагат мерки в съответното секторно национално законодателство, които осигуряват условия за ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2019/2088 от страна на участниците на финансовите пазари и финансовите съветници.
Изменя се Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
Със свое постановление Министерският съвет измени и допълни Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Промените целят да се гарантира устойчивото стопанисване и защита на гургулицата в Република България. По този начин се следват мерките, заложени в Международния план за защита на този вид дивеч, като се отчита особеното значение на страната ни за популацията на гургулица.
Измененията в максимална степен ще допринесат за постигане на целите на плана, без да се засягат интересите на ловците. Предвидено е ловът на този вид да е допустим през съботните дни и дните на официални празници, като максималният брой за ден да е 8 броя, като до настоящия момент е бил 10 броя. По линия на организирания ловен туризъм максималния брой за ден да е 24 броя, като до настоящия момент е бил 30 броя.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2021 г. Средствата в размер на 700 000 лева са за капиталови разходи на Народен театър „Иван Вазов“ – София, необходими за закупуването на техника за художествено осветление и звук.
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на енергетиката
Внася: заместник министър-председателят по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на земеделието, храните и горите
Внася: министърът на икономиката
Внася: заместник министър-председателят по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика
Внася: министърът на финансите
Внасят: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внасят: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Внася: заместник министър-председателят по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на финансите
Внася: заместник министър-председателят по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи
Внася: министърът на земеделието, храните и горите
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на икономиката
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на отбраната
Внася: заместник министър-председателят по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на земеделието, храните и горите
