05.05.2021
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2021-2023 година
Със свое решение правителството прие Конвергентната програма на Република България за периода 2021-2023 година. Документът се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. „Европейски семестър“ - инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.
Предвид съвпадането на подготовката на Конвергентната програма с политическия цикъл (провеждане на парламентарни избори и предстоящо съставяне на ново правителство), фискалните параметри са разчетени при непроменени политики и информацията относно фискалната политика е изцяло базирана на средносрочната бюджетна прогноза, приета от Министерския съвет през есента на 2020 година.
Въпреки продължаващите здравна криза и икономическа несигурност, породени от глобалната пандемия от COVID-19, и в контекста на действащата и през 2021 г. обща клауза за изключение от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, основен приоритет на фискалната политика през текущата и следващите години продължава да бъде запазването на стабилността на публичните финанси, съчетано с осигуряването на необходимите мерки за стимулиране на икономическата активност в страната.
Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2021 г.
Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2021 г, изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2021 г. е отрицателно в размер на 619,4 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 582,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 37,1 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 г. са в размер на 11 348,1 млн. лв. или 23,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходата година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370,8 млн. лв. (3,4%). При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава ръст с 501,6 млн. лв. (4,9 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват със 130,8 млн. лв. (15,7 %), сравнени с края на март 2020 година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лв., което представлява 23,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лв. (2,9 %) спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година, като формират 77,8 % от общите постъпления по КФП за периода. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок преди удължаването - 31.03.2020 година.
Приходите от преки данъци са в размер на 1 263,2 млн. лв. или 18,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 402,7 млн. лв. (25,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 126,8 млн. лв. (27,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 205,7 млн. лв. (21,6 % от разчета), а тези от мита са в размер на 58,4 млн. лв. (24,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 336,5 млн. лв. или 26,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лв., което представлява 24,2 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи по КФП са в размер на 1 814,1 млн. лв., което представлява 27,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 г. възлизат на 11 967,5 млн. лв., което е 22,8 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2020 г. бяха в размер на 9 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от COVID- 19, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в одобрения ЗДБРБ за 2021 г.
Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, разходи за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи и разходите за издръжка също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, ремонти на пътни инфраструктурни обекти, зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и други.
Нелихвените разходи са в размер на 11 169,5 млн. лв., което представлява 22,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2021 г. са в размер на 10 349,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 813,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 318,8 млн. лв. или 48,5 % от планираните за 2021 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2021 г. е 7,9 млрд. лв., в т.ч. 7,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения за бавно правосъдие
Министерският съвет прие днес решение за изплащане на 231 900 лв. обезщетения за бавно правосъдие. Изплатените суми са от бюджета на Министерството на правосъдието за първото тримесечие на 2021 г. и са изплатени след сключени споразумения. Заявления по реда на закона имат право да подават обвиняеми или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Правителството одобри 1 276 986 лева по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване
и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища
Правителството отпусна 1 276 986 лева за финансово осигуряване на дейности по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, ясли и училища в периода 2020 - 2022 г. От тях 277 688 лв. се предоставят за изграждане на детска градина в кв. „Горно Езерово“ в град Бургас. С 559 908 лева ще продължи изпълнението на реконструкцията и надстройката на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в града.
За създаване на нова детска градина в село Долно Дряново, община Гърмен, се предоставят 350 868 лева. С тях ще стартират дейностите по изграждане, към които е включено обзавеждане и оборудване на сградата и облагородяване на дворното пространство. 56 165 лева ще се използват за плащания на част от строителните дейности по изграждане на детска градина в село Горно Краище, община Белица. За подобряване на материалната среда в Неврокопска професионална гимназия „Димитър Талев“ в град Гоце Делчев се разпределят 32 357 лева.
По програмата на Министерството на образованието и науката са одобрени общо 89 проекта за изграждане на нови детски ясли и градини и надграждане на съществуващи обекти. Предвидено е 41 училища и 6 професионални гимназии да получат средства за реконструкция, надстрояване и изграждане на нови сгради и учебни корпуси. В рамките на три години ще бъдат отпуснати общо 210 милиона лева. Целта е да бъде намален недостигът на места в детските ясли, градини и училища, да се осигури достъп на всички деца до предучилищно образование от 4-годишна възраст и да има условия за преминаване на едносменен режим на обучение.
Министерският съвет одобри проект на споразумение между българското правителство, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих и Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана
Министерският съвет одобри проект на споразумение между българското правителство, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих и Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана.
Проектът на споразумение е в резултат на преговори, започнали през 2019 г. Вследствие на тях бе открит Институтът за научни изследвания в областта на компютърните технологии в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това бе подписан и Меморандум за разбирателство между Министерството на образованието и науката, СУ и двата швейцарски института. На основата на Меморандума Министерството, Софийския университет и двата швейцарски института изготвиха проект на споразумение, което да урежда ангажиментите на страните за пълноценното функциониране и устойчиво развитие на Института за научни изследвания в областта на компютърните технологии.
В него ще се провеждат научни изследвания в области на компютърните науки като изкуствен интелект, софтуерна сигурност, адаптиращи се софтуерни системи и др. Планира се институтът да получава наставничество от представители на двата швейцарски института, които работят по утвърдени в световен мащаб иновативни практики и модели, в т.ч. по отношение на обучението на докторанти, кариерното развитие на учените и хабилитацията и др.
Предвид своя характер тази водеща инициатива ще допринесе съществено към процеса на интернационализация и модернизиране на националната система за висше образование и за научни изследвания и иновации, както и към икономическото развитие в регионален и национален план. Планираното извършване на приложни научни изследвания и иновации в този сектор с висока добавена стойност и важност за българската икономика се предвижда да окаже и значително влияние върху процеса на емиграция на висококвалифицирани специалисти в този сектор.
Правителството одобри позицията на България за Съвета „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета „Общи въпроси”, което ще се проведе на 11 май 2021 г. в Брюксел.
Съветът ще подготви извънредното заседание на Европейския съвет на 25 май 2021 г., което ще е посветено на климата и COVID-19. Министрите ще обсъдят актуалната ситуация, свързана с пандемията в държавите- членки на ЕС, доставките и внедряването на ваксините срещу COVID-19, изпълнението на ваксинационните планове в отделните държави членки и предложението на ЕК за създаване на европейски механизъм за споделяне на ваксини. Председателството на Съвета на ЕС ще запознае министрите с последните развития, свързани с Конференцията за бъдещето на Европа (9 май 2021 г., Страсбург). Дневният ред на Съвета включва още информация за политиката на разширяване и Процеса на стабилизиране и асоцииране, както и отношения ЕС - Швейцария.
Министерският съвет одобри също позицията на България за участие в Министерска конференция за управление на миграционните потоци, която ще се проведе на 11 май 2021 г. Адресирани са въпроси от общ интерес свързани с развитието и укрепването на миграционните партньорства между ЕС и страните на произход и транзит на незаконна миграция. Събитието следва да допринесе за постигането на по-задълбочена визия за ролята на партньорствата и регулираната миграция в съответствие с предложенията на ЕК в новия Пакт по миграция и убежище.
На 23 април се проведе неформална видеоконферентна среща на министрите на околната среда на ЕС. Министрите обсъдиха предизвикателства пред управлението на водния сектор в контекста на адаптацията към изменението на климата и новата Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към климата. Общо бе разбирането, че мерките за адаптация са от особена важност предвид хоризонталното отражение на климатичните изменения върху всички икономически сектори и обществото като цяло. Делегациите се обединиха около необходимостта от конкретни и спешни мерки за борба със засушаванията, за ограничаване на загубите във водопреносните мрежи, за повторно използване на водите, за гарантиране наличието на прясна вода с фокус върху природните решения и защитата на биоразнообразието.
В рамките на неформалната видеоконферентна среща обект на дискусия бе и международно измерение на новата европейска Стратегия за адаптиране към климата. Акцент бе поставен върху необходимостта от значително увеличение на финансовите потоци, намаляване на уязвимостта и засилена устойчивост към неизбежните въздействия на изменението на климата. Подчертано бе, че Европейският съюз като глобален лидер в борбата с измененията на климата следва да подкрепи възприемането на световно ниво на устойчиви финансови практики, като се стреми да осигури съгласуваност с таксономията на Съюза за устойчиви дейности.
Одобрени са допълнителни трансфери по бюджета на Столична община за 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 2,4 млн. лв. по бюджета на Столична община за 2021 г. Средствата са предназначени за основен и текущ ремонт на път кв. Вердикал - Клисурски манастир „Света Петка“ - 1,8 млн. лв. и на път до Дивотински манастир „Света Троица“ - 0,6 млн. лв.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.
Изменя се ПМС № 31 от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства
Министерският съвет прие изменение и допълнение на ПМС № 31 от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.
С проекта на постановление се предлага да се повиши единния разходен стандарт на Софийска опера и балет - държавен културен институт с национално значение, с което ще се гарантира изпълнението на заложените в бюджета на института приходи, както и провеждането на националната политика в областта на оперното и балетното изкуства.
С въвеждането на този по-висок разходен стандарт ще се запази акцента в репертоарна политика да се представят високи образци на българското музикално-сценично изкуство, които нямат комерсиален характер, не носят високи приходи, но осигуряват необходимото ниво, с което се гарантира провеждането на националната културна политика в областта на оперното и балетното изкуство.
Министерският съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2021 година
Правителството одобри Решение за приемане на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2021 г. В документа са включени предложения от министерства и неправителствени организации, работещи в сферата по превенция и защита от домашно насилие.
Набелязани са дейностите, които следва да бъдат реализирани през настоящата година, отговорните органи, източниците на финансиране, сроковете за изпълнение, както и очакваните резултати. Предложени са законодателни, институционални и организационни мерки. В документа са залегнали и дейности за превенция, за обучение и квалификация, за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, както и мерки за контрол и оценка.
Приемането на Решението не води до въздействие върху държавния бюджет. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за защита от домашното насилие, средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по приеманата всяка година национална програма се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на министерствата, определени в програмата.
Правителството отпусна 120 млн. лв. по бюджета на МТСП за покриване на разходи по мерки за заетост
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи от 120 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2021 г. Средствата ще се използват за покриване на разходите по мерките "Заетост за теб", "Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19", „Запази ме“ и "Родители в заетост".
Средствата ще се изплащат от Агенцията по заетостта. Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на преструктуриране на средства по централния бюджет за 2021 г.
117,1 млн. лв. допълнително осигури правителството за запазване на над 100 000 работни места по мярката 60 на 40
Правителството одобри допълнителен трансфер от 117,1 млн. лв. по бюджета на Националния осигурителен институт. Средствата ще се използват за изплащане на компенсации за запазване на работните места в засегнатите от пандемията от коронавирус икономически сектори по мярката 60 на 40. Чрез отпускането на допълнителния финансов ресурс над 100 000 работници и служители ще запазят своята заетост.
Допълнителните средства ще бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.
Правителството одобри също така допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. Предвиждането на допълнително финансиране за 2021 г. в размер на до 9 500 000 лв. ще се осигури бюджетен ресурс, общият размер на който ще позволи да бъдат подпомогнати 21 дружества, изпълняващи сертифицирани по реда на ЗНИ инвестиционни проекти на обща стойност около 606.67 млн. лв. и предвиждащи създаването на около 4 095 нови работни места. Чрез увеличение на бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. ще се осъществи успешна подкрепа на дружествата, изпълняващи инвестиционни проекти и създаващи значима заетост – сертифицираните по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) инвеститори. Финансовите стимули по ЗНИ са предназначени за насърчаване на инвестициите на местни и чужди предприятия за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места.
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на труда и социалната политика
14. ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА ЗА 2021 Г.
Внася: министърът на икономиката
