Официална страница за посещението на папа Франциск в България

За България

Съкровищата на България

Панагюрско съкровище

Панагюрското съкровище се състои от девет златни съда – амфора-ритон, три канички ритони с форма на женски глави, три ритона с животонски глави (две на елен и една на овен), един ритон с протоме на козел и една фиала. Общото му тегло е 6,164 кг. Открито е случайно през декември 1949 г. в околностите на Панагюрище от трима братя, които копаят пръст за тухли.  Амфората-ритон има стройно тялото, а дръжките прeдставляват два кентавъра един срещу друг в изправено положение и с подпряни предни крайници по ръба на украсеното с овули устие. Тялото е украсено с релефна фигурална украса, която е отделена във фриз, ограничен отгоре с венец от лотосови цветове и палмети. На дъното са изобразени Силен и младия Херакъл.

Трите ритона с форма на женски глави са сходни по форма. Канелираните дръжки завършват горе с фигури на крилати сфинксове. Косите на жените са предадени с точност и прецизност, като при две от тях отзад е изобразено тънко було със специфична украса. Върху едната женска глава е представен шлем, по двете страни на който са моделирани фигури на крилати лъвове-грифони. Ритоните с глави на животни включват в своята композиция и сцени, разположени под устието на съда. Имената на изобразените са написани до главите им. Роговете завършват в горния си край с бордюр, украсен с овули. Три от ритоните са с къс рог и завършват с глава на животно, а четвъртият е с дълъг рог и завършва с протоме на животно.  Първият ритон е с глава на елен и върху него са изобразени Хера, Афродита, Атина и Парис. Сцената се интерпретира като ,,Съдът на Парис”.  Вторият ритон е с глава на елен и върху него са изобразени две сцени – Тезей борещ се с Маратонския бик и Херакъл, повалящ Киренейската сърна.  Третият ритон е с глава на овен и върху него са изобразени Дионис и вакханката Ериопе.  Четвъртият ритон е с протоме на козел и върху него са изобразени Хера, Аполон, Артемида и Нике. Плитката фиала е с орнаментация от негърски глави, жълъди и растителни орнаменти, подредени в няколко реда, описващи кръг около изпъкнало нагоре гладко умбо.

 

 

Съкровището от Рогозен



Съкровището е открито през 1985г. в село Рогозен, община Хайдерин, Врачанско.  На първата яма попада тракторист от местното стопанство, които копаел водопроводен канал.  В продължение на няколко месеца той съхранява съдовете в килера на къщата си. Докато един ден мълвата за тях стига до Историческия музей във Враца и екип от археолози  под ръководството на Богдан Николов започват разкопки. Тогава е открита и втората яма.  В едната са открити 65 съда, а във втората археолозите намират 100 сребърни предмета с общо тегло 20 кг.

Рогозенското съкровище се смята за археологическото откритие на ХХ век, и то с пълно право.  Досега толкова голямо откритие, мечта за всички търсачи на съкровища, не е правено. Съкровището се състои от пет вида съдове: 108 са фиали – плитки купички, които са служили за пиене, 54 са канички с една дръжка, 1 скифос – съд за пиене с две дръжки, 1 котиле – чаша без дръжка, 1 гобеле- чаша без дръжка с биконично тяло. Всички те са богато украсени с орнаментални мотиви в стила на елинистическата епоха със сцени от древногръцката и тракийската митология.

Веднага след откриването му започват анализи и публикации на находката. Специалистите дават различни предложения както за произхода му , така и за предназначението. Но те са единни по въпроса, че като цяло то е уникално и в художествено отношение, и като историческа стойност. Установено е, че някои от съдовете в тракийски ателиета на север, а други на юг от Стара планина. Има съдове, които са били произведени в самата Елада, а един е бил изработен в Персия. Върху някои от тях са гравирани с пунц имената на двама южнотракийски царе – Котис и Керсепблепт. Съдовете са изработени в сравнително кратък период от време през V-IV в.пр.Хр.

Друго, което прави съкровището изключително ценно, са тракийските богове, изобразени върху съдовете. Поради липсата на писмени данни за Великата богиня- майка и за Тракийския бог- конник се знаеше твърде малко. Преди откриването на Рогозенското съкровище изследователите нямат представа за иконографията на Великата богиня. Ето че тя е представена върху една от каните с лък и стрели, яздеща лъвица.

Друг уникален предмет е сребърна фиала с позлата, с плоско двойно дъно. От вътрешната страна във висок релеф са представени фигурите на Херакъл (Херкулес) и тегейската принцеса Авге.

Една от хипотезите е, че съкровището е принадлежало на тракийски храм, събрано там от дарения на поклонници. Според други изследвачи разпределението на съдовете в две ями показва, че те не са били заровени там случайно.  Предполага се, че повечето  от тях са останали след извършването на някакви жертвоприношения.

Известен е обичаят на древните хора да заравят скъпоценни предмети в земята не само за да ги скрият. Това бил техният начин да ги дарят на боговете, за да измолят тяхното благоволение.

 

 

 

Съкровищата от Дъбене



Златните предмети от Дъбене, Карловско, са открити в ритуални структури, които са подобни на ниски надгробни могили. До този момент са проучени 15 такива, като в само в някои са открити златни находки. Структурите са датират в периода на ранната бронзова епоха и попадат в границите между 2450 и 2100 г. пр. Хр.

Предметите са сложени заедно с разнообразни, в някои случай богато украсени керамични съдове, бронзови, сребърни и стъклени предмети върху земята, а отгоре покрити с речни камъни. Открити са на 21 000 елемента от нанизи, златни спирали, мъниста и апликации. Размерите и формата на мънистата са различни – могат да бъдат във вид на малки халкички, шайби, цилиндърчета, двойни пирамиди или биконични.

Впечатление прави златният кинжал с тегло 42,8 гр от ритуална структура № 5, който е уникален за земите на Древна Тракия и Югоизточна Европа, както и малката кутийка с капаче, изработена от чисто сребро, която е непозната в древността от други райони.

Подобни на тези предмети са открити в град Троя в Мала Азия и  в Полиохни на остров Лемнос в Егейско море, но сред тях има и непознати форми, които не са представени в съкровищата от Дъбене.

 

 

 

Съкровището от Борово





Съкровището от Борово се състои от пет сребърни съда с позлата: три ритона с протомета на кон, сфинкс и бик, каничка ритон с фигурална украса и разлат съд с две дръжки (кратер). Намерено е случайно по време на дълбока оран през декемри 1974 г.  на около 2 км западно от Борово. Тогава на 0,40 м дълбочина са открити деформирани и фрагментирани части от ритоните с протоме на кон и бик и част от големия разлат съд. В резултат на спешни спасителни разкопки на същото място Д. Иванов открива каничката ритон, ритонът с протоме на сфинкс и другата половина от разлатия съд. Допълнителни проучвания на по-голяма площ през пролетта на 1975 г. водят до откриването на второто крило на сфинкса и втората дръжка на купата. Дръжката на каничката не е намерена. Ритонът с протоме на кон е изработен от сребро. Тялото на рога е украсено с вертикални канелюри, а в горната си част завършва с бордюр, украсен с овули и перли. Под него е разположен орнамент от две бръшлянови клонки с листа и плодове. Краищата на двете клонки завършват с гроздове от плодове, под които е кацнала птичка. След извивка под прав ъгъл рогът влиза в протомето на галопиращ кон. Бръшляновият орнамент, както и веждите, гънките под главата, мускулатурата на краката и копитата на коня са позлатени. На корема на животното има надпис на гръцки език ΚΟΤΥOΣ ЕBEO. Ритонът с протоме на сфинкс е изработен от сребро. Тялото на рога е украсено с вертикални канелюри, а в горната си част завършва с бордюр, украсен с овули и перли. Под него е разположен пояс от врязан стилизиран геометричен орнамент, ограден отгоре и отдолу с по една вълнообразна линия. На корема на сфинкса има надпис на гръцки език ΚΟΤΥOΣ ЕBEO. Ритонът с протоме на бик е изработен от сребро. Той има къс рог, украсен с хоризонтални канелюри, ограничени отгоре с ред перли. Бордюр и украса под него липсват. В долния край на рога от външната страна, между канелюрите, е оформена палмета. Цялата стилизирана украса по врата и гърдите, предната окосмена част на главата, ноздрите и част от краката са позлатени. Коремната част липсва и не може да се разбере дали има надпис.   Каната ритон е изработена от сребро, има яйцевидна форма, гладка шия и силно извит навън ръб на устието. В горната си част завършва с бордюр, украсен с овули и перли. Дръжката е отчупена и не е открита. Тялото е украсено с фигурална украса в два реда. На горния ред са изобразени танцуващи сатири и вакханки, а на долния – Дионис и още една мъжка фигура. По средата на шията има надпис ΚΟΤΥOΣ ЕIBEO. Разлатият съд е изработен от сребро и има столче с формата на пресечен конус. Външната страна на устието и поставката са украсени с овоиден орнамент. Под устието има две срещуположни дръжки, украсени в основата си с релефно предадена глава на силен. На дъното на съда е предадена друга релефна сцена – грифон напада сърна. Овулите под устието, силените и сцената с грифона и сърната са позлатени.

 

 

 

Варненски халколитен некропол

Варненският халколитен некропол e един от върховете на къснохалколитната култура по българските земи. Той буди интерес с голямата си концентрация на скъпи и  вносни предмети, но и с особеностите на обреда си. Некрополът е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро.

Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия – отсъстват. При първият вид скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Вторият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“.

Сред най-представителните гроб №43 и гроб №36.

Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.

В гроб №36, без човешки останки са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Символични погребения, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, са елементи означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога-ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.

 

 

 

Калояновият пръстен - Златните пръстени от Велико Търново

При разкопки през 1972 г. под едната колонада на църквата „Свети Четиридесет мъченици” при манастира „Великата лавра” в подножието на Царевец се откриват няколко погребения на видни средновековни аристократи. Общото при всичките тях е, че са погребани с личните им златни пръстени- печати.

Калояновият пръстен е най-популярният сред намерените в столицата на Второто българско царство. Отлят е от масивно злато и тежи 61 г. Плочката е кръгла, с две концентрични полета. Във вътрешното поле е гравирано изображение на хищно животно, изправено на задните си крака, с обърната назад глава и отворена паст. То е изобразено според тогавашните традиции и представлява личната емблема на Калоян. Във външното поле се чете кръгов надпис : „Калоянов пръстен”. Притежателят му е бил едър мъж на средна възраст, а по костите му има останки от златотъкани материи.

Пръстенът предизвиква много спорове в българската наука. Някои учени твърдят, че той принадлежи на неизвестен търновски велможа. Според други това е печатът на самия цар Калоян (1197-1207). Привърженици на първата теза подчертават факта, че в надписа на пръстена липсва царската титла. Изследователите, според които е открит първият царски пръстен, смятат, че това е личният пръстен на Калоян отпреди да стане цар.

Днес научната литература се налага мнението, че това е златният пръстен – печат на цар Калоян, наричан в средновековните извори Йоан, Иван, Иваница. Той е най-малкият брат на Асен и Петър, които създават династията на Асеневци и поставят началото на Второто българско царство.

Най- впечатляващите постижения на Калоян са победата му над латинския император Балдуин Фландърски в битката при Одрин през 1204г., както и признанието, което България постига от папата – той дава на Калоян титлата крал. Пръстенът е използван като печат за запечатване на лична кореспонденция с твърд восък.

 

 

 

Гробът от Маломирово - Златиница край Елхово



През 2005 г. в Голямата могила - част от могилен некропол, разположен между селата Маломирово и Златиница, Елховско, е разкрит непокътнат владетелски гроб.

Тракийският владетел, живял около средата на IV в.пр.Хр. В гроба е положено неговото пълно бойно въоръжение - железен меч махайра, 200 бронзови стрели, 7 копия, плетена желязна ризница, бронзов шлем халкидкси тип. Една от най-ценните находки е сребърен наколенник с позлата, покрит с изображения, които представят покойния обожествен тракийски владетел и сцени от тракийската митология.

На главата на покойника  е бил поставен великолепен златен венец, а на малкия пръст на лявата му ръка - масивен златен пръстен-печат. Върху него е изобразена Великата богиня-майка, която поднася фиала на царя конник - митологична сцена, позната и от други тракийски паметници. Като гробен дар са били поставени и два сребърни ритона и четири фиали. Ритоните са с глава на елен, моделирана прецизно. В горната част на единия ритон са представени два грифона, които нападат бик (сцена "Терзания"), а на другия ритон - двама млади воини с копия и кучета убиват глиган (сцена "Лов на глигани"). Всички изпъкнали части на ритоните са позлатени.

Владетелят е бил обут в кожени обувки, каквито се откриват за първи път в Тракия, те са тип мокасини. До краката му са поставени два комплекта сребърни мъниста и  две желзени юзди, а край него са намерени разнообразни съдове от метал и керамика, както и албастрон от алабастър.

Част от инвентара в гробния комплекс дава индикации за датировка от първата половина на IV в. пр. Хр. (червенофигурните скифос и пелике). Въз основа на по-голямата част от импортната керамика, металните съдове и най-вече на златния венец и амфорния печат с изображение на орлов грифон върху една от амфорите, погребението се датира около средата IV в. пр. Хр. (Агре 2011, 210).

С множеството великолепни гробни дарове край Маломирово - Златиница е един от най-богатите владетелски гробове от IV в.пр.Хр., откривани в България.

 

 
*Снимките и текстовете в тази страница са предоставени чрез Министерството на културата от Националния исторически музей за използване и публикуване на официалната уебстраница за посещението на папа Франциск в България – 5-7 май 2019 г.