Официална страница за посещението на папа Франциск в България

За България

Българският език и кирилицата

 

Българският език е официалният език на Република България. Говори се от над 7 милиона души в България, но също така от милиони българи в Европа и останалите части на света. Българският е първият славянски език, който разполага със собствена писмена система, датираща от IХ век. На 1 януари 2007 година кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латинската и гръцката.

 

 

Произход на българския език

 

Контактите между южните славянски племена (които асимилират завареното население на Балканите) и древните българи датират от началото на VІ век. След създаването на българската държава в края на VІІ век процесът на сближаване между двата етноса се засилва, спонтанно протича и взаимното влияние между езика на древните българи и езика на славяните от българската група. С приемането на християнската религия завършва сплотяването на българската народност в Мизия, Тракия и Македония и оформянето на старобългарския език.

 

Светите братя Кирил и Методий и азбуката

 

Първата българска (и славянска) азбука – глаголицата, е създадена от св. Кирил (Константин-Кирил Философ). Глаголицата е оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук, а буквите за звукове с близки характеристики са изобразени по сходен начин. Годината на създаването на глаголическите букви, отбелязана в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър, се определя от повечето изследователи като 855 година. Глаголицата и първите глаголически книги са осветени от папа Адриан ІІ при посещението на светите братя Кирил и Методий и техните ученици между 867 и 869 година в Рим.

 

След 886 година учениците на св. Кирил и св. Методий намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Презвитер Григорий, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и самият Симеон, който по-късно става владетел, създават богата и разнообразна преводна и оригинална книжнина, в която са представени всички жанрове на средновековната християнска литература.

 

В края на ІХ век и началото на Х век възниква и втората българска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфични за българския език звукове. Кирилицата няма установено авторство. Дълго време старобългарските книжовници владеели и двете графични системи, а около XII век кирилицата измества глаголицата.

 

Силата на православието и на славянството, скрепени от обща писменост и книжнина, нараства при покръстването на Киевска Рус през Х век. Старобългарската книжнина е пренесена в славянския свят и векове наред е използвана и преписвана, а старобългарският език е възприет като литургичен и книжовен език.

 

С кирилица днес си служат милиони хора по света. Делото на светите братя Кирил и Методий е толкова значимо, че през 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.

 

*Съдържанието на страницата е съставено със съдействието на Института за български език към Българската академия на науките.