EN

Дневен ред на заседание на Министерския съвет на 30.12.2021 г.

30.12.2021

 

ВИЖТЕ РЕШЕНИЯТА НАКРАТКО

 

 

 

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

П Р Е С С Л У Ж Б А

 

 

 

Приет е планът за управление на Природен парк „Българка“

 

Министерският съвет прие Плана за управление на Природен парк „Българка“. Разработването му беше финансирано по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ Основната цел на плана е да се осигури устойчиво опазване и управление на биологичното и ландшафтно разнообразие на парка през следващите 10 години.

ПП „Българка“ е обявен със заповед на министъра на околната среда и водите на 9 август 2002 г. Разположен е върху билото и северните скатове на Шипченската и Тревненската планина и части от Предбалкана, като обхваща съхранени букови гори в Централна Стара планина. В територията попадат изворите на р. Янтра и основните притоци в горната й част, както и язовир „Хр. Смирненски“. В границите на парка се намират и част от населените места на общините Габрово, Трявна и Мъглиж.

Планът за управление на парка ще осигури поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, чрез устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси, както и предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности.

Обособяват се четири зони. Първата включва основно територията на горите във фаза на старост. Тя е с временна забрана за ползване на ресурсите. Туристическата зона обхваща територии, подходящи за туризъм. Тук влизат съществуващи и нови маршрути и места за отдих. Позволено е развитие на спортни дейности, изграждане на информационни центрове и други. В трета зона обхваща хижи, почивни домове, селскостопански сгради, водоеми и инфраструктурни обекти, а четвърта зона е предназначена за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие и водните ресурси. В нея са включени и голяма част от териториите, предназначени за опазване на количеството и качеството на питейните води.

Биологичното разнообразие в парка има висока степен на представителност, естественост и типичност. Той е част от общоевропейската мрежа НАТУРА 2000.

 

България изостава по брой учени, но качеството на публикациите расте

 

        България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население спрямо повечето страни от ЕС. Анализът на научната дейност на българските висши училища и на научните организации показва, че относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, води до малък дял на международно разпознаваемата научна продукция в сравнение със средното равнище за ЕС. За сметка на това качеството на научната продукция, макар и малко по-ниско, е близко до това за ЕС.

Това са част от констатациите в приетия днес от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г.

Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните публикации от България за 2020 г. е 8429. През 2020 г. са забелязани 63 553 цитирания на публикации от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп - 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 г.).

Традиционно силни центрове и научни групи има както в научните организации, така и във висшите училища. Разпределението на учените по пол е сравнително равномерно, но се забелязва съществено застаряване на научните кадри. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване на дела на младите хора, заети с наука. Към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, а във висшите училища – 1960. През 2019 г. общият им брой е бил около 6453. Основна причина за това е сравнително ниският размер на докторантските стипендии.

Сред основните източници на финансиране на научни изследвания на конкурсен принцип е Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). През 2020 г. бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лв. Финансирането за национални научни програми от МОН е близо 17.9 млн. лв., над 33 млн. лв. са отпуснати за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Към декември 2020 г. с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в България се изграждат шест Центъра за върхови постижения и 10 Центъра за компетентност, които обхващат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се изграждане на нови или значително модернизиране на съществуващи специализирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно оборудване, което дава възможност за осъществяване на научни изследвания на световно ниво.

Нетната сума от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едва 0,26% от общия бюджет на програмата. По този показател България застава на 23 място в ЕС. Броят на подписаните грантови споразумения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при средно 11,97% за ЕС).

Докладът за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. извежда предизвикателства пред развитието на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава ограничено и неефективно сътрудничеството между научните организации и висшите училища, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски нива на трансфер на технологии и знания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите. Остават и регионалните различия. Недостатъчни са нивата на частни и публични инвестиции в НИРД, което води до нисък иновационен капацитет на икономиката.

Цел продължава да е създаването на ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж, като постепенно до 2030 г. се преодолее негативните тенденции на „изтичане на мозъци”. Ще продължат усилията за свързаност с бизнеса за привличане на частни инвестиции и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи подкрепата за интернационализацията на българските научни организации и висши училища, в т.ч. чрез осигуряване на съфинансиране на проекти по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и подкрепа за партньорство с чуждестранни организации. Ще се обръща специално внимание на качеството на научните изследвания. Чрез укрепването на изследователските висши училища ще се реализират научният и икономическият потенциал на регионите.

Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видите ТУК.

Приложенията към Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видите ТУК.

 

 

Правителството определи посланика ни в Кралство Нидерландия за представител на страната ни към ОЗХО

 

Правителството определи акредитирания в Кралство Нидерландия извънреден и пълномощен посланик Константин Димитров за представител на Република България към Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) със седалище в Хага.

Това се посочва в прието днес решение на Министерския съвет, според което извънредният и пълномощен посланик на Република България в Кралство Нидерландия ще поеме функциите и на представител на страната ни към ОЗХО. Посоченото назначение взема предвид както преобладаващата международна практика, така и установения национален опит при акредитиране на български представител към ОЗХО.

Организацията за забрана на химическите оръжия е учредена съгласно чл. VIII от Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, известна също с по-краткото наименование Конвенция за забрана на химическите оръжия (КЗХО). Целта на ОЗХО е да осигури глобалното спазване на Конвенцията, включително чрез международни проверки. Всички държави-страни по КЗХО членуват в ОЗХО, която е най-голямата в света организация в сферата на разоръжаването.

Република България има подчертана активност в дейността на ОЗХО. Като свидетелство за конструктивната роля на страната ни, на 29 ноември 2021 г. Република България бе избрана единодушно за член на Изпълнителния съвет на ОЗХО за периода 12 май 2022 г. - 11 май 2024 г. Следва да се отбележи, че за втори път през последните три години нашата страна бива избрана за член на Изпълнителния съвет, който ръководи дейността на тази единствена по рода си Организация, чиято цел е да премахне завинаги един цял клас оръжия за масово поразяване - химическото оръжие.

Днешното решение на правителството бе взето в израз на традиция и обичайна практика за консолидиране на ръководни дипломатически функции, което ще окаже положително въздействие върху организирането и координацията на присъствието на България в дипломатическата среда в Хага. За тази цел Министерският съвет възложи на Министерството на външните работи да предприеме необходимите действия за акредитиране на посланик Димитров като български представител към ОЗХО.

 

Отпадат редица такси за субектите и ползвателите на регистър БУЛСТАТ

 

Отпада таксата за вписване на промени в обстоятелствата за издаване на нова карта за идентификация на регистрираните лица в регистър БУЛСТАТ. Правителството прие днес промени на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г. С тях се отменя и необходимостта от събиране на такси и за издаване на оригинал, копие или дубликат на карта за идентификация. Поради публичността на регистър БУЛСАТ отпада и необходимостта от заплащане на такса за предоставяне на справки по електронен път от информационната система на регистъра.

Промените в подзаконовия нормативен акт се налагат с оглед привеждането му в съответствие с промените в Закона за регистър БУЛСТАТ, отнасящи се до отпадане на изискване за издаване на идентификационни карти на регистрираните лица, тъй като информацията за тях е публична и безплатно достъпна, чрез интернет страницата на регистъра, както и отпадане на издаването на карта за удостоверяване на кода на субектите на регистър БУЛСТАТ и замяната й с удостоверение за последно вписани обстоятелства.

Приемането на измененията в Тарифата ще доведе до намаляване на административната и финансовата тежест върху субектите на специален регистър БУЛСТАТ.

 

Министерският съвет прие решение за изплащане на 129 400 лв. обезщетения за бавно правосъдие

 

Допълнителни разходи в размер на 129 400 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието бяха одобрени днес от Министерския съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от Министерството на правосъдието разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.

Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 октомври 2021 г. до 6 декември 2021 г., от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.

 

Одобрени са резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“

 

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 10 декември в Брюксел.

По време на срещата министрите на правосъдието обсъдиха напредъка в преговорите между Съвета и Европейския парламент по проекта на Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства и адаптирането на съдебната дейност към правилата, които налага пандемията от COVID 19. Борбата с речта на омразата беше тема на работния обяд.

Министрите настояха да се ускорят преговорите по Регламента относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства, като се поддържа позицията на Съвета за осигуряване на пряк, ефективен и бърз механизъм, който да позволи на разследващите органи да изискват от доставчиците на услуги предоставянето на данни в цифрова форма за целите на наказателния процес. Акцентира се върху необходимостта от намиране на компромис с ЕП по отношение на режима на уведомяване на компетентните органи при събиране на чувствителни данни и на основанията за отказ от предоставяне на доказателства в електронна форма.

Втората тема, предизвикала широк дебат, беше свързана с отговора на съдебните системи на пандемията, предизвикана от Ковид-19. Посочено беше, че повечето държави членки са въвели административни мерки за справяне с пандемията, които са били обект на съдебно обжалване и контрол с оглед спазване на основните права на гражданите. Пандемията е наложила ускорено въвеждане на дигитализацията и съвременните технологии с оглед осигуряване на непрекъснат процес в работата на съдилищата и достъп на гражданите до правосъдие.

 

Правителството одобри резултатите от декемврийското заседание на Съвета „Общи въпроси”

 

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 14 декември 2021 г. в Брюксел. България бе представена от постоянния представител на България в ЕС Румен Александров.

СОВ прие заключения по политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране. Министрите подготвиха заседанието на Европейския съвет на 16 декември 2021 г. в Брюксел, като обмениха мнения по проекта на заключения.

Председателството на Съвета на ЕС информира за последните развития относно Конференцията за бъдещето на Европа и предостави кратка информация относно Европейския семестър за 2022 г.

СОВ проведе дискусия по актуалните развития по процедурите по чл. 7 от ДЕС срещу Полша и Унгария в областта на върховенството на правото. Директорът на Агенцията на ЕС за основните права представи ежегодния й доклад „Антисемитизъм: преглед на инцидентите, регистрирани в ЕС за периода 2010— 2020 г.".

Министрите одобриха Съвместната декларация на трите институции относно законодателните приоритети на ЕС за 2022 г. и 18-месечната програма на Съвета за периода 1 януари 2022 - 30 юни 2023 г.

 

Изменя се Устройственият правилник на областните администрации

 

Правителството одобри изменения на Устройствения правилник на областните администрации, приет с ПМС № 121 от 2000 г.

Последното изменение на Устройствения правилник на областните администрации е прието с ПМС № 336 от 2021 г. С него броят на заместник областните управители е намален до един във всяка област, с изключение на област София, за която намалението е до двама заместник областни управители.

С цел повишаване на административния капацитет и подобряване на изпълнението на функциите в областните администрации на областите Бургас, Велико Търново, Варна, Пловдив и Стара Загора с настоящите промени се предлага увеличаване на заместник областните управители на посочените области до двама.

Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.

 

Увеличен е максималният размер на ангажиментите за разходи за 2021 г. по бюджета на Комисията за финансов надзор

 

Със свое постановление Министерският съвет увеличи с 800 000 лв. утвърдения с чл. 41, ал. 3, т 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. показател по бюджета на Комисията за финансов надзор (КФН) за максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 година.

С постановлението се дава възможност да бъде поет ангажимент, свързан с поддръжката на предвидената за изграждане и внедряване Единна информационна система на КФН. Това ще допринесе за интегрирането на информационните системи на Комисията с хоризонталните системи за електронно управление и ще се намали административната тежест за бизнеса и гражданите. Чрез предоставянето на висококачествени електронно административни услуги ще се осигури комплексно административно обслужване по електронен път.

 

Одобрени са резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика,

здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

 

Министерският съвет одобри доклад за резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 7 декември в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на първата сесия делегациите обсъдиха Предложението за Регламент на Съвета за рамка от мерки за гарантиране снабдяването с кризисни мерки за медицинско противодействие при заплаха за общественото здраве на европейско равнище (Регламент, касаещ HERA).

По темата „COVID-19 - Настоящ и бъдещ отговор на пандемията“ България призова за общ подход при бустерните дози и валидността на цифровите сертификати и сподели предприетите мерки за ускоряване на ваксинацията в страната. Поради невъзможността за преодоляване на затрудненията пред споделянето на ваксините, произтичаща от поставяните двустранно допълнителни условия от производителите, България акцентира върху необходимостта Европейската комисия да обмисли механизъм за обратно изкупуване на излишните дози ваксини от държавите членки преди да пристъпи към сключване на нови договори с производителите.

В рамките на Съвета министрите приеха Заключения на Съвета относно укрепване на Европейския здравен съюз и обсъдиха предстоящото разработване на Международен пандемичен договор.

 

Удължава се до 31 март 2022 г. разходването на неусвоените към 31 декември 2021 г. целеви разходи на общините

 

Със свое постановление правителството предлага до 31 март 2022 г. да бъде продължено действието на разпоредби от Постановление № 408 на Министерския съвет от 2020 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2021 г.; изм. бр. 13 и 16 от 2021 г.) и други актове на Министерския съвет. Така ще се позволи разходването за същата цел на неусвоените към 31 декември 2021 г. средства по бюджетите на общините от предоставени трансфери за други целеви разходи през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на основание актове на Министерския съвет за обекти, за които към 1 януари 2022 г. има обявена процедура по Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията.

В обхвата на постановлението попадат и неусвоените към 31 декември 2021 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като те ще могат да се разходват за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища.

За предложения проект на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания от държавния бюджет.

 

Над 2 милиона пенсионери ще получат 60 лв. добавка към пенсиите си в периода януари-юни 2022 г.

 

2 058 100 пенсионери ще получат добавка от 60 лв. към пенсиите си за януари, февруари, март, април, май и юни. Допълнителната сума ще се изплаща на всички пенсионери, независимо от размера на техните пенсии, като мярка за подкрепа с цел ограничаване на последствията от Ковид-19.

За изплащането на добавките за шестте месеца правителството ще отпусне допълнителни 750 000 000 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване.

Изплащането на добавка от 60 лв. към пенсиите е за сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г.

 

Държавата ще продължи да подкрепя работодателите за запазване на заетостта и през 2022 г.

 

Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители в засегнатите от Ковид-19 икономически дейности и през първите два месеца на 2022 г. Това реши правителството с приемането на промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г., в което се определят условията и редът за тяхното изплащане.

Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността.

Фирмите, учредени преди 1 януари 2020 г., ще могат да получат от държавата 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. За да имат това право, приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за компенсации, трябва да са намалели с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2019 г. В случай, че спадът е с не по- малко от 30%, подкрепата от държавата ще е 50 на сто от осигурителния доход за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Компаниите, учредени след 1 януари 2020 г., ще имат право на средства от 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя, ако приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за подкрепа, са се понижили с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2020 г. При положение, че намалението е с не по-малко от 30% спрямо средномесечните приходи за 2020 г., държавата ще ги подкрепя с 50 на сто от осигурителния доход за октомври 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Работодателите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите, са длъжни да изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Финансовите средства ще се превеждат на съответния работодател по банков път от Националния осигурителен институт. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2022 г.

 

Кабинетът предлага забрана на политическата и партийна дейност в училище

 

В системата на предучилищното и училищното образование се забранява осъществяването на политическа и партийна дейност. При изпълнение на своите функции педагогическите специалисти трябва да са политически неутрални и не могат да налагат идеологически и политически убеждения. Изискването за политически неутралитет и забраната за политическа и партийна дейност важат също за началниците и служителите в регионалните управления на образованието (РУО).

Това е записано в проект за изменение и допълнение в Закона за предучилищното и училищното образование, приет от Министерския съвет днес. Ако тези промени бъдат гласувани в Народното събрание, системата на средното образование ще се деполитизира със закон.

Предложението на МОН е провокирано от множество случаи, при които служители от РУО в страната извършват политическа дейност и участват активно в партийни мероприятия по време на предизборни кампании за различните видове избори, включително и в качеството им на кандидати от името на партии и коалиции. В системата на предучилищното и училищното образование, която следва да е неполитическа и надпартийна, са създадени видими зависимости от политическо и партийно естество. Подобни дейности могат да изместят професионалното и експертно начало при назначенията и управлението на образователната система и да доведат до недопустимо политическо влияние върху учителите и учениците, се посочва в мотивите към проекта.

Целта на измененията е високата експертиза и професионализъм да се издигнат в основни принципи на системата.

 

Командировъчните на служителите на МВнР зад граница ще бъдат ограничени и през 2022 г.

 

Служителите в българските дипломатически мисии няма да получават командировъчни средства по време на отпуск за празничните и почивни дни и през 2022 г. Това постановление прие днес правителството.

Ограничението на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат на служителите в българските дипломатически мисии е в сила от 2010 г., като всяка следваща година, неговото действие се продължава заради ограниченията в бюджета на МВнР.

 

Министърът на електронното управление ще упражнява правата на държавата в капитала на „Информационно обслужване” АД

 

Министърът на електронното управление ще упражнява правата на държавата в капитала на „Информационно обслужване” АД, реши Министерският съвет.

С промяната ще се осигури единство при прилагането на политиката в областта на електронното управление като се създадат предпоставки за ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите. Ще се обезпечи внедряването и надграждането на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост.

 

Променя се устройственият правилник на МТС

 

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията. Проектът предвижда увеличение в броя на заместник-министрите, като се предлага вместо трима, да станат четирима.

Целта е структуриране на политическия кабинет на министъра за постигане на бързи и видими резултати към по-ефективна транспортна система, насочена към потребителите. Промените няма да окажат въздействие върху държавния бюджет.

 

Правителството създаде организация за предприемане на спешни действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт

 

С решение на правителството се възложи на министрите да предприемат спешни мерки и действия за изработването на предложения за съответни промени в закони, нормативни административни актове и други актове на Министерския съвет за осъществяването на структурните и други промени в централната администрация на изпълнителната власт, произтичащи от приетата структура на Министерския съвет на Република България и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021 - 2025 година.

В акта на правителството се посочва, че в срок до 28 януари 2022 г. министрите следва да внесат в Министерския съвет за одобряване предложенията за съответните промени, което е съобразено с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година. Промените в съответните закони, нормативни административни актове и други актове на Министерския съвет е необходимо да предшестват внасянето в Народното събрание на проекта на ЗДБРБ за 2022 г., като се отчита и възможността, предвидена в чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове относно срока за обществени консултации.

 

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г.

 

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г. в размер на 500 000 лв. Средствата са за извършени разходи във връзка с предприети действия по евакуацията на българските граждани на територията на Афганистан, дългогодишния местен служител на посолството в Кабул, както и на афганистански граждани, работили по линия на НАТО.

Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

 

Ваксинираните пенсионери ще получат 75 лв. еднократна добавка към пенсиите си

 

Правителството отпусна 100 млн. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за насърчаване на ваксинацията срещу Ковид-19. Със средствата Националният осигурителен институт (НОИ) ще изплаща еднократна добавка от 75 лв. към пенсиите на всички пенсионери със започнал, завършен ваксинационен курс или с поставена допълваща (бустерна) доза.

Хората, които до 31 декември 2021 г. имат завършен ваксинационен курс, ще получат допълнителното плащане с пенсиите си за февруари догодина. Еднократна добавка от 75 лв. ще бъде изплатена и на възрастните, които в периода от 1 януари до 30 юни 2022 г. завършат пълния ваксинационен курс или поставят допълваща (бустерна) доза ваксина. Същият финансов стимул ще получат и пенсионерите, които поставят първа доза ваксина от 1 до 30 юни 2022 г.

Пенсионерите не трябва да подават заявление за получаването на средствата, нито да изпращат зелен сертификат или други здравни документи до държавните институции. Информацията за хората, които имат право на еднократна добавка, ще се обменя всеки месец по служебен път между НОИ и Министерството на здравеопазването. Допълнителните средства към пенсиите ще се изплащат през месеца, следващ месеца, през който осигурителният институт е получил информация за правоимащите.

 

С още 450 млн. лв. ще бъде компенсиран бизнесът заради високите енергийни цени до края на март 2022 г.

 

Министерският съвет одобри на днешното си заседание допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. в размер до 450 млн. лв. Средствата са осигурени от преизпълнение на данъчните приходи в Държавния бюджет и вариантите за тяхното изразходване бяха одобрени от Народното събрание на 23 декември.

С допълнителните средства ще бъдат компенсирани до края на м. март 2022 г. всички небитови потребители заради високите цени на електроенергията и природния газ. Това на практика е надграждане на програмата за компенсации, изпълнявана от служебното правителство. Тя предвиждаше бизнесът да бъде подпомогнат с по 110 лв/мвтч изразходвана електроенергия за месеците октомври и ноември.

 

Мрежовите оператори ще бъдат компенсирани за технологичните си разходи за цялото второ полугодие на 2021 г.

 

Операторите на електроразпределителните и електропреносната мрежа в страната ще бъдат компенсирани в пълен размер за натрупания в периода юли - декември 2021 г. критичен дефицит от разходите за електроенергия за технологичните им нужди. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки Програма за компенсиране на техните технологични разходи.

По закон мрежовите оператори закупуват енергията, необходима за покриване на технологичните им разходи, изцяло от свободния пазар. В същото време КЕВР определя прогнозна пазарна цена за покриване на технологични разходи, която за текущия регулаторен период е 131.27 лв/MWh за електроразпределителните дружества и 124.85 лв/MWh за ЕСО ЕАД. Тези стойности са значително под действителните борсови цени.

С предходно свое решение Министерският съвет вече утвърди компенсация за мрежовите оператори за месеците октомври и ноември в размер на 110 лв/мвтч. Независимо от това, в системата се натрупва значителен финансов дефицит, който застрашава изпълнението на инвестиционните и ремонтните дейности на операторите. Това е непосредствена обективна пречка за изпълнение на основни техни лицензионни задължения, които не са следствие от недобросъвестни действия или бездействия. С днешното си решение Министерският съвет регламентира мрежовите оператори да бъдат компенсирани до пълния размер на разликата между определената от КЕВР прогнозна цена за технологични разходи и извършените реални такива разходи за съответния месец. Компенсациите ще бъдат изплатени до 28 февруари 2022 г., след получаване на положително становище от Европейската комисия.

Анализите показват, че ако електроразпределителните предприятия и ЕСО ЕАД бъдат подкрепени по програмата, това ще намали финансовия дефицит, който следва да бъде компенсиран със следващо ценово решение на КЕВР и така ще ограничи необходимостта от съществено повишаване на цените на мрежовите услуги за всички крайни потребители. В този смисъл програмата „спестява" по около 4.50 лв/MWh средно за присъединените към преносната мрежа и около 20 лв/MWh средно за присъединените към разпределителни мрежи, с каквито суми иначе би трябвало да се увеличат мрежовите такси заради натрупания дефицит. Това има пряко положително влияние върху всички потребители в страната - битови и небитови.

Подпомагането на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия според стартираната от служебното правителство програма, ще продължи и през м. декември 2022 г., реши още правителството днес.

Общият финансов ресурс за компенсиране на технологичните разходи на мрежовите оператори и за подпомагане на небитовите крайни клиенти през м. декември 2021 г. е в размер на 410 млн. лв. Средствата са осигурени от централния бюджет.

 

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 година

 

Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 година в размер на 13 млн. лева.

Средствата са необходим за изграждането и подобряването на инфраструктурата на територията на ГКПП Златарево, ГКПП Калотина и ГКПП Станке Лисичково, за да отговарят на необходимите изисквания за качество и да се облекчи преминаването на икономическите субекти и физическите лица.

Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.

 

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИ­РОДЕН ПАРК „БЪЛГАРКА”.

Внася: заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите

 

  1. ДОКЛАД ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИ­ТИЕТО НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ВИС­ШИТЕ УЧИЛИЩА ЗА 2020 Г.

Внася: министърът на образованието и науката

 

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА РЕПУБЛИ­КА БЪЛГАРИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЗАБРАНА НА ХИМИЧЕСКИТЕ ОРЪ­ЖИЯ В ХАГА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ.

Внася: министърът на външните работи

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТАРИФАТА ЗА ДЪРЖАВ­НИТЕ ТАКСИ, СЪБИРАНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 243 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г.

Внася: министърът на правосъдието

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗ­ХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗА 2021 Г.

Внася: министърът на правосъдието

 

  1. ДОКЛАД ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИ­КА БЪЛГАРИЯ В ЗАСЕДАНИЕТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ, ЧАСТ „ПРАВОСЪДИЕ”, ПРОВЕДЕНО НА 10 ДЕКЕМВРИ 2021 Г. В БРЮКСЕЛ.

Внася: министърът на правосъдието

 

  1. ДОКЛАД ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИ­КА БЪЛГАРИЯ В ЗАСЕДАНИЕТО НА СЪВЕТ „ОБЩИ ВЪПРОСИ”, ПРОВЕДЕНО НА 14 ДЕКЕМВРИ 2021 Г. В БРЮКСЕЛ.

Внася: министърът на външните работи

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТРОЙСТВЕНИЯ ПРАВИЛНИК НА ОБЛАСТНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 121 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2000 Г.

Внася: министър-председателят

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОМЯНА НА УТВЪРДЕНИЯ СЪС ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г. МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА РАЗХОДИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПОЕТИ ПРЕЗ 2021 Г. ПО БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.

Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите

 

  1. ДОКЛАД ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ЗАЕТОСТ, СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ ВЪПРОСИ (ЧАСТ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ") /EPSCO/, 7 ДЕКЕМВРИ 2021 Г., В ГР. БРЮКСЕЛ, КРАЛСТВО БЕЛГИЯ.

Внася: министърът на здравеопазвнаето

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА БЮДЖЕТНИ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ 2022 Г.

Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАН­СФЕР ПО БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г.

Внася: министърът на труда и социалната политика

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 151 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2020 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА РА­БОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СЛЕД ПЕРИОДА НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕ­НИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ИЗВЪНРЕДНАТА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА, ОБЯВЕНА С РЕШЕНИЕ № 325 И УДЪЛЖЕНА  С РЕШЕНИЕ № 378 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ  2020 Г.

Внася: министърът на труда и социалната политика

 

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБ­РАЗОВАНИЕ.

Внася: министърът на образованието и науката

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА КОМАН­ДИРОВЪЧНИТЕ СРЕДСТВА ПРИ ЗАДГРАНИЧЕН МАНДАТ, ПРИЕТА С ПОСТА­НОВЛЕНИЕ № 188 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2008 Г.

Внася: министърът на външните работи

 

  1. РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОРГАН, КОЙТО ДА УП­РАЖНЯВА ПРАВАТА НА ДЪРЖАВАТА В КАПИТАЛА НА „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ” АД - СОФИЯ.

Внася: министърът на транспорта и съобщенията

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТРОЙСТВЕНИЯ ПРА­ВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 232 НА МИ­НИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2009 Г.

Внася: министърът на транспорта и съобщенията

 

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ПОДГОТОВКА­ТА НА СТРУКТУРНИ И ДРУГИ ПРОМЕНИ В ЦЕНТРАЛНАТА АДМИНИСТРА­ЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.

Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗ­ХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЗА  2021 Г.

Внася: министърът на външните работи

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАН­СФЕР ПО БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г.

Внася: министърът на труда и социалната политика

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗ­ХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЗА 2021 Г.

Внася: министърът на енергетиката

 

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА И ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, ПОТРЕБЕНА ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ РАЗХОДИ И ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЗА 2021 Г.

Внася: министърът на енергетиката

 

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ЗА 2021 Г.

Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите