Официална страница за посещението на папа Франциск в България

Апостолическо пътуване

За папа Франциск

БИОГРАФИЯ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ФРАНЦИСК

 

Първият папа от Новия свят Хорхе Марио Берголио е роден в Аржентина. 82-годишният йезуит, бивш архиепископ на Буенос Айрес, е видна личност в целия континент, но винаги е бил обикновен пастир, дълбоко обичан в своята епархия, която е прекосявал надлъж и шир с метро и с автобус през петнадесетте години на своето служение като епископ.

„Моето паство са бедните хора и аз съм един от тях”, казва бъдещият папа неведнъж, за да обясни решението си да живее в обикновен апартамент и да приготвя сам вечерята си. Той винаги съветва своите свещеници да проявяват милосърдие и апостолска смелост, и да държат вратите си отворени за всеки. Най-лошото, което би могло да се случи на Църквата, заявява той по различни поводи, „е това, което де Любак нарича духовни мирянски дела”, т.е.  „да бъдеш егоцентричен”. А когато говори за социална справедливост, призовава хората на първо място да разберат катехизиса, да преоткрият десетте Божии заповеди и блаженствата. Неговото начинание е просто: ако следвате Христос, разбирате, че „погазването на достойнството на човека е сериозен грях”.

 

Въпреки своя сдържан характер – официалната му биография се състои само от няколко реда, поне до назначаването му за архиепископ на Буенос Айрес – кардинал Бергольо се превръща в отправна точка поради твърдите позиции, които заема по време на драматичната финансова криза, обхванала Аржентина през 2001 година.

Роден е в Буенос Айрес на 17 декември 1936 година в семейство на италиански имигранти. Баща му Марио е счетоводител на работа в железниците, а майка му Реджина Сивори е всеотдайна съпруга, посветила се на отглеждането на петте им деца. Завършва специалност технолог-химик, а след това избира пътя на богослужението и влиза в епархийската семинария във Виля Девото. На 11 март 1958 година става послушник в йезуитския орден. Завършва хуманитарни науки в Чили и през 1963 година се връща в Аржентина, където се дипломира в колежа „Свети Йосиф” (Colegio de San José) в Сан Мигел с диплома по философия. От 1964 до 1965 година преподава литература и психология в колежа „Непорочно зачатие” в Санта Фе, а през 1966 година е учител по същите предмети в колежа „Пресвети Спасител” (Colegio del Salvatore) в Буенос Айрес. От 1967 до 1970 година следва богословие и получава диплома от колежа „Свети Йосиф” (Colegio de San José).

 

На 13 декември 1969 е ръкоположен за свещеник от архиепископ Рамон Хосе Кастелано. Продължава образованието си през 1970-1971 година в университета в Алкала де Енарес, Испания, и на 22 април 1973 година дава вечните си обети в йезуититкия орден. Връща се в Аржентина, където става наставник на послушниците във Виля Барилари, Сан Мигел; преподавател във Факултета по богословие, Сан Мигел, и съветник за провинцията на Йезуитския орден, и ректор на колежа „Максимо” (Colegio Máximo) към Факултета по философия и теология.

На 31 юли 1973 година е назначен за провинциал на йезуитите в Аржентина като остава на тази длъжност шест години. След това възобновява университетската си работа и от 1980 до 1986 година отново е ректор на колежа „Свети Йосиф” (Colegio de San José), както и енорийски свещеник, отново в Сан Мигел. През март 1986 година заминава за Германия, за да завърши докторската си дисертация; след това неговите настоятели го изпращат в колежа „Пресвети Спасител” (Colegio del Salvador) в Буенос Айрес, а впоследствие в църквата на йезуитите в град Кордова като духовен наставник и изповедник.

Именно кардинал Антонио Карачино, архиепископ на Буенос Айрес, го иска при себе си като близък сътрудник. И така на 20 май 1992 година Папа Йоан Павел II го назначава за епископ титуляр на Аука и помощник епископ на Буенос Айрес. На 27 май е ръкоположен за епископ от кардинала в катедралата. За свое мото като епископ избира Miserando atque eligendo [Изпълнен с милосърдие го погледнах и го избрах ], а на герба му е изобразен символът на йезуитския орден, монограмът IHS.

 

Дава първото си интервю като епископ за един енорийски бюлетин „Estrellita de Belém”. Незабавно е назначен за епископски викарий на областта Флорес и на 21 декември 1993 година му е поверена и длъжността главен викарий на архиепископията. Не е изненада, че на 3 юни 1997 година е издигнат до заместник на архиепископа на Буенос Айрес. Не са минали дори девет месеца, когато след смъртта на кардинал Карачино го наследява на 28 февруари 1998 година като архиепископ, примас на Аржентина и председател за вярващите от източен обряд в Аржентина, които нямат свой духовен глава.

Три години по-късно на консистория на 21 февруари 2001 година Папа Йоан Павел II го прави кардинал и му дава титлата Сан Роберто Белармино. Като такъв той моли вярващите да не идват в Рим за честването на кардиналската му титла, а вместо това да дарят на бедните парите, които биха платили за пътуването. Като ректор на Католическия университет на Аржентина е автор на книгите: Meditaciones para religiosos (1982) (Размисли за религиозните), Reflexiones sobre la vida apostólica (1992) (Размисли за апостолския живот) и Reflexiones de esperanza (1992) (Размисли за надеждата).

През октомври 2001 година е определен за специален докладчик на Десетия синод на епископите, посветен на епископското служение. Тази задача му е възложена в последната минута, за да замени кардинал Едуард Майкъл Игън, архиепископ на Ню Йорк, който трябва да остане в родината си заради терористичните нападения на 11 септември. На синода той поставя особен акцент върху „пророческата мисия на епископа”, длъжността на епископа да бъде „пророк на справедливостта” и дълга му „да проповядва непрестанно” социалното учение на Църквата както и да „изразява неподправено мнение по въпросите на вярата и морала”.

 

През цялото това време кардинал Бергольо става все по-популярен в Латинска Америка. Въпреки това никога не изоставя своя семпъл подход и скромен начин на живот, който някои определят като почти „аскетичен”. В този дух на бедност отказва да бъде назначен за председател на Конференцията на аржентинските епископи през 2002 година, но три години по-късно е избран и след това през 2008 година преизбран за още един тригодишен мандат. Междувременно през април 2005 година взима участие в конклава, на който е избран Папа Бенедикт XVI.

Като архиепископ на Буенос Айрес, епархия с над три милиона жители, започва един мисионерски проект, базиран на причастието и евангелизацията. Има четири главни цели: открити и братски общности; просветени миряни, което играят водеща роля; усилия за евангелизация, насочени към всеки жител на града; подпомагане на бедните и болните. Целта му е да реевангелизира Буенос Айрес „като се вземат предвид тези, които живеят там, както и структурата и историята на града”. Апелира към свещениците и миряните да работят заедно. През септември 2009 година дава началото на кампания за солидарност за 200-годишнината на независимостта на страната. Двеста благотворителни организации е трябвало да бъдат създадени до 2016 година. А в континентален мащаб очаква много от въздействието на посланието на Конференцията в Апаресида през 2007 година, до степен, че я описва като “Evangelii Nuntiandi  на Латинска Америка” (Евангелизация на съвремието).

Избран за глава на Римокатолическата църква на 13 март 2013 година.

 

* Текстът е предоставен от Католическата църква в България за използване и публикуване на официалната уебстраница за посещението на папа Франциск в България – 5-7 май 2019 г.
Източник: L'Osservatore Romano, Година LXIII, Бр. 12